През януари 2000 г. покойният вече Борис Елцин предаде ключовете на Кремъл на почти неизвестния Владимир Путин. През цялото време оттогава описанията на новия-стар руски президент в западните медии обикновено започваха с бивш агент на КГБ. Тази добре известна информация отдавна остана на заден план, защото по-важното е друго. Последните дванадесет години всъщност се случиха добри за Русия.
Неговите поддръжници и противници оценяват различно това време във властта. Първите виждат в Путин човек, измъкнал страната си от икономическата пропаст и върнал стабилността й. Вторите го обвиняват в авторитарни методи на управление, което е препятствие за развитие на Русия. Следващите шест години ще покажат с кое от тези определения Владимир Владимирович ще остане в историята.
Този път обаче Путин обаче се връща в сложно време, особено в международен план. Кремъл реално отдавна няма особени проблеми от вътрешнополитическа гледна гледна точка. Надигналото се улично недоволство срещу победата му на изборите през март не изглежда сложна задача за решаване. Почти безоблачното родно небе позволи на Путин да насочи усилията си на държавен глава изцяло в международен план. В последните седмици руският президент реализира сериозна дипломатическа активност.
Всичко започна с експресна обиколка в някои от ключовите европейски столици. В рамките на само двадесет и четири часа Путин закусва с беларуския лидер Александър Лукашенко, обядва с германския канцлер Ангела Меркел и вечеря с новия френски държавен глава Франсоа Оланд. Изборът на сътрапезници в първата международна обиколка на стопанина на Кремъл беше обусловен от дипломацията. Подобна натоварена програма може да има само една цел за новия управляващ тандем в Москва – търсене на нови политически опорни точки.
Посещението в Минск имаше най-висш дипломатически статут -официална визита. Путин и Лукашенко разговаряха на четири очи, а темите им бяха добре познати – интеграцията в евразийското пространство, Митническият съюз (Русия-Беларус-Казахстан) и общите енергийни проекти. Втората спирка беше Берлин. Там Путин разговаря максимално неформално със старата си позната г-жа Меркел и се запозна с новия германски президент Йоахим Гаук. Същия ден Путин се видя в Париж с още един новоизбран политик – френския лидер Франсоа Оланд. Тази последна среща може би се оказа най-важна, защото на нея лидерът на Кремъл за първи път успя да се запознае с дипломатическия стил на Оланд. Русия и Франция имат много деликатни точки в своите двустранни отношения – новата архитектура на сигурността в евроатлантическия регион, разполагането на елементи от ПРО в Източна Европа, кризата в еврозоната, иранската ядрена програма и най-актуалното в момента -ситуацията в Сирия.
Блицвизитите на Путин в Берлин и Париж показаха едно – приятелството със Запада засега не влиза в приоритетите на руския президент. Само 120 минути в Берлин, последвани от три дни в Китай, седмица по-късно, са красноречив намек за международните планове на руския лидер.
Отминаха времената, когато Путин четеше реч в Бундестага на блестящ немски език пред очарованите депутати, които го аплодираха, изправени на крака. Все пак Меркел го целуна по бузата и той прие жеста, за разлика от новия френски президент Оланд, който се държи особено сдържано с германския канцлер.
Изобщо въпреки усмивките и взаимните уверения в дружба между народите и очевидните общи икономически интереси краткостта на визитата на Путин, особено в Берлин, показа, че отношенията между двете страни вече не са същите. Преговорите с ръководствата на Германия и на Франция бяха своеобразна прелюдия към поредната безсмислена среща на върха Русия – ЕС, която се проведе след няколко дни в Санкт Петербург. Подобни форуми, макар и осъществявани изключително редовно, отново показаха, че Москва и Брюксел трудно могат да се нарекат външнополитически партньори.
Съвсем различни настроения донесе тридневно посещение на Путин в Китай. Основната му цел беше укрепване на жизненоважния съюз между двата съседни гиганта, които блокираха вземането на по-сериозни мерки срещу Сирия. Путин участва и в среща на високо равнище на регионалната Шанхайска организация за сътрудничество и разговаря отделно с президентите на Иран и Афганистан. Визитата в Пекин наблегна на важността на руско-китайските отношения. Двустранните връзки невинаги са били лесни, но се заздравиха през последната една година, когато и двете страни използваха правото си на вето в Съвета за сигурност на ООН, за да блокират наказателни мерки срещу Дамаск.
Визитата на Путин в Китай е симптоматична за неговите бъдещи планове. Руският президент демонстративно посети Пекин само седмица след като отмени пътуване в САЩ. Видно за всички е, че нервността на Москва, щом стане дума за Вашингтон, отново започва да расте. Реално в момента и двете страни втвърдяват курса. САЩ се готвят за избори, в Русия победи Путин, а рестартирането вече изглежда като нещо от минали времена. Това прави актуален въпроса кой носи отговорност за влошаването на отношенията.
Отлично се знае, че нито САЩ, нито Русия не могат да признаят, че правят търговия с въпросите за военните бази, ПРО, Сирия, Иран и човешките права. Ясно е също, че този пазарлък е по-удобен за Москва. Тя е по-уязвима в отношенията с Вашингтон – страхува се да не изгуби своята сфера на влияние, главно в постсъветското пространство. Фобиите на Кремъл не са малко, но и САЩ имат скрити мисли. Разликата обаче е там, че в прокарването на стратегическите си интереси в Белия дом имат избор – да се пазарят или да откажат, за да постигнат своето и без подкрепата на Кремъл. Изборът на Русия обаче е значително стеснен – пълният отказ от политическа търговия ще означава победа на изолационистката тенденция. Едно усещане за безизходност у Кремъл може да породи далеч по-твърд външнополитически курс. Подобни подходи от двете суперсили наистина може да изпратят в миналото рестартиранетона отношенията между Русия и САЩ.
На фона на изброените тенденции и процеси в средата на 2012 г. Русия продължава да бъде най-могъщата държава в географско отношение и деветата по численост на населението. Страната все още притежава и най-голямото количество оръжия за масово унищожение. Така че всеки на тази планета има интерес Русия да е стабилна и благоденстваща. По всичко изглежда, че Путин отново ще движи външната политика на страната си по добре познатия неотстъпчив и праволинеен курс. Предвид изключителните му постижения, откакто е на власт, подновените амбиции в глобален мащаб са поредно доказателство за продължаващото му влияние в Русия и света.
Анатоли Стайков
