Промените в Закона за горите започнаха да изпадат от дневния ред на Народното събрание. Нормативът трябваше да влезе за гласуване в пленарната зала през тази седмица, но по неясни причини изчезна от програмата. Неувереността на вносителите на един от най-скандалните законопроекти може би се усили от откровената заплаха на опозицията, че дори текстовете да бъдат приети, нейните депутати ще ги изпратят за мнение в Конституционния съд, защото грубо са нарушени процедурите по приемането им.
Проектът беше върнат в Комисията по земеделие и гори през изминалата седмица (вместо да бъде гласуван на второ четене). Според запознати това се е случило, след като Европейската комисия е направила някои доста категорично звучащи запитвания за текстове в закона, които биха могли да се тълкуват и като нерегламентирана държавна помощ към частни компании. Та осъзнавайки опасността, Брюксел пак да започне да ни гледа под лупа и по този повод, дори откровените лобисти в управляващата партия дадоха заден ход. Председателката на парламентарната Комисия по земеделие и гори Десислава Танева обясни връщането на проекта в комисията и добавянето на обобщен доклад към норматива с лишената от всякаква конкректност фраза за технически корекции, оказа се, че работата не стои по този начин.
Хората от опозицията определиха като чудо невиждано изказването на един от най-ярките представители на частниците в сегашното Народно събрание – заместник-председателя на Комисията по земеделие и гори Емил Димитров: че той и колегите му са счели за пропуск липсата на изискване за конкурс.
И (очевидно под натиска на Европейската комисия) към един от най-скандалните текстове в закона (този, който урежда реда и начина за строителството на ски съоръжения), беше вписана допълнителна норма – да се провеждат конкурси за терените около съоръженията. Разбира се, отстъплението на управляващите от досегашните им позиции не е съвсем пълно. Показва го едно уточнение – че конкурсите могат да бъдат обявявани след предложение на конкретен инвеститор или на собственика на горския терен. Единствената конкретика в случая е, че минималната цена трябва да бъде поне нормативно определена.
Това правило ще важи и при действията, засягащи земеделските земи. Групата на ГЕРБ предлага терените да бъдат предоставени чрез търг, след което правото на строеж да се учредява за 30 години. В зависимост от това чия собственост е гората тези търгове ще се провеждат съответно от Министерския съвет – за държавните гори, от министъра на земеделието – за частните гори, и от кметовете – за общинските гори. Началните цени на търговете не трябва да бъдат по-ниски от цената на учредяване на правото на строеж, се посочва още в проекта на закона. Всъщност с корекциите мнозинството разширява възможността да се строи и в горите, и върху земеделските земи. За разлика от зелените масиви обаче, правото за строеж върху ниви няма да се предоставя чрез търг.
Гражданските екологични сдружения обаче не таят особено големи надежди, че въпреки намесата на Брюксел законопроектът ще бъде изчистен от вплетените в него лобистки текстове. Дори се опасяват, че в момента се умува по нови варианти за прокарването им. Александър Дунчев от Коалиция За да остане природата в България каза пред в. БАНКЕРЪ, че от декември миналата година, когато първият вариант на законопроекта е бил предоставен на организацията за мнение, те са внесли своите становища и забележки, нормативът е бил коренно променен, но екоорганизациите били отрязани процедурно и не могли да дадат становища по тези изменения.
Депутатът от Синята коалиция Михаил Михайлов също определи като прецедент в родното ни законотворчество (пък и не само) вкарването на допълнителен доклад с поправки в цял параграф от закона. Михайлов също смята, че и с новите текстове ще бъдат внесени предложения, с които да се узаконят откровено лобистки интереси, макар и по-завоалирано. Той подчерта, че с включването на съвършено нови текстове, които позволяват изграждането на обекти в горите чрез механизма на публично-частното партньорство, могат да се въведат по-широки правомощия за ползване на терените, което не би трябвало да бъде обект на Закона за горите.
Неправителствените организации смятат, че и новите текстове не решават основния проблем: че строителството в горите трябва да се извършва само след промяна на тяхното предназначение, което задължително изисква екологична оценка от Министерството на околната среда.
Според Константин Иванов от международната природозащитна организация WWF отново се подготвят вратички в Закона за горите. Промените, които се правят сега на практика улесняват строителството върху терени от държавния горски фонд и позволяват изсичането на гори под 20 декара.
От БСП също подкрепят становището на неправителствените организации и смятат, че не е нормално, след като има толкова драстични промени в първоначалния вариант на закона, техните становища да не бъдат вземани под внимание. През следващата седмица червени депутати ще организират среща с еколозите, за да вземат решение как да реагират на подобно погазване на демократичните правила в държавата.
Според представители на БСП този закон е еманация на лобизма. Така можел да бъде коментиран фактът, че след преференциите за ски инвеститорите, изведнъж в текстовете влизат спортни, религиозни и други подобни организации. На всичкото отгоре изведнъж се промъква и възможността да се дава право на строеж и за необходимите преместваеми сезонни покрития, казват от опозицията.
Депутатите от ГЕРБ вмъкнаха в законопроекта възможност строителството на ски курорти и голф игрища в горите да става не чрез публични търгове, а по реда на Закона за публично-частните партньорства. Те не промениха и текстовете, които дават възможност да се отдава правото на ползване на съществуващи писти без търг, възмущават се природозащитниците. Екоорганизациите предупреждават, че опасността от презастрояване на защитените горски територии продължава да расте. Освен открити съоръжения без промяна на предназначението на горските терени в тях ще могат да се изграждат и съоръжения с временни покрития.
А строителството на спортни съоръжения в земеделски земи, които са публична държавна собственост, ще става без промяна на предназначението на терена. Така инвеститорът си спестява таксата за смяна на статута на терена, а ако на мястото изникне например голф комплекс на хартия, той ще си остане… нива.
Така че след поправките в Закона за горите сега ще се наложи ремонт и в Закона за земеделските земи. И така, докато всички интереси бъдат удовлетворени – па може и да не останат ниви…
Очевидно ходенето по въжето, опънато между интересите на бъдещите инвеститори, защитавани от техните лица в законодателната власт, и правилата, които Европа се опитва да ни наложи, се оказва доста трудна задача на нашенските депутати. Как ще приключи тази еквилибристика ще покажат текстовете, които ще влязат за гласуване в парламентарната пленарна зала. Стига да не се появят нови технически пропуски при пътуването на норматива между комисията и залата.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
