nbsp;
Спасението на Гърция отдавна не е проблем само на Гърция. Но очакваната й раздяла с еврозоната ще причини щети за над 1 трлн. евро (около 1.24 трлн. щ. долара). Това призна пред агенция Блумбърг на 25 май лично Чарлз Далара, управляващ директор на Института за международни финанси, който представляваше частните кредитори в преговорите за дълга. Сумата изглежда космическа по размери, но е абсолютно реална, ако се замислим какъв ще е ефектът от подобен ход. Първо, всички преки и косвени вземания на Европейската централна банка от Гърция и гръцките банки ще трябва да бъдат записани като сто процента загуба и покрити с капитал. Второ, облигациите, емитирани от други потенциално рискови държави – като Португалия, Ирландия, Испания и Италия, рязко ще се обезценят. Трето, възможностите на тези страни за набиране на свеж финансов ресурс на международните пазари ще се свият многократно. А нестабилността на държавните финанси веднага ще рефлектира върху банковия сектор не само в тези държави. Само европейските банки притежават дълг в размер на 1.2 трлн. щ. долара, емитиран от Испания, Португалия, Италия и Ирландия, по сметки на Банката за международни разплащания в Базел.
Ако Гърция излезе от еврозоната, Европа ще трябва първо да рекапитализира ЕЦБ, е категоричен Чарлз Далара. Той оценява гръцките задължения като два пъти по-големи от капитала на ЕЦБ. Само тази констатация е достатъчна, за да обясни паниката, която обзема европейските лидери при мисълта, че Гърция ще напусне еврозоната.
Заради удара
който излизането на Гърция ще нанесе върху доверието в еврото (а той вече се чувства все по-осезаемо, след като през седмицата еврото поевтиня под 1.24 за долар), съществува голяма вероятност от паническо теглене на депозити от банките в много страни от еврозоната. Това ще подложи на нов натиск разклатената им финансова стабилност. Така, по веригата на финансовата система, към срив могат да тръгнат всички нейни сектори – застрахователен, инвестиционен, осигурителен. Ще станем свидетели на поредица от финансови трусове, след които не само отделните държави, но и Европейският съюз като цяло много трудно ще оцелеят. Ефектът от подобна нестабилност ще се разпростре върху целия свят. Според Джоузеф Лаптън – икономист в Джей Пи Моргън Чейз, европейските банки ще изтеглят обратно част от общо 5 трлн. евро, които държат зад граница, за да посрещнат тегленията на депозити.
Гърците също няма да спечелят
от връщането на драхмата, независимо от някои прогнози, че евтината валута ще стимулира икономиката им, като направи износа им по-конкурентоспособен. Към всичко това ще трябва да прибавим и тоталната финансова блокада, на която страната ще бъде подложена от своите кредитори – никой няма да купува облигациите на държавата и частните фирми, а кредитни линии ще се отпускат само в ограничени количества, и то от международните финансови институции срещу изпълнението на конкретни ангажименти.
Гръцката централна банка пък може да остане без валутен резерв. В момента той се намира в ЕЦБ и няма да е чудно, ако, излизайки от еврозоната, резервът на Гърция бъде блокиран за покриване на част от загубите, които ЕЦБ ще понесе от обезценката на вземанията си по гръцки облигации. Въобще възраждането на драхмата, ще предизвика всеобща разруха. Европейската централна банка и лидерите на Европейския съюз ясно съзнават това и ще се опитат да заковат южната ни съседка за еврото. Иначе нямаше да позволят осъществяването на
рекапитализация на гръцките банки
Първият етап от тази операция премина в последните дни на май и погълна 18 млрд. евро, които бяха разпределени между Национална банка на Гърция, И Еф Джи Юробанк, Банка Пиреос и Алфа Банк. По неофициална информация НБГ е получила 8.4 млрд. евро, И Еф Джи Юробанк – 4.6 млрд. евро, а останалите 5 млрд. евро са поделени между Банка Пиреос и Алфа Банк. Парите идват от Гръцкият фонд за стабилност, който се финансира от Европейския фонд за финансова стабилност. В него са заделени общо 25 млрд. евро именно за подкрепа на банковия сектор в южната ни съседка.
Рекапитализацията е станала чрез ценни книжа, вписани в капитала на гръцките банки, срещу които те ще могат да се рефинансират от Европейската централна банка. Това е още един аргумент, че европейските лидери нямат никакво намерение да тикнат Гърция в бездната на драхмата.
Целта на сегашната операция е да се преодолее масовото теглене на депозити в Гърция и да се осигури спокойствие
до изборите на 17 юни
nbsp;
Надеждата на ЕС е, че избирателите и политиците в южната ни съседка ще излязат от хипнозата на популизма и отрезвително ще гласуват за онези, които ще спазят поетите вече ангажименти към чуждестранните кредитори.
Гръцки бизнесмени и банкери признават, че е необходимо да бъде срината или поне кардинално преустроена цялата сегашна порочна система, при която бизнесът може да просперира само ако има благословията на политиците. За съжаление каквото и решение да вземат на изборите през юни южните ни съседи ги чакат времена на болка и страдание. А въвеждането на драхмата няма да ги облекчи. Въпросът е какъв ще е крайният резултат – една реформирана Гърция или една изолирана Гърция.
nbsp;
nbsp;
Икономисти от ldquo;Ситигрупrdquo;, които доскоро оценяваха на 75% вероятността от изпадане на южната ни съседка от общността, вече разглеждат като ldquo;базов сценарийrdquo; това да стане на 1 януари 2013-а. Гърция, която има едва 0.4% дял от световното стопанство, се превръща в заплаха за международния просперитет, след като инвеститорите качиха залога, че дните на престой на страната в еврозоната са преброени. Стратези на ldquo;Бенк ъф Америка Мерил Линчrdquo; пък прогнозират, че БВП на еврорегиона ще се свие с поне 4% по време на рецесията, която ще последва – подобно на спада след фалита на ldquo;Лиймън брадърс холдингсrdquo; през 2008-а.
Икономисти от най-голямата китайска инвестиционна банка ldquo;Чайна интърнешънъл кепитъл корп.rdquo; подчертаха в обзор, публикуван през миналата седмица, че ако Гърция напусне еврорегиона, ръстът на Китай ще се охлади до 6.4% през тази година срещу 9.2% през миналата.
сеизмичните вълни
Специалисти на ldquo;Джей Пи Моргън Чейзrdquo; са изчислили, че 1% спад на БВП на страните от еврорегиона ще понижи с 0.7% световния ръст. В Гърция отива румънски износ, равен на 3.5% от БВП. Експортът на Унгария и Чешката република за цялата еврозона пък е равностоен на 40% от брутния им вътрешен продукт.
Президентът на Световната банка Робърт Зелик пък посъветва Европа да подготви план за извънредна ситуация. Според него лидерите на еврозоната доближават момента ldquo;да счупят стъклотоrdquo;, което защитава алармата за пожар. И онези, които живеят в сградата на общността, по-специално на мениджърските етажи, макар и да не искат да чуят алармата, най-добре би било да прочетат инструкциите. Защото процесите в Гърция могат да отключат финансов ужас в Испания, Италия и на цялата територия на еврорегиона и да тласнат Европа в опасна зона. Европейските лидери трябва да са готови да пристъпят към рекапитализация на банките, в случай че Гърция излезе от еврозоната, и да договорят гаранции за финансирането на Испания, за да предотвратят икономическия й крах. Това пише президентът на Световната банка Робърт Зелик в статия, отпечатана в британския в. ldquo;Файненшъл таймсrdquo; на 1 юни. nbsp;
САЩ ще са по-изолирани от трусовете, дори и щатският долар да поскъпне. Признаците за подем на вътрешното търсене там са очевидни. Безработицата намалява. А едва 13% от износа на страната отива в еврозоната. Очакваният приток на капитали заради статуса на Америка на едно от спасителните убежища при кризи пък ще поддържа ниски лихвените проценти.
