Редът, дисциплината, желязната воля на лидера и преклонението пред Него се наложиха като основни черти на политическата физиономия на ГЕРБ. Нещо повече, Бойко Борисов непрекъснато подчертаваше важността на субординацията в правителството, парламентарната група и партия и я изтъкваше като основно преимущество на ГЕРБ. Вече три години анализаторите спорят колко дълго може да продължи това – според едни вечно, според други – достатъчно дълго, за да се укрепи настоящата власт, според трети (слагам себе си в това число) много по-кратко, отколкото някои се надяват. И преди е имало симптоми на неподчинение, но това, което се случва през последните месеци по повод на няколко открито лобистки закона, идва да очертае закономерния ход на събитията. Защото нарастващите противоречия в средите на управляващите не са случайни, те са неизбежна последица от този управленски манталитет на Върховния главнокомандващ.
След младежките протести по повод промените в Закона за горите и проведените след дъжд качулка консултации премиерът за пръв път показа, че не е в състояние да контролира депутатите си. Като изрази съмнение в техните светли намерения, той възкликна: ГЕРБ, надявам се, още да ме слуша. Ако не ме слуша, ще станем като всички други партии.
Всъщност, това не е
първият симптом за неподчинение
Преди година парламентарната група на ГЕРБ открито бламира и осуети приемането на проектозакона на правителството (разработен по инициатива на настоящия вицепрезидент Маргарита Попова) за отнемане на имущество, придобито по престъпен начин. Законът бе приет едва тази пролет, след като се наложи Борисов да заплаши с оставка, за да осигури подкрепата за настойчиво изискваните от Европейската комисия, САЩ и важните европейски столици нововъведения. Разбира се, и тогава, и особено в настоящия си вид законът има значителни недостатъци, но важното е друго – когато бъдат засегнати определени чувствителни точки, послушните до раболепие депутати от ГЕРБ започват да съскат като пепелянки.
Току-що бяхме свидетели на нова, още по-демонстративна проява на неподчинение на групата на ГЕРБ, и то отново по законодателен проблем, свързан със съдебната власт и съдебната реформа. Този път депутатите се опълчиха и направиха за смях премиера и президента накуп. Гласуването на първото вето на Росен Плевнелиев (само по един, и то не най-важния дефект на поредните поправки в Закона за съдебната власт), се превърна в невиждан в българския парламент фарс – 90 народни представители (предимно от управляващите) се въздържаха, а ветото бе прието с абсурдния резултат осем гласа за и шест гласа против (от които трима депутати от ГЕРБ).
Обяснението на Искра Фидосова за масовото гласуване въздържал се като невъзможност на ГЕРБ първо да приеме закона, а после да се съгласи с ветото върху него, е несъстоятелно, защото неведнъж парламентарната група на управляващите е правила невероятни салтоморталета под диктовката на лидера си.
Нещо повече, депутатите на ГЕРБ не само открито оспориха позицията на премиера и президента, но и показаха, че не са се отказали от идеята да гарантират автоматичните кариерни бонуси на членовете на Висшия съдебен съвет. Прави впечатление, че като говорители на непокорството се изявяват най-вече хора, известни като
приближени на втория човек в ГЕРБ
Цветан Цветанов. За да постигнат целите си, бунтарите показаха, че няма да се откажат дори от сътрудничество с определени среди в БСП, очевидно защитаващи същите корпоративни интереси.
Вече има симптоми, че мнозинството от ГЕРБ възнамерява да покаже собствено мнение и по върнатите поправки в Закона за горите. Тук отпорът вероятно ще бъде още по-лют, тъй като пипалата на личните и групови интереси са мощни и проникнали дълбоко в парламентарната им група. Отчасти влияние има и безцеремонният опит на премиера да прехвърли отговорността за поредния законодателен скандал изцяло върху депутатите си, независимо че основните лобистки тенденции в него бяха прокарани от членове на кабинета.
Разбира се, в случая по-голямо значение имат не конкретните обстоятелства и действия, а въпросът дали камшикът на парламентарната дисциплина (ако използваме класическия английски термин) е загубил силата си да осигурява подчинение. И ако това е така – какви ще бъдат политическите последици?
Може би Бойко Борисов наистина си вярва, че ГЕРБ е различна партия, неподвластна на пороците на останалите. Истината е, че – въпреки надеждите – днешните управляващи
не забравиха нищо старо
и не донесоха нищо наистина ново в порядките и манталитета на българския политически елит. ГЕРБ не избегна и нямаше как са избегне едно от проклятията на прехода – трайните деформации и дефекти на установената практика за селекция на българския политически елит неизбежно пораждат центробежни напрежения. Липсата на ясни правила и критерии, както и вредните тенденции на феодализация на местната политика почти неизбежно водят до това, че процесът на номиниране на политиците започва със съмнения и завършва със скандал. А недоволните си запазват правото не само да не работят за излъчения нагоре, но и да направят всичко възможно той да се провали.
Изострящата се ситуация в ГЕРБ в значителна степен се дължи на странното решение на Борисов да сърфира върху противопоставянето на двамата вицепремиери с идеята да извлича стратегическа политическа полза от това. Посетите ветрове на противопоставянето и взаимното дебнене започват да раждат бури. Скоро министър-председателят ще бъде притиснат до стената от конфликт, за чието пораждане донякъде е лично отговорен.
Центробежните сили при управляващите са мощни и с фундаментален източник, защото не са причинени от конюнктурата на личностните взаимоотношения по места, а от принципна дилема на самия връх.
Конфликтът между
крилата на вицепремиерите
не е просто плод на лично съперничество на двамата подгласници на Бойко Борисов. Той отразява вътрешната противоречивост на самия ГЕРБ и неговия лидер, които подобно на Буридановото магаре са раздвоени по въпроса финансовото или вътрешното министерство е по-важно за упражняването и запазването на властта. Твърденията, че този конфликт е по оста дясно (Дянков) – ляво (Цветанов) се доказаха като напълно неоснователни, включително защото принципите на правовата държава и върховенството на закона и тяхното спазване (или неспазване) не са нито леви, нито десни, а просто въпрос на добро (или лошо) управление.
Преди време предупредих, че някои анализатори избързват с обявяването на окончателната победа на Дянков над Цветанов и с изпращането на последния по пътя към политическото небитие. Тази прогноза бе твърде прибързана и продукт на илюзии, ако не бе плод на нещо друго. Колкото и да е важен за правителството един финансов министър,
реалното влияние на Цветанов
в управляващата партия и нейната парламентарна група е много по-голямо, а след изборите се засили. Нещо повече, както показват някои последни скандали с неслучайно изтекли частни СРС-та, вече има много сериозни корпоративни играчи, които залагат на противопоставянето на центровете на властта в управляващите с оглед защита и промоция на своите интереси. Това ще налива допълнително отровата на взаимното подозрение и изпреварващите активни мероприятия по върховете на управляващите.
Има и още едно неизбежно предизвикателство, което Борисов е твърде неопитен да види или твърде самонадеян да оцени. Управленският мандат на ГЕРБ отива към края си, а с него и политическата кариера на голяма част от хората в парламента и вероятно в изпълнителната власт. Следващата парламентарна група на ГЕРБ ще бъде не само доста по-малобройна, тя ще бъде и много по-различна като състав. За разлика от старите партии, прилагащи изпитани клиентелистки методи за осигуряване на своите хора, върхушката на ГЕРБ показа, че е готова да жертва всяка пешка, за да защити себе си. Сега идва време за разплата. Мнозина в парламента и в администрацията вече усещат, че няма да попаднат в кръга на следващите богоизбрани. Затова започват да се грижат за последващото си оцеляване. А, както показва историята, отмъстителността на скъсалия оковите роб няма равна на себе си.
Александър Маринов
