Общото дело у нас се ражда само насила, а свободната инициатива почти винаги се разпада до простите атоми на индивидуализма. Така стоят нещата и с катастрофичния пул. Какво чакаме – 10 по Рихтер ли? Или Бойко да разпоредида се създаде тази утвърдена по света система за обща отговорност? Вместо да продължава да дава от джобните на държавата.
Седмици след земетресението отново се заговори за катастрофичен пул. Както и след наводнението в с. Бисер. За пореден път: Другари, дайте да дадем! Логична и пак навременна дискусия. Отново без никакъв резултат.
Накрая стана ясно едно: катастрофичен пул – нито като тези в Испания и Франция, нито като този в Турция, нито дори като румънския – няма да има. Нито доброволен, нито със задължителна застраховка дом. Нито с участието на държавата, нито без нея. Точка.
Нека вдигнем завесата защо.
Във Франция и Испания има катастрофични пулове, които обаче не са на принципа на задължителната застраховка на имота и от тях при бедствия се ползват само хората с полици. Въпреки незадължителния характер на полицата покритието и сред населението на Франция е 80%, а сред испанците – 25 на сто. Това обясни още в деня на труса специално за БАНКЕРЪ Хауме Боронат, член на Съвета на директорите на ЗД Бул Инс от август миналата година.Той е гражданин на Андора и има богат застрахователен опит и познания в покритието на щети от бедствия и аварии.
Неговата теза подкрепя Коста Чолаков, изпълнителен директор на Интерамерикан България. Катастрофичен пул не значи непременно задължителна застраховка и обратно – задължителното застраховане не изисква непременно пул, пояснява той.
Налагането на нова задължителна застраховка няма да реши проблема, понеже това няма да бъде осъзната потребност у хората, подкрепя тезата и Николай Генчев, главен изпълнителен директор и председател на управителния съвет на Уника. Ако се наложи такова ново данъкообразно събиране на пари, то няма да доведе до нищо, но ще породи и тотално неразбиране на това какво всъщност е покритието, смята Генчев.
Няма страна в Европа, в която участието в пул да има задължителен елемент, заяви Стефан Софиянски, изпълнителен директор и председател на управителния съвет на Лев Инс. В Румъния действа катастрофичен пул, но след последните изменения в закона застраховката всъщност не е задължителна. И най-важното е държавата да насърчава хората да сключват застраховки и без да има задължителен елемент, защото в момента е точно обратното. Държавата дава лош пример, защото когато човек пострада от катастрофичен риск, ако има застраховка – държавата го праща при застрахователя, а ако няма – тя просто му плаща щетите. Това убива инициативата, категоричен бе Софиянски.
В пуловете на Франция и Испания участват всички застрахователни компании, обяснява Боронат. Всяко застрахователно дружество събира определен процент от премиите – 7-8 на сто, и тези пари директно постъпват в пула. Неговата основна функция е да покрива единствено катастрофични рискове, които са изчерпателно изброени: земетресения, пожари в големи размери, градушки, буря с катастрофични последици. В тези пулове няма участие на държавата, но надзорният им орган е държавен.
Според изпълнителния директор и член на съвета на директорите на Армеец Цветанка Крумова схемите на Испания и Франция са добри и за нас. Там моделът е на солидарен принцип и е базиран на публично-частно партньорство между държавата, презастрахователя, който е гарантиран от държавата и частните застрахователни дружества, каза тя.
Иначе, от птичи поглед, подобна схема на колективна защита от бедствия изглежда доста примамливо. В България се говори за катастрофичен пул от години, но, бягайки от задължителния му елемент, големите застрахователи го отричат. Те явно не искат с парите, натрупани в пула предимно от тях, да се плащат щети на застраховани в други дружества. Така че свободата на включване на застрахователните компании в пула, както и запазването на незадължителния характер на полицата за собствениците на имоти биха могли бавно и мъчително да дадат начален тласък на подобна схема за колективна сигурност. При ниската застрахователна култура у нас и допълнителното обедняване заради кризата обаче добри резултати в следващите десетина години едва ли биха могли да се очакват, коментират експерти от бранша. Те сочат примера на Турция, която създаде пул, при който застраховката е задължителна, но въпреки това има само 30% проникване, почти колкото в Испания при незадължителна имуществена полица.
В желанието си да разшири обхвата на застраховането срещу природни бедствия турското правителство реши от 1 август домакинствата, които не са закупили полица, да нямат достъп до електрическа енергия, газ и вода. Това е заявил пред Хюрриет дейли нюз президентът на турския катастрофичен пул Селамет Язиджи. Анкара се надява с тази мярка да увеличи от застрахованите сегашните 3.8 млн. домакинства до 10 млн. в рамките на следващите пет години.
Освен това при липса на застраховка няма да има възможност да се изтеглят ипотечни кредити, както и при евентуални щети от катастрофи собствениците им няма да получат държавна помощ.
Турският катастрофичен застрахователен пул (TCIP) е създаден на основата на публично-частно партньорство с основни задачи управление и покритие на катастрофичния риск. Управлението се осъществява от компания (избирана чрез търг на всеки пет години), определяща ежедневната дейност на TCIP под надзора на седемте члена на борда.
И така, катастрофичният пул с незадължителен характер е добър и демократичен вариант. При него обаче при настъпил катастрофичен риск щети се покриват само на тези, които стискат полица в ръка. Останалите – Бог (Бойко) да им е на помощ. Значи пак се връщаме на изходна позиция.
Ако пък катастрофичната полица е задължителна, големите застрахователи няма да участват, защото преразпределението на премиите не им е изгодно. А и сами се справят при наличието на световни презастрахователи зад гърба им, които често поемат до 90% от обезщетенията.
Така че, сбогом на пула. Спасението на давещите се е проблем на самите давещи се. И предизборно – на държавата…
Определение
Катастрофичният риск представлява натрупване на множество единични щети вследствие на природен катаклизъм. При него са засегнати значителен брой обекти и/или лица, които не образуват отделна стопанска единица. Става дума за моторни превозни средства, сгради, имущества и инфраструктура. Това е определението на проф. д-р. ик. н. Христо Драганов, преподавател в УНСС.
В България -държавата, в която частната собственост надвишава 95%, са застраховани едва 7-8% от недвижимостите. Практиката е показала, че делът на застрахованите имоти леко се повишава единствено след природни бедствия и има краткосрочен характер.
nbsp;
nbsp;
