Финансовите министри и управителите на централните банки на страните от Г-7 проведоха спешен конферентен разговор на 5 юни с основна тема – задълбочаващата се криза на държавния дълг в еврозоната и увеличаващите се рискове за световното стопанство. Формалният повод за него стана SOS-сигналът, който испанският министър по бюджета Кристобал Монторо отправи към европейските институции на 5 юни. На практика той поиска европейски пари за спасяването на националните банки.
Политически и икономически наблюдатели определиха тази дискусия като генерална репетиция преди срещата на върха на Г-20 в Лос Кабос, Мексико, на 18 и 19 юни и официалното съвещание на лидерите на Европейския съюз на 28 и 29 юни в Брюксел.
Въпреки че нямаше официално комюнике за конферентния разговор, той е обобщен от финансовия министър на Канада Джим Флахърти в Торонто. По информация на агенция Ройтерс Флахърти заявил пред репортерите, че истинската тревога днес е Европа. И споделил, че основните теми, които са били коментирани, са слабостта на някои европейски банки; обстоятелството, че те не са достатъчно капитализирани, и фактът, че другите европейски държави в еврозоната не вземат достатъчно мерки да овладеят тези слабости и да изградят адекватна финансова преграда.
Три месеца, за да осигури оцеляването на единната европейска валута, дава на правителствата от еврозоната милиардерът Джордж Сорос. В реч на 2 юни на Фестивала по икономика в Тренто, Италия, прочутият спекулант оприличи Европа на надут балон – не финансов, а политически, който може да се спука в резултат на кризата в еврорегиона. Основният източник на проблеми, според Сорос, е в решението на страните членки на еврозоната да прехвърлят правата си за създаване на равномерен паричен поток на Европейската централна банка.
Рецептата на Сорос
съдържа два медикамента. Да се създаде европейска схема за гарантиране на банковите депозити и възможност за директно финансиране от Европейския стабилизационен механизъм (ESM) за банките, които трябва да вървят ръка за ръка с надзор и регулиране на територията на еврозоната. Той подчертава, че в момента блокирането идва от Бундесбанк и от правителството на Германия. Все пак Сорос вярва, че Берлин ще направи каквото е необходимо за оцеляването на общността заради огромните загуби, които ще понесат германските банки в случай на разпадане на паричния съюз. Не са за подценяване и щетите върху германския износ, ако страната се върне към германската марка, която със сигурност ще е доста по-силна от еврото.
Сорос подчертава, че официалните власти не разбират природата на кризата в еврозоната: те смятат, че тя е фискален проблем, докато той е по-скоро банков и проблем на конкурентоспособността. И той не се решава единствено със затягане на коланите, а със стимулиране на растежа.
Решението, според Лоренцо Бини Смаги, е
централизиран банков надзор
в еврозоната, особено за институциите със системно значение. Бившият член на изпълнителния борд на ЕЦБ посочва два пътя за постигането му. Първият е политическата класа от страните членки на общността да поеме инициативата и да се съгласи да бъде въведена по-ефективна интегрирана система за надзор. Вторият начин е ЕЦБ да спре да разчита само на националните надзорници и да започне да прави собствени оценки на платежоспособността на големите банки, преди да ги допусне до операции с парични инструменти.
Бини Смаги посочва няколко начина, по който проблемите се прехвърлят от болната глава на цялата общност. Първо – растящият риск на пазара на националния държавен дълг качва доходността на правителствените облигации и по този начин – данъчното бреме и в други държави. Второ – високата корелация на трансграничния банков риск понижава оценката на банковия капитал и в други части на еврорегиона и провокира кредитни трусове. Трето – националните средства не са достатъчни, за да се гарантира адекватна банкова рекапитализация, каквито са случаите с Гърция, Ирландия и Португалия, и трябва да се търси помощта на Европейския стабилизационен механизъм, респективно на данъкоплатците от съседните страни.
Докато се изливаше поредната порция празни приказки
Муудис инвестърс сървис понижи кредитните оценки
nbsp;
на трите най-големи австрийски банки (Райфайзен банк интърнешънъл, Уникредит банк Аустриа и Ерсте груп банк) и на шест германски, включително и на Комерцбанк. Това се случи в късните вечерни часове на 5 юни. Основанията са нарасналият риск от нови шокове от продължаващата криза на държавния дълг в еврозоната. Същия ден Муудис понижи с две степени – от В3 на Саа2 и рейтинга на две гръцки банки – Емпорики бенк ъф Грийс и Геники, контролирани от френски кредитни институции. Първата е 100% собственост на Креди агрекол, а Сосиете Женерал притежава 99% от втората.
Междувременно все повече испански банкери си задават въпроса: дали правителството може да се справи със собствени сили с рекапитализацията на местната банкова система. Председателят на най-голямата испанска банкова група Банко Сантандер – Емилио Ботин, е пресметнал, че 40 млрд. евро от Европейския съюз за национализираните банки, включително и на Банкиа, ще са достатъчни за преодоляване на кризата в сектора.
Дейвид Макий – главен икономист на поделението на Джей пи Моргън Чейз в Лондон, е изчислил, че евентуалната финансова помощ за Мадрид от ЕС и МВФ ще достигне 350 млрд. евро, включително и 75 млрд. евро за рекапитализация на банките, и останалите – за покриване на брутни правителствени финансови нужди до края на 2014-а.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
