Екзотиката във финансовия сектор не ни напуска. Насилственото преместване на централните управления на митниците и на данъчните от София в провинцията, шумно прокламирано от финансовия министър и вицепремиер Симеон Дянков, както повечето от идеите му, май няма да го бъде. Министърът по европейските фондове Томислав Дончев, който трябва да очертае финансовите параметри на административната миграция, заяви, че според направената анкета митничарите и данъчните служители категорично отказват да се местят от София.

Окуражени от синдикалните лидери на двата най-големи синдиката у нас, експертите от финансовите агенции се вдигнаха на бунт срещу поредните странни хрумки на Дянков. В кърваво писмо, адресирано до шефката на парламента, до премиера и до омбудсмана, до председателя на социалната комисия в парламента, подписано от над 500 митничари и малко по-малко данъчни от централните управления на двете агенции, те недоволстват от местенето. Служителите на фиска твърдят, че миграцията ще струва на държавата поне 120 млн. лв., а не 100-200 хил. лв., както пресмята Дянков. А това е преднамерено свиване на разходите по операцията стотина пъти, обръщат внимание те.

Митничарите категорично доказват, че местенето на Централното митническо управление няма да струва по-малко от 19 млн. лв., като се базират на цената, която е платена за преоборудването на сегашното му седалище в София. В периода 2004-2005 г. ЦМУ смени сградите си от ул. Аксаков №1 и бул. Мария Луиза №22 със сегашната на ул. Г. С. Раковски №47. Ремонтът й бе специално изпълнен за нуждите на Агенция Митници. В резултат на това балансовата стойност на сградата възлезе на 19 млн. лева. Считаме, че независимо къде ще бъде разположена сградата на управлението, за нейното пригодяване ще бъде нужна сума, съизмерима с горепосочената, пишат протестиращите митничари.

Те предупреждават също, че с оглед на осигуряването на непрекъснат режим на работа на информационните системи, преместването на сървъри и съпътстващата техника ще разстрои работата на всички звена на митническата администрация за дълъг период от време. Съществувал и риск с преместването на Централното митническо управление в Русе да се затруднят проверките от Европейската комисия, с което щял да бъде нарушен европейски регламент.

Долуподписаните митничари от централата в София косвено обвиняват Дянков със спекулация и в друго отношение: Следва да уточним, че обявената за първенец по събрани приходи от ДДС и акцизи в страната Митница Русе е едва на шесто място от десетте митници, опонират те.

Долуподписаните данъчни също оспорват твърдение на Дянков – че Териториалната дирекция на НАП във Велико Търново е на предпоследно място по приходи сред останалите пет териториални дирекции, а бизнес активността в региона е по-слаба в сравнение с останалите региони на страната. Данъчните също припомнят, че ремонтът на сградата на НАП в София е погълнал сериозната сума от над 100 млн. лв., при това без да се броят разходите за придобиване на сградата. Та за данъчните експерти твърдението на финансовия министър, че разходите по преместването ще са от порядъка на 100 -150 000 лв., са несериозни.

Митничарите и данъчните с тревога коментират изявлението на Дянков за разкриване на много нови работни места в Русе и във Велико Търново. Това може да стане единствено чрез освобождаване на работещите в момента в управленията служители, тъй като не се говори, а и няма логика да се увеличава административния щат, опонират засегнатите. В кървавото писмо не са пропуснати и чисто човешките притеснения, свързани с дом, грижи за деца и родители. Планирането на живота винаги е дългосрочно и никой от нас не е предвиждал смяна на местожителството, още повече в такива кратки срокове поради нечии намерения, които нито са подложени на национално обсъждане, нито са финансово обосновани, нито са съобразени с икономическото и социалното положение в страната.

Служителите на фиска завършват писмото си с обещанието, че са готови да протестират с всички законови средства.

nbsp;

nbsp;

nbsp;

Сребърният фонд май отърва кожата

Депутатите от ГЕРБ замразяват проекта за промени в Закона за Сребърния фонд, който беше внесен преди два месеца в Народното събрание, съобщиха източници от ръководството на партията. Както показа собствено проучване на БАНКЕРЪ, наред с представителите на опозицията в бюджетната комисия редица ГЕРБ-ери също са възразили срещу планираните гимнастики с него. Дянков може да настоява за каквото си иска, но ние вземаме политическото решение, каза нашият източник по повод идеите на вицепремиера и финансов министър за раздвижване на парите в Държавния фонд за гарантиране на устойчивост на държавната пенсионна система, по-известен като Сребърен фонд.

Промените бяха изготвени от Министерството на финансите по лично настояване на Симеон Дянков, след което минаха през Министерския съвет, получиха одобрението му и бяха внесени в парламента.

Мотивите на Дянков бяха, че парите в Сребърния фонд, създаден за подпомагане на държавната пенсионна система, стоят на депозит при ниска лихва в БНБ и на практика губят от това и от инфлацията. Той предложи до 70% от парите на фонда да бъдат инвестирани в държавни ценни книжа със стартово деблокиране на 30% от Сребърния фонд, за да получат по-висока доходност.

Повечето от икономистите у нас обаче бяха на мнение, че Дянков има скрити мотиви да иска парите от фонда да се влагат в ДЦК. Както многократно сме писали, в началото на следващата година предстоят тежки плащания на България по външния дълг в размер на 1.6 млрд. лева. Освен това бюджетът за тази година е разчетен с дефицит от близо 1 млрд. лв., а има и неотложни вътрешни разплащания. В момента в Сребърния фонд има 1.77 млрд. лв., които са част от силно изтънелия фискален резерв. Ако по-голямата част от парите от Сребърния фонд бяха вложени в ДЦК, на практика Министерството на финансите щеше да разполага с тях и те щяха да загубят предназначението си.

Самата идея за тази операция срещна много силен отпор не само от опозицията, работодателски организации и независими икономисти, но и от институционални представители. Проектът бе разкритикуван от Европейската централна банка, същото направиха ръководителите на БНБ Иван Искров и на КФН Стоян Мавродиев.

Дянков поиска мнението на Европейската комисия и то се оказа също силно негативно. Това го накара да свие размера на дела от Сребърния фонд за влагане в ДЦК до 30% за първата година, при нарастване с 10% през всяка следваща, докато се достигне до 70 процента.