Както във всеки друг бизнес, така и в банковия има институции, които се справят по-успешно от останалите. А вестник БАНКЕРЪ всяко тримесечие от близо шестнадесет години насам определя най-добрите банки в България. Оценката се прави по три количествени показателя – балансово число, собствен капитал и печалба, които показват влиянието, което съответната банка има за сектора, и по два качествени – възвръщаемост на капитала и на активите, даващи представа за ефективността й. Само институциите, които попаднат сред първите десет и по петте показателя, намират място в класацията на най-добрите. На тази база за първото тримесечие на 2012-а в елитната група попадат пет банки. Това са УниКредит Булбанк, Банка ДСК, Райфайзенбанк (България), Корпоративна банка и Societe Generale Експресбанк.
На фона на останалите кредитни институции годишният
ръст на печалбата Банка ДСК
от 46.7 млн. лв. наистина е забележителен. С общ положителен финансов резултат от 71.18 млн. лв. тя е на първо място в целия сектор. Неприятната новина, както вече споменахме, е, че целият ръст на печалбата идва от по-ниските разходи за провизии – 32.5 млн. лв. за първото тримесечие на 2012-а срещу 80.6 млн. лв. година по-рано. През миналата година успяхме да покрием всички проблемни кредити с провизии и затова финансовият ни резултат бе по-нисък. Сега нямаме много нови необслужвани кредити и разходите ни чувствително намаляха. Вярно е, че приходите от лихви и такси не са се повишили, но причината за това е острият недостиг на платежоспособни клиенти. Няма да отпускаме заеми на лица, които след два-три месеца ще спрат да ги обслужват. Предпочитаме да водим консервативна политика и кредитният ни портфейл бавно да нараства, отколкото да се изсилим на пазара и след това да се разправяме с длъжниците по съдилищата, коментира главният изпълнителен директор на Банка ДСК Виолина Маринова.
Тази стратегия засега изглежда успешна, защото за разлика от много други кредитни институции, балансовото число на Банка ДСК, макар и бавно, продължава да расте и в края на март 2011-а е 8.86 млрд. лева. Има увеличение при отпуснатите заеми, както и при депозитите – най-вече от граждани. Банката изцяло е заложила развитието си на вътрешния пазар, защото външното финансиране, което ползва, е едва 20 млн. евро и е пренебрежимо малко за нейните размери.
УниКредит Булбанк
си остава най-голямата банка в България и най-големият кредитор на бизнеса. Активите й в края на март са близо 12.1 млрд. лв. и за една година са се увеличили с около 800 млн. лева. Заемите, отпуснати на фирмите, също бележат ръст от около 6.2% и в края на март 2012-а са 5.84 млрд. лева. Печалбата на банката за една година се е повишила от 33.2 млн. на 43.88 млн. лева. Както при повечето банки обаче, този успех не се дължи на по-големи чисти приходи от лихви, такси и комисиони. Успяхме да привлечем някои нови клиенти и да решим въпроса на няколко проблемни кредита, което ни позволи да реинтегрираме провизии. Нищо необикновено. По-скоро смятам, че банката води една благоразумна политика, която в сегашната криза й гарантира не само устойчивост, но и постепенно развитие на пазара, коментира за БАНКЕРЪ главният изпълнителен директор на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян.
Райфайзенбанк (България)
също се задържа в лидерската група, независимо че няма ръст на активите, а печалбата й спада. Причина за това са увеличеният разход за провизии и намалелите чисти постъпления от лихви. Важно е обаче да се отбележи, че собственият капитал на Райфайзенбанк (България) е един от най-големите в банковата система – 958 млн. лева. Банката е и един от тримата най-големи кредитори за корпоративния сектор и продължава да увеличава финансирането си за фирмите, независимо от неблагоприятната пазарна ситуация. Главният изпълнителен директор на Райфайзенбанк (България) Момчил Андреев неведнъж е подчертавал, че не разглежда искания за кредит на компании, на които от балансите им се вижда, че не разполагат с потенциал да си обслужват задълженията. Платежоспобните фирми и сега могат да получат заеми при много ниски лихви. Проблемът е, че те са все по-малко, а и не са особено склонни да вземат нови кредити, твърди Андреев.
Корпоративна банка
продължава да е набиващо се в очите изключение спрямо целия останал сектор. За една година ръстът на активите й е близо 45%, като в края на март 2012-а общият им размер надхвърли 4.28 млрд. лева. По този показател кредитната институция е на седмо място от общо 24 търговски банки. При това, според мениджърите й, увеличението на активите и на кредитния й портфейл е изцяло за сметка на новопривлечени частни компании. Много граждани също предпочитат депозитите на банката, но като политика тя кредитира предимно търговски дружества. Институцията е една от малкото на пазара, която увеличава чистите си приходи от лихви, а това й позволява, макар и по-скромно в сравнение с други години, да повиши и печалбата си. За първото тримесечие на 2012-а тя е 17.25 млн. лв., докато година по-рано е била 15.01 млн. лева.
Societe Generale Експресбанк
традиционно поддържа присъствието си в групата на най-добрите български банки. Клиентелата й бавно, но сигурно расте, което личи от десетпроцентния ръст на активите, които в края на март са 3.16 млрд. лева. Финансовият й резултат е 12.89 млн. лв., като остава почти непроменен в сравнение с март 2011-а. По-важното е, че освен по-голям кредитен портфейл и повече привлечени средства от граждани и фирми банката отбелязва макар и малко увеличение на приходите от лихви, такси и комисиони. А това е завидно в сегашната ситуация.
Заслужава си да се отбележат и добрите резултати на СИБАНК и на ПроКредит Банк, които са се повишили в сравнение с март 2011-а. БАКБ също успя да преодолее негативните тенденции, наследени от предишните акционери и мениджъри, и за първото тримесечие на 2012-а излезе на печалба. Такива успехи обаче изглеждат доста самотни на общия фон. Истината е, че секторът като цяло трябва да се справи с този новопоявил се проблем. За момента той не поставя под въпрос стабилността му, но ако не бъде преодолян, банките могат да изпаднат в ситуация, която някои експерти определят като финансов канибализъм – когато текущата загуба от дейността е толкова голяма, че изяжда собствения капитал.
nbsp;
