Финансовият министър Симеон Дянков обеща преди месец, че в скоро време ще определи банките, които ще пласират новата емисия държавни облигации на международните пазари. След което спусна плътно информационната завеса. За разлика от друг път обаче, екипът на Дянков работи на пълни обороти, а въздържанието от публични коментари за хода на преговорите е съвсем в реда на нещата.
От свои източници вестник БАНКЕРЪ научи, че
процедурата по избор на мениджъри на емисията
е на финалната права. Тъй наречената дълга листа първоначално включвала стотина кандидати, но след проведените разговори е сведена до пет банки, формиращи т. нар. кратък списък. По непотвърдени от министерството данни в него са влизали френските БНП Париба, Сосиете Женерал, австрийската Райфайзенбанк, холандската ИНГ Банк и британската Ейч Ес Би Си. Дилъри на държавни облигации смятат, че от тези пет банки Дянков вече е избрал три, на които ще повери пласирането на бъдещата емисия. Става дума за БНП Париба, Райфайзенбанк и Ейч Ес Би Си. Окончателният брой и точните имена на мениджърите обаче ще са сигурни едва след като самият финансов министър ги обяви официално. Дотогава всичко е само непотвърдена информация.
Българското правителство ще излезе на дълговия пазар в една доста сложна и непредсказуема ситуация. Неясният изход от предсрочните парламентарни избори в Гърция, натискът върху държавните ценни книжа на Испания и Италия, неблагоприятните резултати на икономиката на еврозоната ще поставят непредвидени препятствия пред емитент като България. Към всичко това се прибавя и негативното становище на БНБ и Европейската централната банка по намерението на правителството да промени закона за Сребърния фонд, което не е тайна за международните инвеститори. Размерът на фискалния ни резерв, който е на санитарния минимум, също влошава позициите на българското правителство пред инвеститорите. Като капак на всичко би дошло едно евентуално негативно заключение за икономическата и финансова устойчивост на България, което сегашната мисия на Международния валутен фонд в България, водена от Катриона Пърфилд, може да изтърве.
На целия този фон финансовият министър ще се опита да пласира
облигации с годишна доходност от около 5%
Някои банкери смятат, че емитираните от Дянков облигации, са единствено седемгодишни. Причината, е че ако ценните книжа са с матуритет от пет години, България ще влезе в една доста опасна верига от ангажименти, в която големите плащания по външния дълг ще се наредят през две-три години – 2013-а, 2015-а и 2018-а. А това не е особено разумно, като се има предвид, че кризата в европейската икономика не само не отшумява, а се задълбочава. Затова седемгодишните държавни облигации са като че ли най-разумният вариант, който съчетава изискванията за по-дълъг матуритет с желанието на финансовия министър да постигне максимална доходност от около 5% годишно.
Банкерите говорят, че именно стремежът на Дянков за
по-ниска цена на новите дългови книжа
го е мотивирал да извади от списъка с мениджърите на емисията играчи като италианската УниКредит и германската Дойчебанк. Финансисти са на мнение, че по отношение на УниКредит, решението на министъра е малко необмислено, тъй като УниКредит Булбанк държи около 10% от общия размер на сегашните глобални облигации, чийто падеж настъпва през януари 2013-а. Ако италианците бяха в групата на мениджърите на новата емисия, те със сигурност щяха да придобият около 10% от нея, а сега едва ли биха купили от Дянков-ите облигации, смятат банкери. Те се опасяват, че и стратегически играч на международните пазари като Дойче Банк няма да прояви интерес към новите български държавни ценни книжа.
Между другото не чуждестранните, а българските частни финансови институции – най-вече банки, са държатели на сегашните глобални ценни книжа в евро и в долари. Според отчетите на финансовото министерство от средата на 2011-а те притежават около две трети от облигациите, които трябва да бъдат погасени в през 2013-а и 2015 година.
Финансистите са разделени и в позициите си за
успеха на емисията
Някои от тях, предимно банковите дилъри, се обзалагат, че ако книжата са седемгодишни и доходността им около 5%, ще има презаписване – т.е. обемът на поръчките за покупки ще е по-голям от общия номинален размер. При това положение емисията ще е успешна. Мотивите им са, че банковият сектор у нас разполага с много свободни пари – около 9 млрд. лв., които в момента се влагат краткосрочни книжа и носят доход, не по-голям от 2% годишно.
В същото време те се опасяват от възможността Дянков да заложи като условие по емисията, че тя ще се продава единствено на външните пазари. Подобно решение изглежда нелогично, но финансовият министър неведнъж е предприемал ходове, които са несъвместими със здравия разум, коментират дилъри. Според част от тях Дянков трябва да определи и повече на брой банки за водещи мениджъри срещу ангажимента на всяка една от тях да изкупи част от новите облигации.
Групата на песимистите
в която влизат предимно изпълнителни директори на български кредитни институции, пък изпитва доста сериозни съмнения в успеха на облигационната емисия. Финансовият министър наистина разчита на голямата ликвидност на българския банков сектор, но въобще не си дава сметка дали цената от 5%, която смята да предложи, ще е достатъчна, за да покрие риска на новите български държавни ценни книжа, коментират банкери. В разговори с репортер на БАНКЕРЪ те напомниха, че все пак решенията за големи покупки и за стратегическото управление на ликвидността се взема от чуждестранните им майки. Ако от Виена, Милано, Париж, Атина или Брюксел кажат да не купуваме от новите облигации, ние няма как да го направим, вдигат рамене мениджърите на повечето кредитни институции у нас. А пък банките с български капитал едва ли имат толкова много ликвидност, че да покрият с поръчки емисията на Дянков. Дори и да го направят, след това изцяло ще са зависими от платежоспособността на държавата.
Така че неизвестните около новата облигационна емисия все още твърде много. Част от тях ще отпаднат, след като финансовият министър обяви официално мениджърите и параметрите на новите облигации. А дали емисията ще е успешна, или не… ще зависи от присъдата на пазарите. Според банкери това ще стане известно до края на юни. Отсега обаче е ясно, че ако очакванията на Дянков не се сбъднат и емисията се провали, той и правителството ще трябва да водят друг тип преговори – с Международния валутен фонд за ново стенд-бай споразумение. Подобно развитие на събитията на свой ред ще означава резки съкращения на всички разходи и вероятно увеличаване на данъците. Все неща, на които вече сме били свидетели и хроникьори.
