Първият сериозен сблъсък между новия президент на Франция Франсоа Оланд и германския канцлер Ангела Меркел проехтя на срещата на лидерите от Европейския съюз на 23 май в Брюксел. Там Оланд оспори ортодоксалния подход на германците при прилагането на стратегията за орязване на дефицита. Тя не успява да стабилизира еврозоната и доведе до спекулации, че Гърция може да бъде изгонена от рая. Премиерът на Люксембург Жан-Клод Юнкер коментира пред репортери в Брюксел в ранните часове на 24 май, че след шест часа разговори идеята за емитиране на общи дългови облигации не е получила особена подкрепа, особено от немскоговорещата част на Стария континент, но е била посрещната с ентусиазъм от френскоговорещите области.
Европейските лидери поръчаха на президента на ЕС Херман ван Ромпой до следващото заседание на върха на 28-29 юни да подготви предложения за по-тясна фискална координация. Те трябва да включват и планове за създаване на европейска схема за гарантиране на депозитите и в по-дългосрочен план – за общи еврооблигации. Ромпой обаче се съмнява, че и тези програми ще свършат с изграждане на блокове и работни методи за икономическа интеграция, а не със специфични предложения за банков съюз или за съвместен дълг на еврорегиона.
Засега изглежда, че расте съгласието за въвеждане на трансгранична схема за застраховане на депозитите на всички 17 страни членки на еврозоната. Според някои официални представители тя би предотвратила масов отлив на вложения от банките след евентуално излизане на Гърция от общността. Този план предложи италианският премиер Марио Монти и зад него твърдо застана Оланд.
Ирландският премиер Енда Кени твърди, че е имало силна подкрепа за идеята новият спасителен фонд на еврорегиона да инжектира капитал директно в закъсали банки, но против нея твърдо се е обявила Германия.
Лидерите на европейските страни отново подчертаха желанието си Гърция да остане в еврозоната, но новото й правителство да спазва поетите ангажименти, срещу които ще получи спасителен пакет от заеми за 174 млрд. евро.
Голяма част от сесията бе посветена на пакта за растеж, включващ механизми за насърчаване на инвестициите в големи инфраструктурни проекти. Но и тук няма конкретни решения по предложението да се инжектира свеж капитал от 10 млрд. евро в Европейската инвестиционна банка.
