След дълга процедурна агония въпросът с ипотечните кредити най-сетне ще получи своето решение. След като евродепутатите от Комисията по икономически и парични въпроси за пореден път отложиха гласуването в края на май, в четвъртък (7 юни) те приеха директивата за регулация на кредитите за жилищни имоти в Европейския съюз. Същия ден, веднага след заседанието на комисията, я гласува и Европарламентът. Прилагането й за отделните държави членки обаче ще стане задължително едва след като бъде получено одобрението на Европейския съвет на министрите. За целта европейските политици ще изчакат края на юни, когато приключва датското председателство. Дания бе една от държавите, която се обяви против строгото регулиране на ипотечните заеми. Именно поради това депутатите протакаха дебатите с надеждата, че при следващия председател – Кипър, процедурата по приемането на директивата ще протече по-гладко.
Регулацията на ипотечния пазар е много чувствителна тема, която се обсъжда от няколко години. Още през 2007-а Европейската комисия издаде Бяла книга, с която започна публичният дебат по въпроса. Трябваше да минат обаче цели четири години, преди през март 2011-а на бял свят да се появи проектодирективата за ипотеките. Оттогава тече и дългото й обсъждане в Европарламента.
Приетата в четвъртък директива се опитва да намери
компромисно решение
между исканията за максимална защита на потребителите и опасенията, че прекалено тежките регулации ще подкопаят стабилността на банковите сектори в много европейски държави.
Българският евродепутат от ГЕРБ и Европейската народна партия Илиана Иванова заяви за вестник БАНКЕРЪ, че много нейни колеги смятат, че прекалените ограничения за банките ще доведат до свиване на кредитирането.
Трябва да се преценят и възможните загуби за банките. Не можем да притискаме кредиторите прекалено силно, заяви италианският евродепутат от ЕНП Алфредо Палоне. Свръхрегулацията е много опасна, допълва той. По-добре е да се направи анализ във всяка страна, за да се разберат причините за неизпълнение на задълженията и забавеното погасяване на дълговете.
Изискванията на новата директива ще важат за обезпечени с ипотека кредити за населението със срок на погасяване над 20 години и максимален размер от 180 000 евро.
Основен препъникамък, по който имаше най-много дискусии, бе
наказателната такса
при предсрочно погасяване на кредита. Илияна Иванова предложи тя да бъде премахната, но други депутати предупредиха, че ако това се случи, кредитните институции ще компенсират липсата й с повишаване на лихвите по заемите или с начисляване на друг тип такса. Затова в текста на директивата остава възможността при предсрочно погасяване кредиторът да има правото да получи обезщетение. То обаче трябва да бъде приспаднато от общия размер на разходите по кредита, който длъжникът е платил.
Друг въпрос, който прави на тръни банките, бе решението да се допусне промяна на валутата, при която е отпуснат заемът с цел да се намали валутният риск за потребителя. Според последните решения кредитополучателите ще имат тази възможност, но само при определени условия. Задължават се банките да уведомяват клиентите си за възможния риск, който би възникнал за тях.
С въведените реформи задължително става и
изчисляването на годишния процент на разходите
(ГПР), както се прави при потребителските заеми. Този въпрос бе уреден в директивата за потребителските кредити от 2008 г., но тогава остана нерешен по отношение на ипотечните заеми.
Освен това директивата предвижда правила за информираността на потребителите. Въвежда се Европейски ипотечен кредитен идентификатор. На него ще разчитаме за пълна информация по кредита и ипотеката, като той става задължителна част от всяко кредитно споразумение и ще е достъпен в интернет. Европейската комисия е изчислила, че 38% от гражданите изпитват трудности при сравняването на офертите за ипотечни кредити, а 58% имат трудности изобщо да разберат как работят тези инструменти. Потребителите трябва да могат да направят своя разумен избор преди сключването на договора, твърдят от Комисията по икономически и парични въпроси. И се надяват, че идентификаторът ще спомогне за вземането на информирано решение.
Директивата изисква всеки кредитор да поддържат специален набор от критерии, по които да се прави
оценка на платежоспособността
на кандидатите за заем. Подобна унификация обаче може да ограничи отпускането на ипотечни заеми. Задължението да откажеш кредит заради негативната оценка на ограничена база данни ще изключи от тази възможност различни групи кредитополучатели. Един 25-годишен професионалист например може да има ограничени за момента доходи, но много голям потенциал за печалба в дългосрочен план, коментира генералният директор на европейската федерация на асоциациите на кредиторите в областта на потребителския кредит (EUROFINAS) Тангай ван де Верве.
Оценката за платежоспособността обаче е важна, когато става дума за ипотечни заеми с плаваща лихва. Кредиторите ще бъдат задължени да представят пълна информация на клиента за метода на определяне на лихвите, общите разходи по кредита и всички свои такси и комисиони. Целта е хората предварително да знаят при какви условия банката може да вдигне лихвата по кредите им. Конкретната методика за определяне на лихвения процент ще се регламентира от отделните държави в техните законодателства. Няма изискване тя задължително да е базирана на ЛИБОР-а или ЮРИБОР-а или на друг междубанков лихвен процент. Дали подобна недомислица ще бъде записана в българското законодателство зависи изцяло от депутатите в българския парламент.
Екип на в. БАНКЕРЪ
nbsp;
nbsp;
