По заплаха от фалит сме 18-и в света
България е на 18-о място сред страните, заплашени от неплатежоспособност. На първото място е Гърция. Класацията е съставена от Бизнес инсайдър.
След Гърция се нареждат Аржентина и Кипър. Четвъртото място е за Украйна.
Преди България като по-рискови страни се очартават Португалия, Венецуела, Египет, Ирландия, Унгария, Хърватия, Испания, Италия, Ливан, Румъния, Дубай, Бахрейн и Виетнам.
Преди година и половина, въпреки ниската си задлъжнялост, България бе на 20-о място в списъка между 65 страни от цял свят, застрашени от фалит. Той бе съставен от международната рейтингова агенция Кредит маркет анализис. Новата ни позиция се дължи на това, че рейтинговата агенция използва за база не дълга и дефицита – водещи показатели в Евросъюза, а поскъпването на застраховките по държавните ценни книжа. Според експертите на Кредит маркет анализис именно този критерий е определящ за това какъв е риска една държава да стигне до невъзможност да изплаща задълженията си. Обикновено застраховките по облигациите, емитирани от дадена страна, за да финансира дефицита си от външните пазари, се повишават поради различна степен на риск.
nbsp;
nbsp;
Лихвата по планираната емисия български облигации ще бъде между 5 и 6 процента. Около това мнение се обединиха българските финансисти и аналитици.
Такива бяха и очакванията на финансовия министър Симеон Дянков. Неговата надежда е лихвата по новия заем да е по-ниска от тази по Велчевия преди няколко години. Дългът, който трябва да изплатим през януари 2013 г., е при 7.5% лихва, а този през 2015 г. – при 8.25 процента. Може би ще успеем да договорим с 2-2.5 % по-ниски лихви, пресмята министърът на финансите.
Аналитикът Георги Ангелов прогнозира пред БАНКЕРЪ, че ако емисията бъде продадена през юли и книжата са десетгодишни, ще плащаме по тях около 6%, а ако са петгодишни – между 5 и 6 на сто.
Ако Дянков успее да избере най-подходящия момент и излъчим силно позитивни сигнали за развитието на България, лихвата може да падне под 5 на сто, но мисля, че това е твърде оптимистично, каза Ангелов. Много важно е правителството да не върши глупости – никакво харчене на Сребърния фонд, никакви популистки идеи и цели, допълни той.
Финансистът Емил Хърсев също смята, че лихва под 5% е възможна. Едва ли отклонението надолу може да е повече от половин до един процент, но всеки пункт под 5% ще покаже колко силно е доверието на кредиторите в България, каза за БАНКЕРЪ Хърсев. Той твърди, че подготовката на емисията е напреднала, инвеститорите са ясни и не изключи сделката да стане още до края на юни. Колкото до гласуваната от парламента горна граница на лихвата от 10%, той не смята, че това се прави като презастраховка. Според Хърсев реалната горна граница е 7%, но ако я посочим, инвеститорите може да я приемат за ориентир, поясни финансистът.
Ангелов коментира и влиянието на редица труднопредвидими европейски фактори като изборите в Гърция, начина, по който Европа ще изтълкува резултатите от тях, втория тур на изборите във Франция следващата седмица, възстановяването на стабилността в Испания…Това са все събития, от които зависи доверието към Европа и в частност доверието към нас, обясни той.
За бившият заместник финансов министър Любомир Дацов нещата изглеждат така: Във Франция процесите вече са ясни – тя няма да е толкова лява, колкото предварително си представяхме. Новият френски президент няма да протипостави стабилността на растежа, по-скоро ще се ориентира към по-различни от сегашните приоритети. Единственият голям страх за Европа си остава Гърция.
С големи условности неговите прогнози за лихвените нива на бъдещата българска десетгодишна емисия са между 5.8 и 6.1%, а ако е петгодишна – между 4.2 и 4.8 процента. Макроикономически България е по-добре от Испания и Италия, но по отношение на риск за съжаление ни мерят като тях. Междувременно рисковите премии в повечето европейски държави се вдигнаха с цели 30% през последните два месеца, а страната ни се смята за по-рискова от развитите икономики, обясни Дацов.
Испания, като евентуален ориентир за нивата на нашите лихви, се представя добре. На последния аукцион на 7 юни тя успя да привлече 2.074 млрд. евро – малко повече от предвиденото, благодарение на силното търсене сред инвеститорите. Но бе принудена да приеме лихва над 6% по десетгодишната си емисия. Доходността на дълговите книжа с падеж след десет години нарасна до 6.044% спрямо 5.743% при предишната подобна емисия от 19 април.
Една от надеждите на Европа – Франция, пласира на същата дата дългосрочни облигации за 7.8 млрд. евро при рекордно ниски лихви. Инвеститорите оценяват френските ценни книжа като сравнително сигурни и им оказаха внимание. Това е признак, че те възприемат Франция като една от основните икономики в еврозоната въпреки всички условности.
Колкото до облигациите на Германия, за тях няма какво да се говори – лихвата им е 1.75%, или под темпа на инфлация.
Лихвите по британските облагации също достигнаха рекорден минимум.
Оптимистично е положението и отвъд Океана. Лихвите по държавните облагации на САЩ се понижиха до исторически минимум. Лихвата по десетгодишните американски облигации достигна 1.442 процента – най-ниското равнище, откакто в началото на ХIХ век започва отчитане на този показател.
Както се казва, дай, Боже, всекиму.
