Социалният министър Тотю Младенов тържествено представи преди около година две схеми по оперативната програма Развитие на човешките ресурси, които трябваше да подкрепят бизнеса, да повишават заетостта и съответно да смъкнат поне малко високото ниво на безработица в страната. Става въпрос за Социални иновации в предприятията с бюджет близо 38 млн. лв. и Вземи живота си в ръце, насочена към интеграция на ромското малцинство – за още 11 млн. лева. Впоследствие стана ясно, че по първата схема в Министерството на труда и социалната политика са подадени само 64 проектни предложения за около 11 млн. лева. Това бе изтъкнато като успех от държавната администрация, въпреки че
цели 27 млн. лв.
nbsp;
не стигнаха
nbsp;
до предназначението си. Не че голяма част от бизнеса не иска да въвежда гъвкави форми на заетост, да повишава квалификацията и да пази добрите си служители в предпенсионна възраст с европейски (и малко държавни) пари, а просто недомислици в условията за участие го поставиха в ролята на Гаврош пред луксозните витрини на магазините. Казано по-директно – предприемчиви иначе работодатели се разминаха с 50 хил. до 390 хил. лв. заради непреодолими изисквания за кандидатстване, за реализация на проектите и за допустимите дейности. Де юре за прилагането на иновативни стратегии за развитие на човешките ресурси могат да претендират малки, средни и големи предприятия, но на практика не е така. Простата сметка показва, че за да влезат в долната граница от 50 хил. лв. по проект, фирмата бенефициент трябва да има поне 200 заети, които да бъдат преквалифицирани или дообразовани. Това е така, защото стойността на обучение на един служител не може да надхвърля 200 лв., а останалите пари са предвидени за допълнителни разходи. Ясно е, че при тази ситуация малките предприятия са аут, както и голяма част от средните и демотивираните им ръководства решиха
да си спестят време и нерви
nbsp;
като не кандидатстват. Формулираната по този начин схема по-скоро е насочена към големия корпоративен бизнес, който по принцип отделя достатъчно средства, за да създава добри условия за персонала си. По този повод от КНСБ посочиха, че по време на националната си кампания Правата на всеки са права на всички са обиколили над 50 предприятия, като само едно от тях е работело по разписан проект.
Другата бариера е спусната чрез допустимите дейности. Те са групирани в пет насоки: разработването на планове за обучение и кариерно развитие; курс за обучители за служители над 55-годишна възраст; осигуряване на социални придобивки за работниците (места за отдих и почивка, места за хранене, кът за деца и др.); провеждане на обучение на работното място и въвеждане на гъвкави форми на заетост (плаващо работно време, ротация на работното място) за младите, най-възрастните или социално уязвимите служители, както и осигуряване на допълнителна надница за работещите в гъвкав график. Проблемът е, че за да получи финансиране, всеки кандидат е длъжен да включи в проектното си предложение поне четири от тях и впоследствие да постигне между 80 и 90% успеваемост. Но за да се случи това, фирмите са принудени да се разхвърлят във всички посоки и да похарчат пари, надхвърлящи най-вероятно тези, които евентуално ще получат. Далеч по-добрата идея е дейностите да бъдат намалени и групирани тематично. Така например едни могат да се насочат към квалификация, преквалификация и кариерно развитие на работниците си, други да въвеждат гъвкаво работно време, а трети да правят детски кътове и помещения, спортни площадки или столове за хранене.
Пропуснати са и някои наглед дребни детайли, без които изпълнението на основните приоритети е много трудно. Дори един шеф да успее да стимулира с допълнителните 100 лв. работника си да остава до късно вечер, кой ще покрива на стимулирания увеличените транспортни разходи? Кътовете за най-малките пък предполагат поне един служител, който да се грижи за тях, което си е една заплата отгоре.
Ниска изглежда и ставката на кръстосаното финансиране. Ако бизнес ръководител е спечелил 50 хил. лв. и иска да оборудва, да речем,
с нови компютри и специфична апаратура
nbsp;
помещение за инвалиди, той ще разполага само с 10% допустими разходи, или в случая с 5000 лв., които са твърде недостатъчни. От своя страна капиталовите разходи са фиксирани на 25% и дори при спечелен проект за 100 хил. лв. ще е доста сложно да се построи детски кът или да бъдат обособени детски стаи, дневни центрове, да не говорим за градини.
Не на последно място сериозна спънка е забраната за съвместно кандидатстване по проекти, което отново ощетява дребния бизнес.
nbsp;
nbsp;
