Напрежението в Оловно-цинковия комбинат в Кърджали не спада. Във вторник (22 май) синдикалните организации от двата големи синдиката КТПодкрепа и КНСБ внесоха в парламента декларация в защита на предприятието, под която стоят 10 028 подписа. Те са събрани само за една седмица. В документа за пореден път се настоява да бъдат изплатени заплатите на работниците за февруари, март, април, да бъдат защитени работните места и да се гарантира правото на труд, както и да бъде избран нов мениджърски екип.
Синдикалистите предупредиха, че тъй като комбинатът е преустановил производство си от 7 декември миналата година и много кадри, включително и тези от висшия инженерен състав, вече са го напуснали, това ще създаде сериозни проблеми при евентуално пускане на завода в действие.
Васил Яначков от синдикалната федерация Металици към КНСБ смята, че за да заработи предприятието, е необходим кредит от поне 4-5 млн. лв. и призова банките да отпуснат тези средства. Синдикалистът призова правителството да положи повече усилия при преговорите с банките.
Само забавените работни заплати, неплатените осигуровки и обезщетения от ОЦК Кърджали са на сума 1.7 млн. лева.
Правителството твърди, че продължава да преговаря както с банките, така и с евенуални бъдещи инвеститори, които са проявили интерес към предприятието. На този етап все още съществува възможност полската компания Silesiaда бъде задържана като кандидат. Тя е част от холдинга Импексметал, който пък има 170-годишна история и е най-големият производител на цинк в Полша. Интересът й в Кърджали бил именно към цинковото производство, като според обявената в началото информация от синдикатите компанията искала да произвежда по 5000 т от метала месечно.
Преди дни поляците за пореден път са се срещнали със собственика на комбината Валентин Захариев, направили и оглед на съществуващото оборудване и на новото, което Захариев твърди, че бил закупил. Точно машините, които уж ги има, но май само на хартия, защото никой не ги е виждал, били препъникамъкът за приключването на сделката. Допълнителен проблем за инвеститорите, според хора от бранша, бил и малкият обем на производство. През миналата година заводът е произвел по-малко от 17 000 т цинк, а оловото е било по-малко от 7000 т – основно от рециклиране на акумулатори. Според специалисти този род предприятия трябва да произвеждат поне по 100 000 т метал на година, за да бъдат ефективни.
Нека не забравяме и нещо друго. Въпреки че името на предприятието е оловно-цинков комбинат, на практика от април миналата година, когато оловното производство беше спряно от РИОСВ – Хасково – поради нерешени екологични проблеми, то остана само цинково. А през декември, когато финансовите проблеми започнаха да набират скорост и това производство беше спряно уж за планов ремонт. Но и до днес то също не работи.
Експерти казват, че оборудването му е старо и неефективно и това ще оскъпи евентуалната бъдеща продукция твърде много. Единственият шанс инвеститорът да остане е, ако за първи път в битността си на бизнесмен Валентин Захариев казва истината и е закупил ново модерно оборудване. Първоначално се говореше, че то струва 50 млн. евро, а днес е вече на стойност 80 млн.евро. То било прибрано в складовете на Интер пайп край София (това е бившият тръбен завод на Кремиковци, който Захариев успя да забърше за себе си чрез Интертръст холдинг. Само че има и още една подробност. Дори това оборудване, което още никой не бил виждал (поне така твърди председателят на Федерация Металургия към КТ Подкрепа Людмил Павлов) да съществува, ще са необходими още близо 10 млн. евро, за да бъде монтирано.
Засега въпросителните около бъдещето на комбината не са свършили, тъй като дори и поляците да решат да останат, не е ясно на какво мнение ще бъдат банките кредиторки, но искането на кандидат-купувачите за една година гратисен период при изплащането на дълговете.
