Френските богаташи не празнуват победата на Франсоа Оланд на президентските избори на 6 май. Просто защото социалистът, който навремето заяви Аз не обичам богатите и който планира да обложи със 75% данък всички доходи над 1 млн. евро, внушава усещането, че във Франция не е похвално да си заможен.
Реториката на Оланд срещу богатството и финансовия бранш
провокира някои французи да се замислят дали да не напуснат родината си. А европейските съседи – Белгия, Швейцария и Великобритания, са готови да ги приемат с отворени обятия.
Жулиен Беркман, агент по недвижима собственост в брюкселската фирма Best Home Consult, от началото на май е получил телефонни обаждания от петима френски граждани, които са искали да купят къщи в белгийската столица. За подобна активност информира и негов колега от Женева – специалист по сделки с имоти, струващи над 3 млн. евро. С него се свързали адвокати от името на свои клиенти от Франция. Предизборното обещание на Оланд за допълнително данъчно облагане на милионерите е покачило с 30% търсенето от французи на първокласни имоти в богати квартали на Лондон като Южен Кенсингтън и Челси, съобщава кантората за недвижима собственост Knight Frank.
Атаките срещу богатата класа се увеличиха по време на предизборната надпревара, което кара предприемачите и други богати индивиди да се чувстват застрашени, коментира Мишел Коле – данъчен адвокат в парижката правна кантора CMS Bureau Francis Lefebvre.
Изселването
започнало още преди кампанията – броят на французите, които бягали от високите данъци, се увеличил до над 1000 души годишно между 2009-а и 2011-а. По официални данни на външното министерство около 1.6 млн. французи са се регистрирали във френските консулства зад граница (към 31 декември 2011-а), а това е с 6% повече, отколкото през 2010-а. За сравнение, годишният ръстът на напусналите пределите на Франция нейни граждани през 2010-а е бил 2.3%, а през 2009-а – 3 процента. Преселниците във Великобритания са скочили с 8.5%, в Швейцария – със 7.3%, а в Белгия – с 8.1 процента. Тази миграция социолозите обясняват с майския вот.
Разбира се, повечето французи не са напуснали страната си единствено заради данъците. Онези, които са избягали от данъчните промени, трудно са се решили на тази стъпка, твърди адвокат Коле. Той посочва, че при избора на новото местожителство съществено влияние е имала възрастта. По-младите и по-заможните обикновено се местят във Великобритания или в САЩ, за да развиват бизнеса си. Хората, които са пред пенсия, предпочитат Швейцария, защото там няма данък върху недвижимите имоти. В Белгия пък отиват хората, които искат да продадат активи без данъци върху приходите от тях.
Докато Оланд се заканва да качва данъците на богатите, съседите от Обединеното кралство намалиха от април 50-процентната данъчна ставка за годишни доходи над 150 хил. англ. лири на 45 процента. Най-високата ставка за капиталови печалби е 28%, а данък богатство просто няма.
В САЩ също се наблюдава бягство
на богатите американци от страната. Броят на лицата, които са се отказали от американско гражданство, е нараснал седем пъти, след като преди четири години щатската данъчна агенция подгони щатските клиенти на швейцарския банков гигант Ю Би Ес за укриване на данъци. Около 1780 американци са заявили, че се отказват от своята националност в щатските посолства през миналата година. А са били 235 през 2008-а, съобщава Анди Съндбърг – секретар на Задграничната американска академия в Женева, като се позовава на данни от Федералния регистър. Посолството на САЩ в Берн е наело допълнителен персонал, за да не бави обработката на документите на американците, които се редят на опашки, за да предадат паспортите си. По време на 10-минутна церемония служителите на посолството питат родоотстъпниците дали действат по собствена воля и дали разбират последствията от отказа си от американско гражданство. След това желаещите плащат такса от 450 щ. долара и могат да бъдат обложени с данък по нереализирани капиталови печалби, ако активите им надхвърлят 2 млн. щ. долара или средният им годишен данък в САЩ е бил над 151 хил. щ. долара през последните пет години. След три месеца получават сертификат, че вече не са американски граждани и не могат да се ползват от защитата и услугите на щатското правителство.
Повече от 6 млн. американци
които живеят зад граница, преизчисляват цената на щатския си паспорт след приемането на Закона за данъчно облагане на чуждестранните сметки (FATCA). САЩ са единствената държава от ОИСР, която облага с данъци гражданите си независимо от местожителството им и през последните години търси активно данъчни измамници в офшорните центрове, за да напълни държавната хазна и да снижи дефицита. Особено старателно се проверяват сметките в Швейцария, след като Ю Би Ес и 11 други швейцарски финансови компании бяха обвинени, че са помагали на щатски граждани да укриват данъци. Затова и отказите от американско гражданство са най-много в алпийската държава.
Щатският фиск обаче не отпуска примката – американците, които информират Главната данъчна служба на страната си за своите сметки извън САЩ, трябва да попълват от началото на тази година специална форма (‘b9 8938). В нея те декларират всичките си чуждестранни активи, включително и застрахователни контракти, заеми и акционерни участия в задгранични компании.
Приетият през 2010-а закон FATCA
изисква от банките да приспадат 30% от някои свързани със САЩ плащания към някои сметки на американски клиенти, които не са дали достатъчна информация на данъчните власти.
Онези, които не са попълнили споменатата форма ‘b98938 , могат да бъдат глобени с 50 хил. щ. долара. А според Закона за банковата тайна от 1970-а и могат да отнесат и глоба в размер на половината недекларирана сума по задгранична банкова сметка.
FATCA влиза в сила в началото на 2013-а. Законът бе приет, след като Ю Би Ес плати 780 млн. щ. долара глоба през 2009-а и предаде данни за около 4700 сметки на щатски граждани, за да уреди извън съда спор с щатската прокуратура. През трите години до края на 2011-а последваха 33 хил. доброволни признания на американци пред щатското данъчно управление за сметки в Швейцария и бяха репатрирани милиарди долари в САЩ.
Американски граждани зад граница – организация, базирана в Женева, която провежда кампании за данъчно облагане по местоживеене, твърди, че щатската администрация невинаги прави разлика между данъчни измамници от САЩ с офшорни сметки и лица, живеещи в чужбина, които имат нужда от чуждестранни банкови услуги. Според Джаки Бъниън от Американски граждани зад граница данъчното облагане на щатските граждани в чужбина е отживелица от Гражданската война и от въвеждането на федералния ДОД през 1861-ва. Наредбата затруднявала достъпа на американците до ипотеки и прави по-трудно разкриването на чуждестранни банкови сметки.
Германски кредитори
включително и Дойче банк и Ейч Ви Би груп, са закрили сметките за ценни книжа на някои граждани на САЩ след съобщението за по-стриктните изисквания на данъчните власти. Суис райфайзен груп – третата по големина мрежа от банкови клонове в Швейцария – пък е взела решение в края на 2011-а да затегне връзките си с живеещи в Щатите клиенти и да отказва откриване на нови сметки на американци, съобщил говорителят на финансовата група Филип Тевоз.
А компаниите, които наемат американци, трябва да правят допълнителни разходи най-малко по 5 хил. щ. долара на човек за доказване, че новите им служители са попълнили правилно щатските данъчни документи.
