Две събития в един и същи ден – 6 май, ще тестват устойчивостта на еврозоната. Това са парламентарните избори в Гърция и вторият тур на президентския вот във Франция. И макар да останаха в сянката на прогнозираната победа на французина социалист Франсоа Оланд, изборните резултати в южната ни съседка крият много по-големи рискове за еврорегиона.
Според последните проучвания на общественото мнение десет партии имат шанс да изпратят представители в гръцкия парламент. Двете основни политически сили – десноцентристката Нова демокрация и социалистическата ПАСОК, ще получат общо около 38% от гласовете с превес на консервативния лидер Андонис Самарас – твърде недостатъчно за солидна парламентарна подкрепа. С други думи, Нова демокрация и ПАСОК или ще трябва да се разберат да работят заедно, пък било то с усилия и с много крехко мнозинство, или да предприемат стъпки за формиране на широка коалиция с другите по-малки партии, които твърдо се противопоставят на мерките за сурови ограничения, наложени от международните кредитори. Това означава, че ще се увеличи натиск върху новото правителство да предоговори части от втората спасителна програма (подписана през февруари 2012-а), която е необходимо да върне Гърция на световните финансови пазари до 2015 година. Но преди това кабинетът трябва да осъществи съкращения на разходите в размер на 5.5% от БВП през 2013-а и 2014-а (за общо 11.6 млрд. евро). И няма да получи гратисен период, защото още през юни е длъжен да информира детайлно външните донори откъде точно ще дойдат парите.
Шестдесетгодишният Самарас вече отвори торбата с обещанията и заяви, че ясен мандат на неговата партия ще му позволи да договори отново част от условията по пакета от кредити с МВФ и Европейския съюз. Той обещава да намали данъците за бизнеса, за да стимулира растежа и да спре разхищенията в публичния сектор. По думите му партийните експерти са открили алтернативни източници на бюджетни съкращения за 18.5 млрд. евро, които да заменят някои от съгласуваните пера с чуждестранните кредитори.
Противникът му отляво Евангелос Венизелос, който договори интернационалния спасителен план, пък отхвърля възможността да бъдат открити финансови източници в такъв размер и контрира, че думите са лесни, действителността е трудна. Той отново предупреди, че членството на страната му в еврозоната е поставено на карта.
Според икономисти нито ЕС, нито МВФ имат някакво желание да променят споразуменията си с Атина и съществува реален риск те да откажат да направят следващото плащане по гръцкия пакет. При което южната ни съседка просто ще остане без пари.
Последните проучвания на общественото мнение показват, че само 13% от анкетираните искат Гърция да напусне еврорегиона. Други 67% са казали, че страната трябва да остане в общността, но да прилага мерки, различни от договорените с ЕС и МВФ. И едва 13% смятат, че Атина няма друга опция, освен да се придържа към досегашния си курс.
Повечето анализатори от частния сектор изтъкват, че известни промени на втората спасителна програма ще са необходими, за да се постигне баланс между политическата стабилност на страната и запазването на потенциала й за редуциране на дълговете.
Ако социалистът Оланд спечели президентските избори във Франция и спази предизборните си обещания да поиска промени във фискалния пакт и изместване на фокуса от снижаване на дефицитите върху повече стимули за растежа, Атина може да е първият кандидат за разхлабване на примката. Което обаче може да й попречи да се върне на финансовите пазари през 2015-а, тъй като ще се отложи постигането на първичен бюджетен излишък. И третата спасителна програма става просто неизбежна.
Разбира се, от първостепенно значение е как тройката кредитори от Европейската централна банка, Европейската комисия и МВФ би реагирала на промени в договореностите. Ако те не склонят на компромис, Гърция отново ще отиде на ръба за изпадане от еврозоната. Все пак по-вероятно е ново споразумение, което би означавало и ново преструктуриране на заемите.
