Държавната комисия по хазарта (ДКХ) пуска публични регистри за операторите на игри на късмета на интернет страницата си. В т.нар. бял списък ще влязат лицензираните хазартни оператори, а в черния – нелицензираните, обясни в сряда, 2 май, Калоян Кръстев, председател на Държавната комисия по хазарта.Така, постфактум, след приемането на новия закон за хазарта в него се намърда Поправката Овчаров, който беше върл противник на черния списък и голям фен на белия.
Черният списък, който залегна в закона, беше атакуван по цялото парламентарно трасе от червения депутат Румен Овчаров. Според него не е нужен черен, а бял списък. Защо вкарваме фирмите с отнети лицензи в черен списък, вместо да публикуваме позитивен списък на редовните, лицензираните играчи, питаше непрестанно Овчаров при приемането на закона. Според него много лесно фирма от забранителния списък ще пререгистрира дейността си и това ще обрече Държавната комисия по хазарта на надбягване с времето. От друга страна, на интернет доставчиците ще им бъде много по-лесно да следят дали една фирма е лицензирана, а не всекидневно да гледат дали не й е отнет лицензът.
При гласуването на второ четене на закона с реплика му отговори единият вносител на проектозакона – Диан Червенкондев от ГЕРБ. Той изтъкна главното основание да има черен списък – евродирективите. Депутатът от ГЕРБ цитира резолюция на Европейския парламент за интернет хазарта от 15 ноември миналата година. В нея се съдържа препоръката, държавите членки да прилагат черни списъци за незаконния хазарт. Там дори има текст банките да четат тези списъци и да блокират транзакции между техни клиенти и черни тотаджии, цитира Червенкондев.
Потърсихме за коментар и другият вносител на закона и всъщност негов автор, към който бе пришит Червенкондев – независимия Дарин Матов. Той заяви, че не вижда нищо лошо освен черния списък, заложен в закона, да има и бял. Това не противоречи на духа на закона, обясни той специално за БАНКЕРЪ.
Публичните регистри ще станат активни най-късно от 1 август 2013 година. Тогава трябва да приключи реализирането на европроекта, по който те са правят. Стойността му е 700 хил. лв., като средствата се осигуряват по оперативна програма Административен капацитет.
От сумата 500 хил. лв. са предвидени за създаването на единна информационна система на ДКХ. Освен регистрите тя ще бъде вързана със системите на Националната агенция по приходите и агенция Митници.
Новата информационна система ще позволи хазартните оператори да подават документите си за получаване на лиценз по електронен път. Ще бъде модернизирана и интернет страницата на ДКХ.
В рамките на европроекта ще се направи и преброяване на пристрастените към хазарта. В момента няма статистически данни колко са комарджиите у нас, посочи Кръстев.
След преброяването ще се види дали това е сериозен проблем и какви мерки е необходимо да бъдат предприети. Ще се предложат промени в Закона за хазарта, които да ограничат достъпа на комарджиите в игралните зали, посочи Калоянов. По думите му пристрастените няма да се допускат до участие в хазартни игри или пък ще бъдат въведени лимити колко могат да залагат. Контролът дали това се спазва ще бъде от ДКХ, като собствениците на казина и игрални зали също ще бъдат задължени да не допускат силно пристрастените.
Пристрастеността към комара е сериозен проблем, сравним с наркоманията и алкохолизма, но за него в момента се говори малко и не се прави нищо. В Норвегия например около 2% от населението е пристрастено и това се отчита като проблем. Има здравни програми за отказване от зависимостта, посочи Кръстев.
От девет месеца до една година ще продължи процесът по лицензиране на операторите на онлайн залаганията, каза Калоян Кръстев. По думите му вече има заявен интерес от български и чуждестранни оператори.
Заявленията могат да се подават от 1 юли, когато влиза в сила новият Закон за хазарта. Според него операторите ще имат срок до 1 октомври да се лицензират. През това време трябва да бъдат приети промени в седем нормативни документа, както и да бъдат одобрени данъците, които ще плащат, посочи Калоян Кръстев.
В момента у нас действат стотици онлайн оператори, които не са регистрирани, но страниците им в интернет са преведени и на български. Рискът за играещите на нелицензирани сайтове за залагания е, че печалбите може въобще да не им бъдат платени или в най-добрия случай да им бъдат платени до една трета или една четвърт от спечеленото, каза Калоян Кръстев. По думите му държавната комисия по хазарта е получила десетки жалби от измамени от такива залагания.
Прогнозите на ДКХ са след регламентирането на онлайн залаганията в бюджета през 2013 г. от данъци да влязат поне 60-70 млн. лв. (при песимистичен сценарий) и до 100 млн. лв. (при оптимистичен), посочи Калоян Кръстев.
Освен онлайн залаганията всички SMS игри също ще трябва да си вадят лиценз за хазартна дейност, напомни Калоян Кръстев. По думите му досега те се измъкваха заради пропуски в закона и с обяснението, че едва ли не правят викторини, програми с образователна цел или с обяснението, че наградите са от спонсори.
Мобилните оператори от играта Големият кеш например са прибрали печалба от 10.5 млн. лв., като получените SMS са били на стойност 17.5 млн. лева.
Всяка игра, която раздава награди от събрани SMS-и, вече ще се смята за хазартна. Кратките съобщения с благотворителна цел, средствата от които се използват целево, като например Българската Коледа или Великолепната шесторка, не се смятат за хазартни, уточни Калоян Кръстев.
Кризата не се е отразила на хазарта у нас и комарджиите продължават да залагат. За 2011 г. платените данъци от организаторите на хазартни игри, които са 460, възлизат на 120 млн. лв., отчете Кръстев. По думите му това е с около 2 млн. лв. по-малко в сравнение с 2010-а.
Най-големи са приходите от тото и лото игрите, както и от игралните зали.
В момента у нас има 25 казина, 800 игрални зали и 12 бинго зали. Бройката им е без промяна през последните години. По думите на Калоян Кръстев всички казина, в които няма жива игра, а само автомати, трябва да премахнат надписа казино. Ако не го направят, собствениците им ще бъдат санкционирани.
