Старият анекдот, че когато двама се карат, идва горският и ги изгонва и двамата, е най-подходящата илюстрация на ситуацията в Петрол холдинг АД от последните дни. В компанията, в която през изминалите две години се водеха чутовни битки между двамата най-големи акционери Денис Ершов и Митко Събев, в ролята на горския влезе бившият президент на Република Калмикия и настоящ президент на международната шахматна федерация, а също и член на партията на Владимир Путин Единна Русия Кирсан Илюмжинов.
През изминалата седмица стана ясно, че на 15 юни Денис Ершов е продал дела си от 47.5% на швейцарската компания Credit Mediterranee, която на практика се контролира от Илюмжинов. Дружеството е напазарувало и други 5% от петролната компания, които до този момент бяха собственост на Александър Мелник.
Пред БАНКЕРЪ Денис Ершов се ограничи единствено с коментара, че сделката за прехвърлянето на акциите е подписана и че предложението на Credit Mediterranee напълно го удовлетворява, което е и причината да прехвърли акциите си. Едва ли обаче само цената е изкушила Ершов да се раздели със собствеността си в България. Превратностите в съдебните битки с вече бившия му партньор Митко Събев също са наклонили везните в полза на това решение.
Делата вече не са моя грижа, има кой да се занимава с тях… – многозначително коментира Ершов.
Това обаче едва ли ще е краят на акционерното овладяване на Петрол. Сделката на Илюмжинов с Ершов не му гарантира мажоритарен глас в акционерното дружество, тъй като според устава за това са нужни две трети от гласовете на акционерите. По всяка вероятност Илюмжинов няма да се задоволи само с части от компанията.
Разбира се, в официалното съобщение на дружеството за подобен развой на събитията не се съобщаваше. То беше доста лаконично. В него се казва, че с влизането на подобен инвеститор, който разполага с милиарди, финансовите проблеми на Петрол ще приключат.
Пред в. БАНКЕРЪ самият Митко Събев заяви: Представителите на новия мажоритарен собственик разговаряха с мен. Аз казах, че съм готов да продавам. Това обаче става, след като специализирани компании като Делойт и Ърнст енд Янг например направят дю дилиджънс на компанията и оценят моя дял в нея.
Ще долети ли скоро и новината, че Събев е получил предложение, на което не може да устои, и също се е разделил с контролираните от него 47.5% от компанията, предстои да научим.
По официални данни Петрол контролира 80 петролни бази на територията на България, 361 бензиностанции (една трета от тези в страната) и три пристанищни терминала, в това число в Бургас и Варна, през които минават голяма част от влизащите в страната нефтопродукти. Освен това в Петрол холдинг влизат хотели, футболен клуб, три стадиона, казино, пет самолета и много други активи.
На този етап за цена на сделката не се говори, но в същото време руският вестник Коммерсантъ писа, че, според Денис Борисов от Номос-банк, една бензиностанция в България може да бъде оценена на 700 хил. щ. долара, а мрежата от бензиностанции на Петрол може би е оценена на около 250 млн. щ. долара. Борисов дава и оценка на една петролна база, която според анализатора се търгува между 10 и 20 млн. щ. долара. В същото време обаче при плачевното състояние, в което се намира в момента нефтопреработвателната индустрия в Европа, според него сделката за цялата компания би могла да бъде сключена на нива около 1 млрд. щ. долара. Като се имат предвид обаче натрупаните огромни дългове на петролното дружество, реалните пари по нея със сигурност ще са значително по-малко. Дали пък официална Москва не е решила да си прибере парсата и да се легитимира след години на мълчаливо присъствие чрез подставени лица у нас.
Част от анализаторите на тази сделка смятат, че тъй като Илюмжинов няма опит в сектора, той най-вероятно ще изиграе ролята на временен финансов инвеститор, а много скоро е възможно самият руски гигант Газпром да придобие целия бизнес у нас. Впрочем последното е вече стар шлагер за ушите на българския бизнес.
nbsp;
nbsp;
