Илиана Иванова е родена в Стара Загора. Завършва МИО в Икономическия университет във Варна и международен мениджмънт в Тъндърбърд, САЩ. Започва работа като координатор международни финансови институции в Министерството на земеделието. Между 2004 и 2006 г. работи в областта на бизнеса и финансите в САЩ. През 2007 г. става общински съветник от ГЕРБ в София, а две години по-късно – и евродепутат. Тя беше избрана за следващия български представител в Европейската сметна палата – пост с шестгодишен мандат. Омъжена, с едно дете.
nbsp;
Г-жа Иванова, бяхте избрана за член на Европейската сметна палата – една от най-престижните позиции за българи в ЕС. Как оценявате кандидатурата си – като по-скоро политическа или като експертна?
– Оценката за моята кандидатура направиха по категоричен начин колегите евродепутати от Комисията по бюджетен контрол на ЕП, които гласуваха със 17 гласа за, 2 против и 5 въздържали се. Достатъчно ясна е тяхната убеденост в професионалните ми качества и експертиза за заемането на този важен пост. Смятам, че и с дейността си в самата Комисия по множество доклади, свързани с бюджетния контрол, съм им дала възможност на практика да видят и оценят качеството на работата ми.
Евродепутатът Ивайло Калфин твърди, че нямате нужната квалификация и управленски опит за българската Сметна палата или за друга европейска такава. Какво бихте му отговорили?
– Да е жив и здрав. Оценката на мнозинството от колегите е категорична и противоположна. Дори собствените му колеги социалисти не гласуваха против мен, въпреки всички опити и атаки, а се въздържаха от мнение и по този начин оставиха на останалите политически групи да определят вота. Това е достатъчно показателен факт.
Как оценявате работата на настоящия български представител в Сметната палата – Надежда Сандолова, чийто мандат изтича в края на годината?
– Надявам се, че е била полезна и ползотворна.
По време на изслушването ви в Европарламента беше споменато, че не сте декларирали приходите си от няколко варненски фирми, в които сте работили. Кои са те и на какви позиции сте били в тях? И защо пропуснахте тази информация?
– Всички доходи, които съм получавала са декларирани в съответствие с изискванията на ЕП. Важно е да уточня, че никога не съм работила за варненски фирми, както беше направен опит да се манипулира мнението на колегите. Декларацията, която беше спомената, е изискване на ЕП за информация относно всички заемани длъжности три години преди встъпването ми в мандат. Последната ми работа, преди да вляза в парламента, е описана в тази декларация, а въпросът към мен беше защо не съм я споменала като част от трудовата си биография по време на изслушването. Отговорът е – защото няма отношение към одита и беше основно свързана с майчинството ми тогава.
Едно от изискванията за работата на Сметната палата е независимостта й от останалите институции и държавите членки. Вие сте евродепутат от ГЕРБ, била сте и общински съветник от същата партия, лесно ли ще ви бъде да се еманципирате от управляващите?
– С работата си във всичките тези години в Комисията по бюджетен контрол съм показала достатъчно ясно, че водещи принципи за мен са обективността и независимостта. Така ще бъде и занапред.
Ако след 2013 г., когато ще заемете поста си в палатата, премиерът ви се обади и поиска от вас да направите услуга на България, с какви думи ще му откажете?
– Ако започнем да гадаем, след 2013 г. премиерът може и да не ми се обади и да не поиска от мен услуга – това ще означава, че България е продължила с успешните реформи и усвояването на европейски фондове, което е променило качествено стандарта и живота на хората.
Какво може да очаква България в новия програмен период 2014-2020-а? Къде стоим и кои са националните приоритети, за които ще настояваме?
– Очаква се Европейската Комисия да излезе с ново предложение след края на лятото, което да отчита пролетните прогнози за страните членки. България има няколко основни приоритета: повече средства за кохезионна политика, обща селскостопанска политика и увеличаване на директните плащания, и достатъчно средства за извеждане от експлоатация на IIIи IVблок на АЕЦ Козлодуй при спазване на всички изисквания за това. В момента България има сериозни резерви към предложението на ЕК за тавана на средствата за кохезионната политика от 2.5% от БВП и националната позиция е, че трябва да бъде запазен досегашният подход – страните с по-ниски доходи да имат по-висок таван на средствата.
Кои ще са основните промени в новата седемгодишна финансова рамка на ЕС и очаквате ли приемането й да се забави?
– Предложението на ЕК установява ясен паралел между финансовата рамка и целите на стратегията Европа 2020, като рамката ще бъде ориентирана към насърчаване на растежа и заетостта. Настоящото предложение на ЕК включва намаляване на националните вноски, за да бъдат подпомогнати усилията за консолидация на националните бюджети. Предлагат се нови начини за финансиране, като например данъка върху финансовите транзакции или осъвременена система за изчисляване на ДДС. Въвеждат се мерки, които да създадат по-ясна връзка между заложените цели и финансирането. Друг важен елемент на предложението е обвързването на различните фондове с мерките за икономическо управление, като по този начин бъде насърчена бюджетната дисциплина.
Очаквам до края на тази година да бъде постигнато принципно съгласие между държавите членки за новата многогодишна финансова рамка.
По кое перо и за какво ще бъдат основните пазарлъци между страните членки този път?
– Традиционно най-сериозни различия има при кохезионната политика и общата селскостопанска политика. Това е разбираемо, защото двете програми представляват двете най-големи пера на европейския бюджет. Засега преговорите продължават. Има неизяснени точки, което се дължи и на смяната на правителства в няколко държави членки. Това от своя страна ще доведе най-вероятно до промени в техните позиция по някои от обсъжданите точки. Германия има резерви относно общия размер на средствата и предлага сумата на тези средства в общата рамка да бъде намалена с между 100 млрд. и 120 млрд. евро спрямо предложението на Европейската комисия.
Очертава ли се разделение между Германия и Франция по съществени въпроси?
– Германия настоява за намаляване на общия размер средства, като предлага гъвкав подход за това, как могат да се намалят тези разходи. В момента ситуацията с Франция е малко по-специфична след изборите там. Очакванията в съвета са, че френското правителство ще преразгледа позициите си по някои от обсъжданите точки на предложението.
Ще могат ли, според вас, да минат данъкът върху финансовите сделки и новият ДДС?
– С колегите работихме активно по досието за данъка върху финансовите транзакции в комисията по икономически и парични въпроси и постигнахме балансиран текст, който обаче не е законодателен и изразява само позицията на парламента. Последната дума ще има Съвета на Европа, където преговорите продължават. Този данък е спорен въпрос и някои от държавите членки като Великобритания, Дания и Швеция изразяват твърда позиция против въвеждането на подобен налог. Тъй като всяко решение, свързано с данъчната политика на съюза, изисква единодушие в съвета, преговорите ще бъдат много трудни и ако не бъде постигнат консенсус, този данък няма как на практика да бъде приет.
Относно ДДС миналата година бях докладчик за становище в Комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите, където очертахме ясни искания за бъдещето на този данък. Предложението включва нова методология за изчисляване на ДДС, което ще направи по-прозрачно и по-лесно неговото администриране. Очаква се Комисията да представи конкретни данни за приходите и администрирането на ДДС, за да може на тяхна база страните да постигнат компромис за предложението.
Въпреки че членовете и на Сметната палата, и на ЕК на теория трябва да не служат на държавата и правителствата си, лобиране за национални интереси все пак има, дори и на такова равнище. Кои са допустимите начини за това?
– Няма подобни допустими начини.
България е в челните позиции по злоупотреби с европейски средства. Какво трябва да направим, за да се справим с проблема?
– България беше в тези челни места, за съжаление. Това, което трябва да се направи, вече се случва – възвръщане на изгубеното доверие, подобряване на процедурите по контрола, актуализиране на законодателството, мотивиране на хората в администрацията да работят по-добре, опростяване на правилата. И резултатите са налице – чувствително увеличение на процента усвоени и контрактувани средства и свеждане на процента грешки под 2 процента. Това е критерият, с който ЕСП работи в момента.
Говори се, че немалка заслуга за лошата слава на страната за злоупотребата с европейски средства има и доносниченето на опозицията. Преди изборите през 2009 г. обаче ГЕРБ също даваше подобни сигнали в Брюксел за тройната коалиция. С какво се различава поведението на БСП от това на вашата партия преди три-четири години?
– Нямам информация представители на ГЕРБ да са доносничили против България в Европа. Ако смятате, че социалистите го правят, може би трябва да попитате тях защо?
