Над четири хиляди души от горнооряховския квартал със звучното име Гарата се оплакаха преди няколко дни, че няма откъде да се снабдяват с лекарства. По този повод общинският съветник от БСП в града Антон Паричев внесе подписка до кмета на общината инж. Добромир Добрев с искане в района да бъде открита нова аптека. Добрев обаче отговори, че самите собственици не проявяват интерес към разкриване на обект там, въпреки че общината дори им е предлагала безвъзмездно помещение. Фармацевтите оправдавали липсата на интерес с последиците от икономическата криза и опасението, че новият обект ще бъде нерентабилен.
Това звучи като изолиран и чисто регионален казус, но за съжаление случващото се в Горна Оряховица е показателно за моментното състояние и посоката, в която върви фармацевтичният бранш. След като преди няколко месеца пазарът бе либерализиран с промените в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, а здравното ведомство разреши на хора без фармацевтично образование да продават козметика и хранителни добавки в аптеките, на преден план изскочиха интересите на големите фармацевтични вериги. От своя страна дребните собственици все по-трудно се задържат на повърхността. Безспорно, пазарната конкуренция е стимул за аптеките да предлагат по-разнообразен асортимент и ценова политика, съобразена с портфейлите на клиентите си, но е факт, че малките не издържат и фалират, в резултат на което се получава прекомерна концентрация на аптеки в големите градове и пълната им липса по села и паланки. От около 5300 аптеки, открити у нас през последните две десетилетия, сега съществуват малко над 3 хиляди, част от които са пред закриване, показва статистиката. За тоталния дисбаланс във фармацевтиката говори и фактът, че над 60% от въпросните обекти се намират в столицата.
Като продължение на опитите за реформи в аптечния сектор правителството прие постановление за изменение и допълнение на тарифата за таксите, събирани по Закона за лекарствените продукти. Най-важната корекция касае редуцирането на таксата за издаване
на разрешително за търговия на дребно
nbsp;
с лекарства от 5000 лв. на 1000 лева. След като от процедурата отпадна Висшият съвет по фармация, лицензионният режим за отваряне на аптека вече е облекчен, изтъкват от кабинета. Удостоверенията за регистрация и за промяна в собствеността на дрогерия пък вече ще се събират от регионалните здравни инспекции и ще струват 200 лв. вместо 1000 лева. Изменени бяха и разпоредбите за регистрация на хомеопатичен лекарствен продукт, която ще се получава срещу 1000 лв. вместо действащата досега такса от 6000 лв. за група до 250 лекарствени позиции.
Безспорно, понижението на изброените такси може да има моментен стимулиращ ефект за фармацевтичния бранш, но в никакъв случай няма да доведе до бум в откриването на аптеки в непопулярни бизнес дестинации. Нови кандидат-аптекари просто няма, а действащите не са стимулирани да запълват опразнените пазарни ниши. Те не само че не биха получили преференции за това, но трябва и да си плащат солено. Ако, да речем, един столичен фармацевт реши да премести бизнеса си на споменатото място в Горна Оряховица, той е длъжен да извади 500 лв. за промяна на адреса на аптеката и 250 лв. за евентуална промяна на името на ръководителя на обекта. Смяната на търговското име, вида на търговеца или адресната му регистрация струва по 250 лева. Ако в съответствие със спецификите на съответния район се налага и корекция в извършваните дейности, аптекарят ще се бръкне за още 500 лева.
И след промените в ставките трудно може да се очаква, че производителите и дистрибуторите ще бъдат така добри да свалят цените на лекарствата заради големите облекчения, предоставени им от държавата. Оценката на документацията за включване на лекарствен продукт в Позитивния списък и образуването на цена за него струва 1500 лева. При добавяне на ново показание към листовката на продукта трябва да извадиш 400 лв., таксата за пределна цена на продукт е 750 лв, а промяната й – още 350 лева. В ценоразписа съществуват още 20-ина такси за оценки, пререгистрации и нови разрешителни, вариращи между 100 и 400 лева. Резултатите от клинично изпитване на ново лекарство за в бъдеще пък ще се получват срещу 1000 лв., а тестовете за биоеквивалентност и фармакокинетика се котират на по 800 лева.
Ясно е, че промяната в таксите няма да стопли никого в бранша. Реформите в сектора по-скоро трябваше да бъдат насочени към създаването на условия за съществуване на всички и паралелно с това към намаляване на цените на медикаментите за крайния потребител. В първата насока лобито на малките аптеки нееднократно предлага да се въведат фиксирани цени на илачите с мотива, че големите акули
изкуствено създават ценови дъмпинг
nbsp;
и така застрашават съществуването им. Когато ние изчезнем, веригите ще наложат монопол и непосилни цени, ще си отиде и личното отношение към клиента и произлизащото от него качество на обслужването, отбелязват дребните собственици. Проблемът е, че те стрелят в грешна посока. Ако се смятат за обречени в големите градове, те по-скоро е необходимо да се борят за данъчни облекчения и освобождаване от такси при поемане на риска да запълват белите полета на аптечната карта.
Пазарът на лекарства у нас е достатъчно добре регулиран и резки движения в тази насока май не са необходими. Почти всички медикаменти, продавани с рецепта, имат пределни стойности, над които не могат да се продават. Конкуренцията е наложила пределни цени и за медикаментите без рецепта. Парадоксът е другаде. Преди облагането с данък добавена стойност България има най-евтините лекарства в Евросъюза, но налогът от 20% значително повишава ставките и води до лекарствен туризъм към съседните Гърция, Турция и Сърбия.
В това отношение правителството плахо се опитва да промени картината, след като от началото на годината работи върху два проекта за изменение и допълнение на Закона за ДДС. В единия се предлага
да се въведе диференцирана ставка от 9%
nbsp;
за лекарствата, а в другия дори е заложено доставките на медикаменти да бъдат напълно освободени от налог. В първия случай ефектът ще е по-малък, но поне ще облекчи положението на пациентите и едновременно с това няма да ощети толкова сериозно държавния бюджет. Прекомерното оскъпяване на лекарствата ще бъде ограничено, а средствата в обществените фондове (като здравната каса) ще стигат за закупуване на повече медикаменти. Подобни мерки бяха успешно въведени в редица европейски държави. Румъния свали ДДС на лекарствата от 19 на 9% през 2004-а, Словакия редуцира ставката от 19 на 9% през 2007-а, а най-пресният пример е Австрия, където налогът от 20% бе коригиран на 10 процента.
По другия път – пълна отмяна на данъка за всички лекарства, са тръгнали Кипър и Малта, докато в Швеция, Великобритания и Хърватска освободени от налог са медикаментите без рецепта. Така чувствително ще се намалят разходите на болниците и НЗОК за лекарства, но бюджетът ще загуби 200-300 млн. лв., които трябва да бъдат компенсирани по някакъв начин в приходната му част.
И в двата случая управляващите биха направили здрав(н)а стъпка напред. Въпросът е дали е налице политическа воля, за да се предприеме финансово неизгодната за властта реформа? В този контекст е задължително да бъдат създадени и допълнителни законови механизми, с които да се гарантира, че крайната цена за пациентите ще падне и никой няма да се заиграва с пределните цени на лекарствата.
