ГЕРБ-ерите в бюджетната комисия на парламента са стъписани от последното развитие на проекта за поправки в закона за Сребърния фонд, които чукат на вратата им. След като Дянков измуши проекта си през Министерски съвет без забележки, както казват търговците на стари коли, дойдоха, меко казано, забележките на Европейската централна банка. А те, на сдържан дипломатически език, забраняват основния акцент в предлаганите от финансист №1 промени – инвестирането на средства от фонда в български държавни ценни книжа. Писмото на Марио Драги вкара бойковите бюджетари в дълготраен ступор и в момента журналистическият интерес какво ще правят с незаконните поправки на закона ги кара не само любезно да отклоняват въпросите, но и да се крият. Явно чакат да потече информацията отгоре. Знаем че информацията е в течен вид, само трябва Бойко да посочи улея. За да се изсипе манната небесна на пределната яснота и да се вдигнат ръчичките за правилното решение.

nbsp;

Шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова категорично отказва да говори по темата: Що е то Сребърен фонд и имат ли поправките Дянков почва у нас?. Настоятелно търсена на редакторите на БАНКЕРЪ вече втори месец, с покана за интервю и изпратени предварителни въпроси, тя пунктира върхова заетост.

Заместникът й, Димитър Главчев, след като разбере за какво го търсим, също минава в нелегалност. Ни дума, ни вопъл, ни стон, както е казал поетът.

Сал едно младо ГЕРБ-ерче, което членува в бюджетната комисия, се осмели да промълви нещо. Под смъртна заплаха да не го издаваме, то каза следното: Ако преди имаше колеги, които бяха склонни да заобиколим предупрежденията на БНБ и Комисията за финансов надзор, становището на Европейската централна банка няма как да бъде неглижирано. Напълно съм убеден, че инвестирането на част от Сребърния фонд в български ДЦК е прехвърляне от единия джоб в другия, при това с трайни негативни ефекти. Друг е въпросът, че, както отбелязва и в писмото си гуверньорът на ЕЦБ Марио Драги, капиталовият пазар у нас, който е твърде малък и лесно манипулируем, ще се изкриви.

Депутатът ни довери, че скоро проектът за промени в закона за Сребърния фонд няма да бъде гледан в бюджетната комисия. Първо, трябва да го изчистим, което предполагам ще стане съвместно с финансовото министерство. Аз лично съм убеден, че трябва да отрежем възможността да се инвестира част от кеш парите за пенсии в български ДЦК.

Да, но това ще обезсмисли поправките на Дянков въобще, защото основната им цел е той да сложи ръка на парите, гарантиращи бъдещите пенсии, както прибра парите на пенсионните фондове, излишъка на НОИ, парите от Здравната каса. Както ошушка държавните фирми и стопи фискалния резерв.

По-старите съпартийци на младока обаче като че ли не са единодушни със себе си. Те са по-склонни да подкрепят Дянков, въпреки че някаква си там Европейска централна банка е против неговото умотворение. Но вече съзнават, че след като тази институция се бърка във вътрешните работи на България, т.е. – на ГЕРБ, редно е лидерът й да каже допустимо ли е това!

Опозицията в бюджетната комисия обаче има единно мнение и държи да го налага.

Бившият финансов министър и сега член на Комисията по бюджет и финанси Пламен Орешарски каза специално за БАНКЕРЪ, че няма никакъв смисъл да се подкрепят каквито и да било промени в закона за Сребърния фонд. Когато преди години приемахме закона, това стана след жестоки дебати, в резултат на които имаме един компромисен за времето си вариант. Няма да позволим на Дянков да харчи Фонда за български държавни ценни книжа или такива на български компании, каза Орешарски.

Според финансиста доходността на Сребърния фонд е приемлива на фона на риска, който е препоръчителен за него. Та това е на практика доходността на валутния ни резерв, която никой досега не оспорва, каза Орешарски. (Припомняме, че парите са на едно- и тримесечни депозити в БНБ при годишна доходност ненадхвърляща 0.5 на сто).

Ексминистър Орешарски е силно заинтригуван от това колко пари от приватизация, концесисии и излищъци от миналата година ще влязат в Сребърния фонд. По закон това трябва да стане до 31 май тази година.

По време на парламентарния контрол преди седмици Дянков заяви, че парите от продажбата на Булгартабак са в БНБ и до 31 май ще отидат в Сребърния фонд. Очакват се около 200 млн. лв. постъпления, за да се закръглят намиращите се все още там на 2 млрд. лева.

Според други опозиционни депутати от бюджетната комисия, ГЕРБ-ерите много мърморят, че Дянков ги постави в ситуация на избор без избор, както е известно в психологията. Те разбирали, че Марио Драги им извива ръцете, но за всеки случай щели да чакат да им се каже какво да правят от този, който ги нарича моите депутати.

Независимите народни представители са приели зависимостта на решението си от аргументите на ЕЦБ, БНБ и КФН. Бившият човек на Яне Янев, сега независим – Дарин Матов, каза за БАНКЕРЪ следното: Скоро няма да гледаме готвените промени в инвестиционната политика на Сребърния фонд. Проектът трябва да се прецизира с оглед на становището на Европейската централна банка. Аз лично смятам, че трябва да отпадне възможността да се инвестира кеш в български държавни ценни книжа. Обратното – делът на инвестициите в чуждестранни ДЦК трябва законово да се увеличи.

Вечният балансьор също е против. Финансовият министър Симеон Дянков най-вероятно няма да пристъпи към инвестиране на част от парите в Сребърния фонд в държавни ценни книжа, което би поставило под съмнение финансовата стабилност на страната, прогнозира заместник-председателят на икономическата комисия и член на бюджетната комисия в НС Йордан Цонев. Той дори заплаши, че ако правителството реализира намерението си да използва рисково средства от Сребърния фонд, ДПС може да инициира вот на недоверие срещу кабинета.

Цонев подчерта, че за три години управление на ГЕРБ фискалният резерв на правителството е намален с 4 млрд. лв., а вътрешният дълг е увеличен с 2 млрд. лева. По думите му и двете неща са в посока намаляване на резервите и увеличаване на дълговото бреме на страната. Това, според Цонев, Орешарски и други депутати разклаща финансовата стабилност, респективно стабилността на валутния борд, респективно стабилността на лева.

В контекста на тази трайна тенденция за три години ГЕРБ натрупа над 10 процента бюджетен дефицит и до края на мандата тези пари ще станат 8 млрд., а процентите – минимум 12 на сто. В момента фискалният резерв е останал на санитарния минимум, подчерта Цонев.

Депутатът припомни обаче за ефекта на пеперудата и предупреди, че всяко непремерено действие дава много високо отражение и ефектът се мултиплицира. Затова, според него, е добре да се преустанови дискусията по отношение на промените в закона за т.нар. Сребърен фонд. Правителството да излезе с позиция, че няма да предприеме този ход, за да се успокоят пазарите и да могат да се емитират еврооблигациите при нормални условия.

nbsp;

nbsp;

Идея

МВФ – усмирителната ризница за ГЕРБ

Споразумение с МВФ, без да смятам, че е панацея, то може да има друг характер, не под формата на помощ, такъв е очертаващият се изход, според депутата от ДПС Йордан Цонев. По думите му споразумението ще има по-скоро характер на сигнал към финансовите пазари, че в България нещата са под контрола на един супервайзер, който дава оценки. И когато този супервайзер на всеки шест месеца дава положителна оценка, финансовите пазари са по-спокойни, отколкото ако я дава финансовият министър. Дали пък точно това не е крайната цел на Дянков. Ако се съди по някои негови действия, не е изключено.

Пазарите не вярват на думите на министрите, няма значение дали е Дянков, или някой друг, каза още депутатът. Той допълни, че те вярват на рейтинговите институции – но вече относително, и на международните финансови институции.

Цонев се присъедини към думите на заместник-председателя на бюджетната парламентарна комисия Румен Овчаров, който дни преди него коментира, че МВФ е необходим, за да вкара икономическата и финансовата ни политика в онова русло, в което тя е вървяла допреди идването на ГЕРБ на власт.

ГЕРБ има нужда от усмирителна риза. Иначе догодина, който ще дойде да управлява България, ще бъде в изключително тежка ситуация, каза Овчаров.

Препоръчвам да се помисли и за договаряне на гъвкава кредитна линия от МВФ (т. нар. FCL ), която се дава само на финансово стабилни икономики, препоръча преди два месеца и Стоян Мавродиев, председател на Комисията за финансов надзор. Такава например получиха Полша и Мексико. Тя би могла да се използва за повишаване на резервите на страната, но не може да служи за плащане на правителствен дълг и за финансиране на дефицит – добави той.

Този инструмент се дава само на нискорискови държави и ще донесе по-висока репутация на България, ще повиши доверието на инвеститорите, ще намали рисковата ни премия и цената на финансиране, когато дойде моментът за емитиране на външен дълг, обясни шефът на надзора.