Димчо Михалевски е роден през 1965 г. в Кърджали. Инженер, има магистратура по политически мениджмънт, владее английски и руски. Между 2000 и 2003 г. е заместник-кмет на Кърджали. След това в кабинета на тройната коалиция е заместник- министър на регионалното развитие. Депутат от Коалиция за България в 42-рото Народно събрание.
Г-н Михалевски , защитен ли е общественият интерес в достатъчна степен в новия Закон за публично-частното партньорство? И защо БСП не регламентира тази сфера по време на управлението си?
– Законът е прибързан и в него има неща, които могат да доведат до ощетяване на интересите на държавата. Поначало той не беше толкова наложителен, защото действащите закони за обществените поръчки и концесиите дават достатъчно възможности. Ние нямаме голяма натрупана практика за публично-частното партньорство. За съжаление в България темата е натоварена с много съмнения от страна на обществото, при това основателно. При ВиК системите в София например се оказа, че първоначалните намерения на частния инвеститор нямат нищо общо с онова, което се случи впоследствие. И по отношение на увеличаването на цената на услугата, и по отношение на съмненията как точно са правени инвестициите.
Вярно ли е, че мостовете, за чиито ремонт БСП подкрепи управляващите, са били в недобре укрепени още по времето на Тройната коалиция, когато бяхте заместник-министър на регионалното развитие? Шефът на пътната агенция Лазар Лазаров твърди, че още през 2007 г. в доклад състоянието им е било определено като аварийно.
– Мостовете не са в аварийно състояние. Друг е въпросът, че те трябва да бъдат поддържани. Ние подкрепихме декларацията по една единствена причина – беше прието предложението ни да бъде изготвена една устойчива програма за наблюдение на тези съоръжения и техния ремонт. Иначе внушението, че те едва ли не ще паднат и че ако не се започне веднага ремонт до зимата, ще имаме инцидент, беше пълна лъжа. Да, някои от тях имат външни повреди, но няма опасност да се срутят поне в следващите две-три години.
В момента се прехвърля отговорността върху изпълнителите те да проектират. А така най-лесно се ощетява публичният интерес. Според мен агенцията трябваше да възложи на два или три екипа да направят обследване на тези мостове и когато се избере вариантът, да се насрочат ускорени конкурси, без да се товарят фирмите да измислят какво точно трябва да се прави.
Играта е чисто политическа – да се вмени на обществото, че настоящото правителство е много загрижено и че лошите предишни кабинети не са направили нищо. Имаше и заигравка, че щели да взимат европейски пари – Европа не дава пари за такива ремонти, тъй като това не е изграждане на нови участъци. Цялата тази спешност, която ни беше разиграна, ще доведе до това да се дадат десетки милиони на три-четири избрани фирми. И всяка от тях ще свърши някаква работа, за която не сме сигурни, че струва толкова.
Вървят ли задкулисните договорки между властта и пътностроителните фирми?
– Ситуацията не е изненадваща, защото завършвайки отделни участъци по магистрала Тракия, фирмите вече отчитат преки загуби от порядъка на 12-14 млн. лв. за един лот. Отделно те имат задължения към подизпълнителите в рамките на още 8-10 млн. лв., които едва ли ще бъдат платени. Разбирате, че при такива големи спестявания от 30% проектите няма как да бъде изпълнени нормално.
Защо тогава фирмите са се съгласили да дават оферти на такива цени?
– В онзи начален момент пак имаше политическа офанзива. Целта беше да се покаже колко ГЕРБ спестява и как те не крадат. Когато пускаха на търг магистралните участъци, нямаше никакви други сериозни поръчки. Фирмите в последните седем-осем години бяха инвестирали големи средства в техника и човешки ресурси и имаха непрекъснати плащания за лизинговите вноски и искаха да играят на всяка цена. Лошото е, че някои от тях са се изкушили и са сложили на някои места некачествени материали. Може би чрез сегашните поръчки се търси някакво временно компенсиране за загубите. Аз смятам, че това е глупав подход – и за фирмите, и за държавата.
Каква е позицията ви за идеята на министър Павлова за задължителна застраховка на частните сгради срещу земетресения?
– Подходът тук също е напълно сбъркан. Има различни практики в Европа и Европейския съюз – някъде има задължителни застраховки, някъде те са на доброволен принцип. Във Франция покритието е над 80% на доброволен принцип. Там държавата стои като презастраховател на част от риска и тя поема като краен гарант всичко, което не е покрито от застраховател за сметка на бюджета. Същото е и в Испания. В Швейцария моделът е различен – държавата не участва, а всичко е за сметка на застрахователя и презастрахователя. В една Румъния, която от 2008 г. въведе катастрофичен пул, проникването на застраховките достига до 46 процента. У нас то е 8-9 на сто при над 3.5 милиона жилища.
Преди да се излезе пред обществото и да се каже нашето предложение за такъв или друг модел, трябва да се оцени рискът. Ние, първо, трябва да видим какъв е рискът от сеизмични явления и какъв – от наводнения. Имаме актуализирана сеизмична карта, направена с Геофизичния институт на БАН през 2007-2009 година. Знаем какви са възможните въздействия върху сградите. Трябва да направим още една крачка – да оценим какъв е рискът за по-уязвимите сгради – в Струмското дефиле, София, Пловдив, Ямбол, Стражица, Шабла. Не за нещо друго, а за да можем да очертаем един възможен сценарий или няколко сценария при различен интензитет. Същото нещо трябва да направим и по отношение на наводненията. Само че там хидроложките ни данни в последните години са доста остарели. Трябва да си възстановим мрежата и да правим замервания, за да можем да кажем какъв е проблемът, който може да се случи. И да се събират в един катастрофичен пул. И когато вече имаме оценка на този риск – това е състоянието, на нас ни трябва такъв катастрофичен пул за толкова години да натрупа толкова средства – и тогава вече можем да го разпределим между сградния фонд и да определим модела на застраховане. Иначе подозирам, че задължителното застраховане хората ще посрещнат като един нов данък, няма да участват масово и тогава нищо няма да свършим.
Да разбирам ли, че не сте против задължителното застраховане на сградите?
– Смятам, че ако убедим обществото, може да има по-добри резултати с доброволния принцип, отколкото ако сега се въведе задължителният със закон. Просто събираемостта ще бъде по-малка, отколкото по другия път. Още повече че едната крачка с актуализацията на сеизмичната карта вече сме я направили. Не си го представяйте като една карта – това са дебели разработки за движението на тектоничните пластове.
Реалистични ли са според вас намеренията за строителството на пътя Русе – Свиленград?
– Всеки един път – бил той магистрален, високоскоростен или какъвто ще да е, е добре дошъл. Само че трябва да е необходим. Данните, които имаме от последното преброяване на колите по трасето Свиленград – Русе, показват, че дневното натоварване варира от 3500 до 8500 автомобила – средно 7000, от които 45 на сто са товарни. Прогнозата на агенция Пътища е за 40 на сто увеличаване на трафика – т.е. до 10000. За този трафик абсолютно не е нужен четирилентов път. Скоростен път или магистрала се строи когато има над 20000 единици в денонощие, в много редки случаи и със сериозна обосновка – 15 хиляди.В момента трасето през Хаинбоаз е в състояние да проведе този трафик. Още повече че има участъци между Нова Загора и Свиленград, които се ремонтират в момента и имаме опцията с европейски средства да удвоим движението между Велико Търново, Бяла и Русе. Още когато чухме, че ще струва 1 млрд. лв., прогнозирахме, че ще излезе минимум 900 млн. евро. После правителството се коригира и обяви, че цената ще бъде 1.5 милиарда. Въпросът е за колко време се възстановяват тези средства, след като шефът на агенция Пътища заяви че тарифата ще бъде 50 лв. за тежък и 20 лв. за лек автомобил при 10000 коли натоварване. По наша преценка възвръщаемостта ще бъде най-много 2-3% на година при най-оптимистичния вариант. Не може да се привлече никакъв инвеститор, още повече че катарците в началото искаха от нас възвръщаемост за магистрала Черно море 14% на година.
Избройте три инфраструктурни проекти, реализирани от настоящото правителство, които оценявате като добри.
– Дунав мост 2 е важен проект, защото дава една връзка, но за съжаление се забавихме със Струма, лот 2, трябваше да е възложен преди две години, но той сега тепърва се възлага. Има опасност сърбите да ни изпреварят с коридор 10 към Гърция.
Много полезен е и проектът за метрото на София. Той не е заслуга само на настоящото правителство, а преди всичко на европейската солидарност. Това е един значим проект, който ще облекчи много столицата. Третият проект, който аз смятам, че трябва да продължи правителството, е АЕЦ Белене. Аз смятам, че той не е спрян. Той ще се случи, защото ще задържи България в кръга на високотехнологичните държави в света, а те се броят на пръсти.
Вие сте от Кърджали. Как може да се разбие монополът на ДПС в районите с преобладаващо турско население?
– Монополите на която и да е партия, и в частност на ДПС, се поддържаха заради това, че тези райони са ограничени икономически. Това бяха по-затворени райони, в които нямаше движение на капитали, на инвестиции. В момента, в който бъде отворен граничният пункт Маказа, раздвижването на търговията, на хора, на инвестиции, районът ще се отскубне от единствеността на ДПС, което предоставя чрез своята власт работа в общинските структури. ГЕРБ в момента прилагат абсолютно същия модел в Кърджали с държавните структури. Хората ги подкрепят, защото ги е страх за работата им, там няма друга алтернатива освен държавните и общинските структури.
В момента, в който има алтернатива и други частни инвеститори започнат да създават работни места, тежестта на онези, които държат местната и централната власт, ще намалее. За съжаление това се проточи прекалено дълго. Трябваше много отдавна Маказа да е отворен. През 2006 г. ние бяхме готови с пътя, гърците се забавиха и още се бавят заради политическите драми. Пътят от тяхна страна е почти готов, има едно малко свлачище, което те ще оправят. В момента не работят, защото няма правителство, което да се разплати за последните пет-шест месеца и да поеме ангажимента да отвори Маказа. Разбиването на който и да е монопол, в това число и на ДПС, минава през икономически решения.
