Гърция вероятно ще разполага само с 46 часа, за да подготви излизането си от еврозоната. Толкова е времето, през което световните пазари като цяло са затворени – от края на борсовата сесия в Ню Йорк в петък до отварянето на борсата в Уелингтън, Нова Зеландия, в понеделник. За такъв времеви отрязък са подготвени и сценариите за отпадането на южната ни съседка от общността на еврото, разработени от 21 икономисти, анализатори и учени.
През въпросните два дни лидерите ще трябва да потушат евентуални граждански вълнения, докато подготвят потенциален фалит; да планират новата валута; да рекапитализират банките; да предотвратят изтичането на капитал от страната и да потърсят начин да платят сметките след спирането на животоподдържащите заеми за страната от спасителните програми на международните кредитори. Рискът е, че подобна мащабна задача няма да е по силите на каквото и да било ново правителство в държава, която трябваше да бъде спасявана два пъти от 2010-а насам, защото се оказа неспособна да управлява публичните си финанси.
Насрочените за 17 юни поправителни предсрочни избори в Гърция ще са своеобразен референдум дали страната иска да остане в еврозоната, или да прекрати 12-годишното си членство в нея. По този повод лидерът на радикалната левица Алексис Ципрас заяви на 22 май в Берлин след среща с германските си партньори, че ако спечели изборите, ще остави Гърция в еврозоната.
За първи път от началото на миналия век не става въпрос за победа на левите или на десните, а на привържениците и на противниците на спасителните програми, коментира Аристотъл Калис, професор по модерна и съвременна история в университета в Ланкастър, Великобритания.
Изпадането на Гърция от еврозоната обаче ще е в дневния ред на новото й правителство веднага след съставянето му, ако то откаже да се придържа към условията за намаление на разходите и за модернизация на икономиката.
Гърците трябва да мислят рационално и да се защитят от прибързани решения, които ще ги карат да съжаляват, още повече защото отхвърлянето на еврото не е отговор на проблемите им, коментира в телефонно интервю за агенция Блумбърг Лоренцо Бини Смаги, който се оттегли от изпълнителния борд на Европейската централна банка в края на миналата година.
За тревожно висок и
стабилен отлив на вложения от гръцките банки
алармираха още през миналата седмица банкери от Атина. Пред Файненшъл таймс те заявяват, че изтеглените суми на 14 и 15 май са надхвърлили 1.2 млрд. евро, или 0.75% от общия размер на всички вложения. И което е по-опасно, очакванията на финансистите са, че тегленията ще се ускорят. Всъщност от началото на месеца процесът е особено интензивен и особено след предсрочните парламентарни избори на 6 май, като до 15 май депозитите са намалели с общо 5 млрд. евро, твърдят гръцки банкери. Увеличавали се и нарежданията за покупки на германски облигации, което при сегашните обстоятелства в страната означава германско евро.
Според последните официални данни към края на март вложенията на фирмите и домакинствата в гръцките банки са били 165.4 млрд. евро. През миналата година са били изтеглени 35.4 млрд. евро, или 17% от общия размер на депозираните средства. А от 1 юли 2011-а до 31 март 2012-а депозитите в гръцките банки са намалели с 23 млрд. евро, или с около 13 процента.
Хорът на скептиците се увеличава
Бившият служебен премиер на Гърция Лукас Пападимос не изключва възможността страната да напусне еврозоната. В интервю за Уолстрийт джърнъл той подчертава, че макар подобен сценарий да е малко вероятен и нежелан за всички засегнати страни, подготовка за него се прави, за да се тушират потенциалните последствия.
Еврокомисар Карел де Гухт е заявил в интервю за De Standaard, публикувано на 18 май, че официални европейски представители вече работят по извънредни планове за излизане на Гърция от еврозоната. Централни банкери от Стария континент също обсъждали подобна възможност и как точно да бъде осъществена тя, съобщи заместник-управителят на шведската Риксбанк Пер Янсон.
Отпадането на Гърция от общността на еврото е технически управляемо, смята Патрик Хонохан, член на управителния съвет на ЕЦБ, който е анализирал анулирането на валутния съюз между Ирландия и Великобритания през 1984-а.
Пътят към изхода
Ако новите гръцки управници решат да следват този път веднага след изборите на 17 юни, те трябва първо да поискат среща на финансовите министри и на лидерите на еврозоната, за да се определят условията на напускането. Подготовката по него трябва да започне веднага след приключване на борсовата търговия в Ню Йорк около 17 ч. следобед в петък (във Франкфурт и Брюксел, където са съсредоточени повечето европейски институции тогава е 23 ч., а в Атина полунощ).
За да се предотврати недостиг на щатски долари в резултат на пазарната паника от подобен акт, другите централни банки, включително и Федералният резерв на САЩ, Бенк ъф Инглънд, Бенк ъф Джъпен и Швейцарската национална банка, трябва да са готови с договорени суапови линии в съответните валути, точно както след фалита на Лиймън брадърс холдингс през 2008-а.
В събота финансовите министри от еврорегиона трябва да се съберат в Брюксел, за да подготвят срещата на върха на европейските лидери в неделя, на която да бъде оформен окончателно планът за изключване на Гърция от еврото, смята Карстен Бржешки, бивш икономист в Европейската комисия, който в момента работи за Ай Ен Джи груп в Брюксел. Той очаква, че в най-добрия случай Атина може да се надява на еднократен заем за смекчаване на икономическия шок въпреки запазените възможности за кредитиране от МВФ. Европа вероятно ще им подхвърли няколко кокалчета, за да е сигурна, че не пъди страната като бездомно куче, коментира образно Бржешки.
Докато гръцките официални представители преговарят в Брюксел, законодателите в Атина могат да обявят в неделя, че планират да емитират нова валута, която би могла да се нарича отново драхма. Подобно на предишната, новата драхма също би могла да се търгува свободно на пазара. Банките обаче трябва да са инструктирани да конвертират в нея всички активи и пасиви, включително и банковите сметки, заплатите и съществуващия дълг по избрания валутен курс. Според икономисти на Кепитъл икъномикс страна, която напуска еврозоната, трябва да въведе новата си валута по цена равна на еврото. Подобен подход ще предотврати закръгляване на цените от търговците на дребно и ще предизвика разбиране и приемане на акта от всички икономически субекти и от гражданите.
Междувременно се роди и нова идея – на главния икономист на Дойче Банк Томас Майер, който предложи Гърция да въведе паралелна валута дейго или евродрахма, която да се ползва за вътрешни разплащания.
Повече от ясно е, че напускайки еврозоната обаче, цялата тежест на прехода ще бъде поета от бедните и от средната класа, които не са могли досега и няма да могат да изнесат спестяванията си в чуждестранна валута зад граница. Защото след административно наложения паритет между новата драхма и еврото ще настъпи рязка обезценка на гръцката валута.
Готови ли са новите драхми?
Английската компания De La Rue, която отпечатва банкнотите на повече от 150 държави, вече подготвяла повторното въвеждане на драхмата, писа на 18 май лондонският Таймс. Фирмата била поръчала на персонала си да избере потенциалните защитни средства за новите пари и служителите вече оглеждали някои стари колекции, съобщи още вестникът, без да цитира източниците си. De La Rue пък отказала коментар по публикувания материал.
Докато новите банкноти и монети бъдат изпратени, еврото би могло да се използва за малки покупки. Електронните плащания като банкови трансфери и операции с дебитни и кредитни карти пък вероятно ще нараснат, докато гърците се опитват да спасят своите евро.
Същевременно страната трябва да мобилизира военните още сутринта в събота и да затвори границите, докато подготвя прехода от евро към драхма като временно решение след публичното му оповестяване, предлага Бржешки.
МВФ също трябва да има готовност, ако Гърция спре да обслужва веднага дълга си от 280 млрд. евро, защото тогава достъпът на страната до нормалните опции за финансиране, включително и от капиталовите пазари и от МВФ, ще бъде отрязан.
Ще може ли Гърция да остане в Европейския съюз
в случай че напусне еврозоната. Това ще трябва да обмислят приоритетно европейските министри.
Европа не може да се оттегли изцяло, коментира Томас Майер, главен икономист на Дойче Банк, в телефонно интервю за Блумбърг. Той посочва, че ситуацията в южната ни съседка вече е крайно нестабилна и последното желание на Европа би било тя отново да изпадне в анархия.
Главният икономист на Уникредит в Лондон Ерик Нийлсен пък е абсолютно убеден, че контролирано излизане на Гърция от еврозоната не може да бъде осъществено. Защото това е държава, която не може да прилага законите и следователно светът не може да очаква тя да се съгласи тайно да печата пари, да контролира банки и капиталови потоци и всичко това да бъде подредено.
Какви ще са ефектите
След евентуалния фалит на Гърция ще се отворят два канала за пренасяне на дълговата зараза към останалите страни от еврорегиона.
Единият е чрез гръцките дългове към чуждестранните инвеститори. За него се предполага, че е управляем, макар че стабилността на банките от общността и адекватността на подготовката им за подобен сценарий по-скоро е повод за паника, а не за доверие. Все пак широката финансова система на региона е имала време да се подготви. И дори да пресметне загубите. За Германия те щели да са в размер на около 100 млрд. евро, или близо 3% от годишния й БВП. А за Франция – до 50 млрд. евро.
Истинската заплаха идва по втория канал. Ако Гърция може да напусне еврото, защо същото да не направят и Португалия, Испания или Италия? Въпреки че подобно съждение е хипотетично, то няма да е немислимо, защото такъв прецедент вече ще има. И по тази линия може да се върви към разпадане на цялата еврозона. Или към разсъждения колко голяма да е тя и кои точно страни да обхваща.
За европейската икономика като цяло най-опасно ще е връщането на валутния риск. Когато гръцки банки фалират или трябва да бъдат затваряни за по-продължително време за конвертиране на депозитите в нови драхми, никой не може да гарантира, че граждани и фирми от периферията на общността няма да изтеглят парите си от местните банки за всеки случай. Това би била финансова катастрофа, която ще усложни допълнително положението на най-задлъжнелите и ще направи отпадането им от еврото по-вероятно.
Решение на тази заплаха обаче може да се намери под формата на някакъв вид
паневропейска програма за гарантиране на депозитите
която да убеди хората да не теглят парите си от периферните държави.
Докато бъде разработена подобна програма, европейските лидери и председателят на ЕЦБ могат да поемат устен ангажимент за въвеждането й. След което ще има качествен скок в интеграцията на банковия надзор и регулация в еврозоната, като банковият контрол в нея би могъл да бъде прехвърлен на наднационално ниво. С други думи, в еврорегиона може да бъде създаден банков съюз в резултат на отпадането на Гърция. А катастрофалните последствия от гибелта й да служат за пример за останалите страни членки да не допускат безконтролно харчене на пари и безотговорно поведение.
