Решението на Министерския съвет е през следващия програмен период да има пет оперативни програми. Те ще са в сферата на транспорта, околната среда, градското развитие и човешките ресурси. Оперативната програма Конкурентоспособност пък ще носи ново име – Предприемачество и иновации. Това съобщи в петък (15 юни) от парламентарната трибуна министърът по еврофондовете Томислав Дончев в отговор на въпрос от депутата Пламен Орешарски.
За тези програми вече имало сформирани работни групи, а в допълнение към тях ще работят още две – едната ще разработва мерки, свързани с образованието и науката, а другата – за административната реформа и подобряване на публичните услуги.
След дълги обсъждания с Европейската комисия може би ще се наложи да създадем и още една работна група, която да се занимава с интеграцията на етническите малцинства. Това, разбира се, не означава, че ще има подобна оперативна програма. Целта е да се гарантират достатъчно количество интеграционни мерки, поясни още Дончев.
Регионални оперативни програми обаче няма да има, въпреки че те са много по-бързи и дават равни шансове на всички общини. За сравнение, сега по-подготвените кметства успяват да привлекат повече средства, докато други не взимат нищо. Получава се така, че богатите общини стават по-богати и обратното. През последната година имаме доста силни контрааргументи срещу такива регионални програми. Европейската комисия също е резервирана към създаването на такива инструменти, тъй като обикновено това са програмите с най-много грешки, с най-много нарушения. Именно по тях най-често се спира и финансирането от Брюксел, разясни Дончев. Като решение на проблема министърът по еврофондовете предлага повече предварително заявени проекти, така че да се избегне конкурентното начало между бенефициентите.
Общата финансова помощ, която България ще може да получи от Евросъюза за целия следващ програмен период, е ограничена до 2.5% от БВП, което представлява около 17.1 млрд. лева. Заедно с националното съфинансиране парите ще достигнат 20 млрд. лв., и то без Програмата за развитие на селските райони и тази за рибарството. Ако се прибавят и те, сумата става 26-27 млрд. лева.
Има обаче и някои условности – около 10 млрд. евро от Кохезионния фонд могат да бъдат прехвърлени към фонда Свързана Европа. Евентуалното приемане на Хърватска в общността също ще се отрази върху разпределението на сумите. От значение е и как ще се представим в преговорите с ЕС през следващите седмици и дали ще успеем да защитим въпросните 17.1 млрд. лева.
Без да кажем какво точно ще правим, защо това е нужно за България и какво бихме постигнали със и без тези средства едва ли ще успеем да постигнем добър резултат в преговорите с европейските си колеги, коментира положението народният представител от БСП Димчо Михалевски.
