Куц, куц, та и оттатък се оказа Законът за горите. Мине не мине седмица, и поредните кърпежи в него възбуждат гняв и коментари в различни слоеве на обществото. Преди седмица нормативът за пореден път беше обсъждан в пленарната зала и за пореден път до гласуване не се стигна. Единственият резултат беше нов скандал между управляващите и опозицията.
Мнозинството от ГЕРБ отново поиска промени, с мотива че с тях ще бъдат насърчени инвеститорите, но в същото време обеща да запази природата… Опозицията обаче продължава да атакува предложението и да го отхвърля като чисто лобистко . Най-ожесточени спорове за пореден път предизвика въпросът дали да се дава право на строеж и да се изграждат ски писти и открити съоръжения за спортни, културни и религиозни нужди, или не.
Най-много дискусии поражда
промяната на процедурата
за изграждане на ски писти и съоръжения за лифтове и влекове и възможността за учредяване на право собствениците на прилежащите лифтове и влекове да ползват съществуващите ски писти. Основните аргументи против са, че това ще доведе до безконтролно застрояване и изсичане на горите, несъобразено с областните планове за развитие. Спорен момент е и липсата на механизъм за контрол върху това кой, кога и къде ще застроява и за липсата на процедура, по която да бъдат очертани съоръженията в горските територии, след като това вече няма да става по реда на Закона за устройство на територията, както става процедурата за промяна на предназначението. Изказаха се и критики за липсата на комплексен подход при определянето на броя на необходимите ски писти и съоръжения и тяхното местоположение. Силен аргумент на критиците е, че законодателният процес не е подчинен на съгласувана в обществото стратегия, а следва отделни казуси и приетите закони се променят твърде често.
Основният аргумент за съоръженията да бъде учредявано право на строеж без промяна на предназначението на терените беше, че по този начин те остават държавна собственост и това би позволило последващото им възстановяване като гора чрез залесяване или самозалесяване. Освен това за учредяване на право на строеж държавата събира такси, формирани аналогично на таксите за промяна на предназначението. След изтичането на съответния период, за който това право е учредено, то трябва да бъде подновено и съответно да бъде заплатена нова такса. Докато промяната на предназначението на терените е еднократен акт, след който инвеститорът може да придобие собствеността върху гората и да променя нейният статут. Освен това по същество процедурата не се променя, съоръженията ще трябва да отговарят на изискванията на Закона за устройство на територията, Закона за биологичното разнообразие и Закона за защитените територии. И трябва да се спазят всички процедури по одобрение и по ОВОС, да се представят всички изискуеми документи, твърдят привържениците на закона.
Точно този текст обаче депутатите от опозицията определят като
откровено лобистки
и според тях, ако той бъде гласуван в този вид, ще доведе до загуби на държавата и до презастрояване в горските територии.
Димчо Михалевски от БСП твърди, че предложението крие в себе си изключителна защита на недържавни интереси. Според него досега се е давало право на строеж за изграждане на техническа инфраструктура, без да се променя предназначението на земята. А промяната отваря вратата за абсолютно всякакви строежи. Това било директен начин без процедура да се предостави държавна собственост на определени хора. Колегата му Румен Петков, бивш министър на вътрешните работи, даже иронично поиска да бъдат изредени поименно тези, за които се прави законът. Той попита защо в предложението за промени фигурират и обекти за религиозни нужди. Михаил Михайлов от Синята коалиция пък определи предложението като подарък за няколко фирми, опакован в червена панделка. Според него се прави ситуационно законодателство.
Според един от най-ревностните привърженици на промените – депутата от ГЕРБ Емил Димитров, пък това не било истина, тъй като се предвижда само възможност за строеж на спортни съоръжения, но земите не се изключват от горския фонд и не се променя предназначението им. Така че държавата нямало за загуби тези земи.
Така или иначе, промените в Закон за горите, спокойно могат да се наредят между
най-спорните, обсъждани в Народното събрание
и със сигурност няма да минат без нови протести. Природозащитниците обвиниха управляващите, че обслужват интересите.
Кметовете от планинските региони
пък заеха коренно различна позиция. Според тях 80% от хората, както в управляваните от тях населени места, а и от столицата искали планините, разположени в непосредствена близост до общините, да се използват разумно за зимен и летен туризъм и за ски спорт. Под декларация, подготвена по инициатива на сдружение Природата на хората и регионите, се подписаха кметовете на Смолян, Самоков, Сапарева баня, Дупница, Долна баня, Костенец, Кочериново, Банско и Разлог. Те твърдят, че срещу тези желания на мнозинството от гражданите заставали ограничен кръг природозащитни организации, изповядващи крайни възгледи за опазване на природните ресурси. Те се противопоставяли на изграждането на нови ски центрове. Кметовете са категорични, че сравнително новият Закон за горите (приет миналата година) спирал всички инвестиционни проекти и поставял в трудно положение планинските региони. Според тях сегашните изменения давали възможност за устойчиво регионално развитие. Градоначалниците призовават да си поставим разумни и постижими икономически и екологични цели и всичко това пречупено през социалния аспект на политиката, която не само осигурява законодателна основа, но съдържа морални и етични елементи. Въпреки че имаме най-добре запазения ландшафт в ЕС, стабилно увеличаващи се горски територии и най- голям процент защитени зони в НАТУРА, сме най-бедната страна в Съюза и с най-лошата инфраструктура, се казва в кметската декларация. Така че предложените промени в Закона за горите били крайно наложителни, защото там, където има работеща икономика, ниска безработица и перспектива за развитие, опазването на природа е много по-ефективно, което пък от своя страна създава предпоставки да съхраним българската природа и гори за бъдещите поколения, твърдят кметовете.
Ако става дума само за поминък, да се съгласи човек. Ама като се знаем какви сме, какво сътвори алчността през последните години – как да им повярваш и как да ги подкрепиш?!
