В разгара на кандидатстудентската кампания университетите ни водят жестока битка за всеки младеж, осмелил се да прекрачи вратите им. Причините са много и комплексни. На първо място, 70-те хиляди места за първокурсници през учебната 2012/2013 г. отговарят точно на броя абитуриенти, завършили средните училища. А голяма част от тях заминават да учат в чуждестранни университети и така българските вузове се сблъскват с реалната опасност да останат полупразни и да осъмнат с орязани държавни субсидии. Затова висшите ни училища драстично намалиха критериите си за прием. Повечето от тях не само че не посмяха да увеличат таксите си за платено обучение, но и вече приемат кандидати само с оценките им от дипломата и матурата. Акредитираните 51 университета прилагат най-разнообразни стратегии, за да привлекат повече студенти, но като цяло действат по правилата. За разлика от десетките филиали на чуждестранни учебни заведения, които печелят на ръба на закона.
Неотдавна стана ясно, че Софийската градска прокуратура е образувала 23 преписки срещу юридически лица, регистрирани по Търговския закон, които неправомерно обучават студенти. Изготвени са
искови молби за прекратяване на дейността
nbsp;
на въпросните университети, защото те не са висши училища, открити с решение на Народното събрание, и не могат да сключват споразумения за дистанционно обучение с чуждестранни институти. Създания като Балканския център, обучаващ студенти на Московский государствений университет икономики, статистики и информатики, Киевския славистичен университет, Московския славянски институт, Лондон Колидж и редица други обаче го правят, и така нарушават Закона за висшето образование. Нормативните текстове казват, че висше училище у нас се открива с решение на парламента, по предложение от Министерския съвет и по-специално от министъра на образованието. Преди това трябва да бъде дадена и положителна оценка на учебните програми от Националната агенция за оценяване и акредитация.
Въпреки че Темида периодично излиза с решения, постановяващи , че въпросните филиали са нелегитимни и следва да бъдат затворени, те продължават да прилапват студенти и
да ощетяват държавата и випускниците си
nbsp;
с милиони левове. Като правило почти всички вузове фантоми идват от Русия, Украйна и Великобритания. Някои от тях твърдят, че дори да нямат българска, притежават съответната национална акредитация и предлагат дипломи, валидни в Европа. Други се спасяват, като се префасонират в колежи, издаващи тапии за професионална квалификация вместо документи за завършена бакалавърска и магистърска степен. Когато бъдат подгонени от закона, въпросните вузове се пререгистрират, променят името си и продължават професионално да обират студентите си.
Над 150 българи са пили по една студена вода с дипломите за висшето си образование през последните две години. Или поне толкова са отказите за легализация на тапии, направени от Националния център за информация и документация до края на 2011-а. Със сигурност ужилените обаче са хиляди, като най-много младежи са се опарили от следването си в Московския славянски институт и Киевския славистичен университет. Двата вуза са акредитирани в Русия и Украйна, но у нас са регистрирани по Търговския закон и никога не са имали право да провеждат обучение. Те обаче действат като частни фирми и разкриват центрове в България, където студентите плащат такси, държат изпити и ходят на лекции, а подготовката им на хартия се води дистанционно-задочна форма на обучение.
Любопитното е, че въпросният руски университет вече се казва Международен славянски институт. Оттам парадират, че през консултационните центрове в София, Стара Загора, Кюстендил и Враца са минали над 1000 студенти, обучавани в направленията Психология, Икономика и Мениджмънт и получили бакалавърски дипломи за завършено висше образование. Простата сметка показва, че от тези дипломанти
университетът е спечелил над 1 млн. евро
nbsp;
(при семестриална такса за обучение от 250 евро), без да им гарантира каквато и да е реализация. Московският или Международният славянски университет обаче през 2011-а привлече като партньор акредитирания Варненски свободен университет. Там студентите могат да продължат да плащат за магистърска програма.
Според официалните представители на института в България студентите им се водят като учащи в Русия, където дипломите им били напълно валидни. Част от завършилите дори осъдили българското просветно ведомство заради отказа му да признае легитимността на тапиите им, твърди ръководството. На сайта на вуза в графа акредитация и лиценз са поставени само заверени документи от руската Федерална служба по надзор в сферите на образованието и науката, а одобрение от българска страна липсва.
Интернет форумите са пълни с коментари на студенти, препатили от образованието си в Киевския славистичен институт. Аз съм една от изгорелите киевски студентки от филиала в Казанлък. Ако имате възможност, махайте се веднага – проф. Никола Великов дипломи не дава, а за академични справки се иска голямо търпение. Иначе на изпитите е пълна пародия – преписва се на поразия и двойки не се пишат, споделя възпитаничка на учебното заведение. Миналите през Киевския институт студенти първо влизат в деветте кръга на ада, за да вземат дипломите си, а после с години безрезултатно се лутат между различни институции, но така и не успяват да ги легализират. Третокурсник от въпросния университет допълва, че ходи на изпити много плахо, защото все си мисли как портиерът ще му съобщи ,че университетът е затворен.
Част от попадналите в схемата
още след първата година се прехвърлят в учебни заведения като Стопанската гимназия Димитър Ценов в Свищов например, като за целта плащат над 1000 лв., други се опитват да умилостивят ректорите с дарения. Смеят ни се, когато видят какви изпити сме държали, казват студенти. В същото време малцина търпеливи чакат проф. Великов да им донесе дипломите на партиди от Киев, без да знаят дали ги получават по ред на факултетен номер, успех или фамилно име. Към момента единствената гореща препратка, водеща към Киевския университет, е страницата му във Фейсбук, където разбираемо липсват каквито и да е координати за контакти.
Клонингите на Московския университет по икономика и статистика никнат като гъби независимо от дългогодишната война на образователното ведомство срещу тях. Представителят му в България е Балканският център на акад. Богданов, който се казваше Бизнес университет – Москва, но след загубено съдебно дело бе пререгистриран като Балкански център Бизнес знания. Московският университет по икономика и статистика не извършва съвместна дейност с акредитирано българско висше училище и
не може да легализира обучението си
nbsp;
у нас, защото Русия не е нито член на Евросъюза, нито на Европейското икономическо пространство. За сметка на това той предлага редица улеснения за своите студенти като например признаване на част от оценките в гимназията за взети изпити и съкращаване на курса за бакалавърска степен на две години. Входящият тест е елементарен – университетът има издадени учебници, описващи в какво се състои изпитът. Хората си затварят очите, защото важното е да им плащаш 300 лв. на семестър и всичко е окей, казват студентите.
Особено място в системата на непризнатите университети заема Висшето училище международен колеж София. Оттам твърдят, че са създадени с решение на Народното събрание и са акредитирани като висше училище от Националната агенция за оценяване и акредитация, но всъщност свидетелството им е на името на Международен колеж-Добрич. Всички студенти от вече завършилите 15 випуска притежават британски бакалавърски дипломи, тъй като са акредитирани и от Британския акредитационен съвет. Обучението се извършва по програма на Портсмутския университет и от училището отбелязват, че възпитаниците им без проблем се реализират в банковия и финансовия сектор. Само дето дипломите им все още не се признават от Министерството на образованието и акредитационната агенция, въпреки че преди повече от пет години Женя Петрова печели дело във Върховния административен съд по този казус. Така че завършилите колежа на този етап трудно могат да работят в държавната администрация или да запишат магистърска програма в друг български университет. Което не спира кандидатите, готови да броят между 700 и 2900 евро годишно заради блазнещата перспектива да се реализират навън.
