Финансовият министър Симеон Дянков ще влезе в историята на България поне с това, че пускал четвъртата поред еврооблигационна емисия на България. Дали тя ще е по-успешна от първите три, които бяха изработени от финансовия министър Милен Велчев и заместника му Красимир Катев, ще покаже бъдещето. Истината е, че ако Дянков имаше някаква друга възможност, въобще нямаше да търси пари от международните дългови пазари. Но компетентната икономическа и фискална политика на ГЕРБ не му оставиха избор. И така, след като ЕЦБ, МВФ, БНБ, КФН и икономическата общност удариха Дянков през пръстите за парите на Сребърния фонд, той прибягна до единствената останала му възможност – еврооблигациите.
В сряда (6 юни) парламентарната Комисия по бюджет и финанси одобри договора, с които се определят трима мениджъри на поредната българска дългова емисия. Два дни по-късно в петък той бе гласуван на две четения и в пленарната зала. Както вестник БАНКЕРЪ предрече в началото на месец май, това са австрийската Райфайзен Банк Интернешънъл, френската БНП Париба и британската Ейч Ес Би Си. Люксембургското поделение на Банк ъф Ню Йорк Мелън ще е платежен и фискален агент по емисията.
Допълнително обстоятелство е, че БНП Париба ще е
мениджър по стабилизацията
и като такъв ще има правото и задължението да купува и продава за свой риск и за своя сметка облигации от емисията с цел да поддържа пазарната им цена на Люксембургската фондова борса, където те ще бъдат листвани. И като стана дума за борси, в договора изрично е записано, че въпросните облигации не могат да се продават на Нюйоркската фондова борса, както и на българската. В този контекст е любопитно да се знае защо финансовият министър лишава българските еврооблигации от толкова голям и ликвиден пазар като американския? Вероятно Дянков има обяснение или съществуват някакви правни пречки, но засега министърът мълчи по този въпрос. Може би точно депутатите са тези, които е редно да попитат: дали загърбването на големия американски пазар няма да повлияе негативно на цената, която държавата ни ще плати на купувачите на облигации? Но засега и те мълчат, може би от некомпетентност.
Що се отнася до избора на самите мениджъри, малкото депутати, които разбират от тези работи, споделиха пред репотрер на БАНКЕРЪ, че изборът е повече от добър – и като имена на институциите, и като възнаграждение.
За сведение, БНП Париба през миналата година е лидер по пласиране на облигации на държави от Централна и Източна Европа.
Комисионата
която, според договора ще плати правителството на тримата мениджъри, е 0.05% от общия размер на главницата на емитираните облигации. И това като че ли е единственият сигурен финансов параметър в договора. Всичко останало е с условности. Например общият номинал на облигациите е до 950 млн. евро, срокът за погасяването им е до десет години, а лихвата по тях ще е до 10% годишно. Ако приемем, че емисията наистина ще е с номинал 950 млн. евро, то тогава комисионата на тримата мениджъри ще е общо 475 хил. евро.
Много са огладнели инвестиционните банки, щом като се съгласяват на сделка при такива комисиони, каза в неформален разговор с репортер на БАНКЕРЪ депутат финансист, който пожела името му да не се споменава.
Няма информация и за възнаграждението, което ще получат адвокатските кантори, които са правни съветници на българската страна. Това са Томов amp; Томов и Цветкова, Бебов и съдружници. А би трябвало и тази информация да е публична, за да няма после приказки за братко и батко.
За комисионата на правните съветници на мениджърите – кантората Фрешфилдс Брукхаус Деринджър, въобще няма смисъл да питаме.
Що се отнася до
високия таван на лихвата
nbsp;
по облигациите (която е само част от цената, плащана по тях) финансистите не виждат нищо неестествено. Особено при сегашната непредсказуема ситуация. Според тях по-голяма яснота за цената, по която облигациите могат да бъдат пласирани, ще има едва след резултатите от изборите в Гърция (на 17 юни). Запознати с конюнктурата в южната ни съседка банкери смятат, че гърците вече са достатъчно стреснати от случващото се и ще дадат толкова необходимите гласове на традиционните партии Нова демокрация и ПАСОК, така че те да могат да съставят стабилно коалиционно правителство. Финансисти, посветени в тайните на висшите европейски политически и банкови кръгове, твърдят, че двете гръцки партии са впрегнали всички възможни ресурси – най-вече финансови, и че се ползват с подкрепата на международния капитал, за да си върнат властта. Ако тези очаквания се сбъднат, на пазарите ще има кратък период от месец – месец и половина спокойствие, когато Дянков ще може да пласира новата емисия при изгодни условия – доходност под 5% годишно и сравнително дълъг срок на погасяване – седем години, а защо не и десет.
В случай че изборите в Гърция не позволят да се състави правителство, тогава пазарите наистина ще полудеят и конюнктурата, в която Дянков ще трябва да емитира дълг, наистина ще е много неблагоприятна. При подобна ситуация дори петгодишни облигации с доходност между 5 и 5.5% ще изглеждат добро постижение.
При представянето на договора за емисията в парламентарната комисия и при гласуването му в петък в пленарната зала
реакциите на депутатите
бяха типично политически и нямаха нищо общо с експертността. Съпредседателят на Синята коалиция Мартин Димитров заяви, че подкрепя емитирането на тези ценни книжа само защото Симеон Дянков му гарантирал, че с тях ще се покриват плащанията по излизащите в падеж облигации в средата на януари 2013-а. С други думи, финансовият министър убедил Мартин Димитров, че външният дълг няма да се увеличава. Едва ли самият Мартин Димитров вярва на всичко това.
То пък външният дълг дори и да не се увеличава, нищо не пречи на вътрешния да расте и заедно с това фискалният резерв да пада. А това ще произведе същия негативен ефект, както ако външният дълг расте, а другите два показателя си стоят на едно място.
Депутатът от Коалиция за България Пламен Орешарски пък обясни, че неговата парламентарна група няма да подкрепи емитирането на такъв дълг, защото правителството е получило достатъчно голям по размер фискален резерв, с който да покрие дори плащанията по облигациите през януари 2013-а. Само че Орешарски много добре знае, че при управленския потенциал на сегашното правителство без емитирането на нов дълг България може да изпадне в ситуация на неплатежоспособност още в началото на 2013-а. Така че изказването му е мотивирано единствено политически.
Вярно е обаче това, което Орешарски сподели преди заседанието на парламентарната комисия. Опасявам се, че се случва онова, от което винаги съм се страхувал – България да влезе в спиралата на постоянно увеличаващ се държавен дълг. Ако не се вземат мерки през следващите години – да поддържаме балансирани бюджети, ни очаква тежко бъдеще, прогнозира Орешарски. Е, добре е да ги вземе човек мерките, стига обаче да знае какви са? А ако сегашният финансов министър ги знаеше, щяхме ли да стигнем дотук!
