Кой ще гарантира втората ни пенсия?

Създаването на Гаранционен фонд за допълнителното пенсионно осигуряване и по-специално за задължителната му част (втори стълб) отдавна е тема на неформални обсъждания, но досега никой не бе дръзвал да предложи нещо публично. Най-силните гласове се ограничаваха с репликата: Как може банките да имат гаранционен фонд, застрахователите – също, инвестиционните посредници – и те, а пенсионното осигуряване да е оставено на самотек? Нима депозантите, застрахованите и борсовите спекуланти са по-голяма грижа за обществото от тези, които пестят за бъдещите си пенсии?

Логиката е желязна, тъй като засега животът на бъдещите пенсионери, които и преди, и сега, а вероятно и за дълго напред, ще са най-крехката и социално онеправдана социална група в България, потърпевша от държавно отпусканите пенсии. От друга страна, както казва заместник-председателят на КФН, отговарящ за пенсионното осигуряване, Ангел Джалъзов време е да работим както по визията на инвестиционните хоризонти, така и за гаранции за осигурените, защото ако сега натрупаното за втора пенсия е 5 млрд. лв. при прогнозна доходност от 6% средногодишно, до 2020 г. активите на пенсионните дружества ще достигнат 20 млрд. лева.

Кризата от 2008 г. насам и големият срив на борсите ни даде добър урок. Само навременната реакция на пенсионните фондове да насочат активите си към по-безрискови инвестиции с фиксирана доходност дадоха възможност да се намалят загубите, категоричен е Никола Абаджиев, председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО). Тогава (б. ред. – 2008 г.) доходността на пенсионните фондове спадна с близо 25%, докато сривът на борсата беше към 80 процента. Сега обаче е време да се помисли и за гаранции за осигурените, допълни той.

Затова, макар и за някои изненадващо, преди дни на голям форум, посветен на 10-годишнината на ВУЗФ, браншът (в лицето на БАДДПО) излезе със стройна концепция как да бъде защитена втората пенсия на осигурените. Надзорът, представляван лично от Джалъзов , потвърди, че възприема като добро предложението за нов гаранционен механизъм на вноските в пенсионните фондове. Идеята е вместо да се гарантира минимална доходност, както е досега, вноските на вложителите да се гарантират в пълен размер към деня на пенсионирането им.

nbsp;

Защо въпросът за гаранциите в пенсионното осигуряване чука толкова настойчиво на вратата? Отговорът е прост – кризата заплаши тези спестявания на хората в ЕС, а в частност – и у нас. Редица европейски страни са притиснати от огромното бреме на държавните дългове. След три години криза ЕС го докара до анемичен растеж, въпреки облекченията и финансирането от правителствата и централните банки, които все не успяват да достигнат до реалния сектор, а финансовият се гърчи под натиска на лошите заеми. Безработицата не спира да расте и всичко това рефлектира в потребителското поведение. На пазарите са се настанили страх и несигурност. Хората намаляват дълговете си и ако могат, увеличават спестяванията си. В резултат намалява потреблението.

В тази обстановка е резонно да си зададем въпроса: Какво да се промени в допълнителното пенсионно осигуряване? Отговорите идват от само себе си. Трябва да се гарантира допълнителният доход след пенсиониране, за да се намалява бедността. А това изисква определени гаранции, че натрупаните суми ще се изплатят. Системата на допълнителното пенсионно осигуряване трябва да се отличава със сигурност и стабилност, защото пенсионните фондове засягат твърде много хора, за да им бъде позволен провал.

Необходимостта от въвеждане на гаранции се съдържа в три мотива. На първо място, това е важният факт, че доходът, натрупан за целия период на осигуряване, формира съществена част от бъдещите пенсионни плащания. Второ, това е очакването самите пенсионни плащания от допълнителното задължително пенсионно осигуряване да формират значим дял от съвкупния доход след пенсиониране. Трето, от изключителна важност е бъдещият пенсионен доход да се предпази от значими инвестиционни загуби. Така по време на конференцията, посветена на 10-годишнината на ВУЗФ, мотивира идеята на асоциацията Даниела Петкова, главен изпълнителен директор на ПОК Доверие.

Как е сега? По действащата Наредба 12 на КФН се определя минималната доходност (на базата на средната за пазара за последните 24 месеца). За професионалните пенсионни фондове тази доходност за 2008 – 2009 г. е била минус 12.09%, а за следващите две години – минус 0.25 процента. При универсалните пенсионни фондове минималната доходност за съответните периоди е била минус 10.52% и минус 0.82 процента. Този тип гарантирана доходност, под която фондовете не трябва да падат, всъщност е само преграда пред свободното падане, за да не се стигне до изяждане на вноските. Ами ако кризата продължи и минималната доходност продължи да е отрицателна величина, каква пенсия ще дочакат първите пенсионери, разчитащи на втора пенсия. Може да се окаже, че вноските не само не са натрупали доходност, но и са силно ерозирани, т.е. по-добре е било парите да са стояли зашити в дюшека, отколкото да са инвестирани на загуба.

Кризата разкри огромния недостатък на гарантираната минимална доходност. И той е, че при срив на пазарите няма гаранция, че сумата в партидата ще надвишава сумата на вноските (дори и в дългосрочен план).

Какво да се прави? Според асоциацията на пенсионните дружества трябва да се пристъпи към безусловно гарантиране на сумата от вноските на осигурените лица, а гаранцията да се активира към датата на пенсиониране на всяко лице. В случай че към датата на пенсиониране сумата на вноските е по-голяма от натрупаната сума в партидата, то дружеството ще изплаща разликата до 100% от вноските. В обратния случай дружеството изплаща изцяло сумата от вноските и натрупаната положителна доходност. Предлагаме гаранцията да се осигурява от всяко дружество чрез формиране на резерв (в % от всяка вноска) и чрез въвеждане на адекватност на собствения капитал, уточни схемата Петкова. Не на това мнение – поне засега, е Комисията за финансов надзор. Но това разминаване тепърва предстои да се обсъжда.

За осигурените ползите са категорично ясни: възстановяване на доверието и осигуряване на спокойствие в дългосрочен план, както и мотивация за личен избор на пенсионен фонд или неговата смяна.

Рискът пред доставчика на гаранцията е в по-голямата финансова тежест, с която ще се нагърби пенсионното дружество. Това е така, защото по експертни оценки размерът на резерва за покриване на сумата от вноските ще е по-висок от сега действащия за покриване на минимална доходност, обясни Петкова. Нещо повече, при пазарни турбуленции дружествата ще отделят повече средства за резерв. Ще трябва да се въведат и изисквания за адекватността на капитала като резервен буфер за изпълнение на гаранцията, каза още тя.

Според идеята на пенсионната асоциация отчисленията за гарантиране на вноските могат да бъдат процент от резерва, от активите или определени като процент до определен размер на доходността.

Тънък е въпросът какво става при прехвърляне на осигурения от едно дружество в друго. Според асоциацията новото дружество ще е задължено да гарантира прехвърлената сума заедно с бъдещата сума на вноските.

Според асоциацията подобна система се прилага успешно в Германия от 2001 г. с въвеждането на реформата Riester. От асоциацията ще настояват и за допълване на решението с въвеждането на инвестиционни стратегии, базирани на жизнения цикъл (мултифондове). Така ще се постигне общо намаление на риска за целия период на осигуряване.

nbsp;

Офертата

Асоциацията на пенсионноосигурителните дружества предлага нови изменения в Кодекса за социално осигуряване, които да реализират концепцията за гарантиране на вноските на осигурените лица към момента на пенсиониране. За да се случи така обаче, трябва да се формират адекватни по размер резерви в пенсионните дружества. От асоциацията предлагат размерът на заделяните средства да е 1.5-2% от вноските на осигурените лица в съответното дружество. Браншът иска да се въведе и допълнително изискване за капиталова адeкватност на пенсионните дружества. Необходимо е и успоредно въвеждане на мултифондовете, което би предизвикало синергиен ефект върху пенсионноосигурителния пазар, смятат в БАДДПО.

Реакцията

Какъв да бъде механизмът, който да гарантира вноските към момента на пенсиониране в КФН, мислим повече от една година. Убедени сме, че такава промяна трябва да бъде направена. Това каза шеф-надзорникът на пенсионния пазар Ангел Джалъзов. Специално за БАНКЕРЪ обаче той призна, че идеята на КФН е за общ гаранционен фонд на всички дружества, а не, както иска асоциацията – гаранционна схема във всяко дружество.

На въпрос на вестника защо ще наказват отличниците заради слабаците, той отговори, че обратното би било фаворизиране на най-мощните дружества. След като бъдат приети отлежаващите в парламента поправки в КСО, ще вкараме и промените за Гаранционния фонд и за мултифондовете, допълни Джалъзов.

nbsp;