Преди избори политиците говорят едно а след това правят съвсем друго
Франция трябва да съкрати държавните разходи
Икономическият ръст не се постига с укази
nbsp;
Г-н Лот, какви са основните политики за излизане от кризата, към които ще се придържат управляващите във Франция след изборите?
– Ако трябва да бъда откровен, краткият отговор на този въпрос е: Не знам.
Знаете ли, всички политически партии си приличат по това, че едно говорят преди изборите, а след тях правят съвсем друго…
И това се случва в стара демокрация като Франция, която е преживяла пет републики?
– Мисля, че в каквато и демокрация да живеем, основният мотив в политиката е да те преизберат. А, както знаете, не можеш да разчиташ, че ще те преизберат, ако говориш на избирателите неща, които не им харесват, дори и да са истина.
Така или иначе преди месец имаше президентски избори във Франция. Вторият тур на изборите за парламент приключи преди седмица. Така че през следващите месеци ще видим какви закони ще бъдат предложени. Новото правителство има мнозинство в парламента и в същото време много малко възможности за политически маневри и импровизации.
Франция е отворена икономика и всяка политика, която се опитва да постигне ръст на базата на потреблението у нас, е обречена на неуспех. Така че френското правителство, според мен, ще е принудено да следва икономическа политика, която няма да се различава съществено от тази на европейските ни партньори и най-вече на Германия. Дори преди няколко седмици започнаха разговори за съгласуване с Германия на мерки за постигане на растеж.
Как очаквате да бъде постигнат той?
Ами, вижте, цяла Европа в момента е в стагнация, но в останалия свят ситуацията е различна. Хората, изглежда, не забелязват, че общият световен ръст е 4% годишно, което означава, че в другите региони, извън Европа, икономиките се развиват. А Европа трябва да се възползва от тази конюнктура. Още повече че растежът не се постига с укази. Той идва, когато хората започнат да изпитват необходимост да купуват повече стоки, а фирмите преценят, че трябва да направят допълнителни инвестиции. За да се случи това, хората трябва да имат по-голямо доверие в бъдещето. И ролята на политиците не само на регионално, но и на европейско ниво е да вдъхнат това доверие както на отделните граждани, така и на бизнеса.
И как управляващите във Франция вдъхват по-голямо доверие на бизнеса, след като му говорят за по-високи данъци?
– Знаете ли, че след Дания Франция е рекордьор по най-високи данъци. Например данъкът върху дивидентите у нас може да достигне до 70 процента…
И бизнесът ще стои и ще гледа това безропотно?
– Плановете са доходите над 1 млн. евро да се обложат с данък до 75%, а доходите на мениджърите на големите компании да се ограничат. Предлагат се и други смели мерки в този дух, но за съжаление те няма да генерират големи приходи в бюджета. Говори се, че общите приходи от тях ще са 100 млн. евро, което е незначителна сума. Затова казвам, че съществува проблем в комуникациите между политиците, бизнеса и хората.
Смятам, че правителството ще трябва да подготви един план за реално свиване на разходите на администрацията. А в това отношение може да се направи много, защото разходите на държавата са 55% от брутния вътрешен продукт на Франция. И със сигурност управляващите трябва да предприемат непопулярни мерки в тази посока. След което обаче трябва да се създаде усещането, че ударът е равномерно разпределен върху всички слоеве на обществото. Именно по тази причина се правят всички тези анонси за допълнително облагане на по-състоятелните французи.
Управляващите, както казахте, имат мнозинство в парламента. Не смятате ли, че това им отнема възможността да се оправдават със силната опозиция, когато не изпълнят едно или друго свое обещание, дадено преди изборите.
– Сегашната ситуация е следната. Ако социалистите успеят, ще се окичат с цялата слава. Ако се провалят, ще поемат всички негативи. Но сте прав – и във вътрешен и особено в международен план на управляващите ще им е изключително трудно, тъй като най-важните икономически решения вече се вземат на международно ниво.
През последния месец и председателят на Европейската комисия Жозе – Мануел Барозу , и председателят на Европейската Централна банка Марио Драги започнаха да говорят за необходимостта от по-голяма фискална консолидация. Не е ли това е опит за създаването на нов европейски финансов съюз – с единен надзор, с единен фонд за гарантиране на влоговете, с общи правила за съставяне на бюджетите и контрол върху изпълнението им, с единни изисквания по отношение на данъчното облагане?
– В тази насока наистина има много нови идеи. Например вече има правила по отношение на предварителното одобрение на бюджетите. Да, наистина става дума за опити да се изгради една по-хомогенна еврозона. От техническа гледна точка обаче изпълнението на тази задача е доста сложно, защото ще се сблъска с проблеми от политически характер. Няма ясен отговор на въпроса дали трябва да се прехвърлят повече правомощия от държавите към общоевропейските структури. Не съм сигурен, че дори страните в еврозоната имат единна позиция по тази тема. В същото време стои въпросът: дали може да съществува силна единна валута, без зад нея да стои силна единна политическа власт. Ако питате мен, самата идея за еврото предполага, че зад него ще стои единно силно политическо управление. Но в същото време не смятам, че към днешна дата европейските нации и държави са готови да приемат това силно единно общо управление…
Особено ако то е под шапката на Германия…
– Е, да.
Франция е единствената държава в Европа, която твърдо е решила да въведе данъкът върху финансовите транзакции. Какъв би бил ефектът от това?
– Този данък, известен още като данъка Тобин, е много привлекателен като идея, защото може да генерира много приходи. В световен мащаб налагането му може да донесе общо 57 млрд евро.
През последните няколко години финансовите операции се развиват много бурно и имам чувството, че по-голямата част от тях нямат никаква връзка с реалния бизнес. Обемът на сделките с валута в световен мащаб е седемдесет пъти по-голям, отколкото реалната обмяна на валута. И тези съотношения се отнасят и за много други финансови продукти. Точно тези дисбаланси между реалните сделки и виртуалните финансови операции правят пазарите изключително неспокойни, което не е здравословно не само за тях, но и за световната икономика. Затова смятам, че е добре този вид сделки да бъдат обложени по някакъв начин.
Франция взе едностранно решение да въведе данък върху финансовите транзакции през август. Обаче налагането му ще става предпазливо върху ограничен кръг сделки. Говорим за такса от 0.1%, но само върху сделки с акции на френски компании, чиято пазарна капитализация е над 1 млрд. евро…
Говореше се, че таксата ще се налага върху всички финансови операции?
– Не, засега това няма да се прави. Не можем да си позволим самостоятелно да въведем тази такса върху всички операции, защото капиталите веднага ще напуснат страната. Разширяването на обхвата й може да стане само ако таксата бъде въведена на европейско ниво. Има обаче няколко държави, които са твърдо против нея. Това са Великобритания, Чехия, Швеция, Австрия и България. И те имат своите аргументи – особено англичаните, които са борсовият център на Европа.
Но съществува възможност една друга група европейски страни да се разберат помежду си за прилагането на тази такса. До края на юни ще се проведе една минисреща на върха между Германия, Франция, Испания и Италия и един от въпросите, които ще се обсъжда на нея, е какви ще са ефектите, ако тези държави въведат подобен данък върху транзакциите. Но пак повтарям, че този данък ще бъде ефективен единствено и само ако бъде въведен от всички държави, защото ако само държавите от ЕС го въведат, капиталите моментално ще изтекат към Сингапур или към Ню Йорк например.
Трудно ще убедите България да приеме такъв данък, тъй като има опасения, че налагането му ще вдигнете цената, при която можем да емитираме външен дълг.
– Да, позицията на България е разбираема, защото тя няма активни вътрешни финансови пазари и ако този данък бъде въведен, тя ще извлече преди всичко негативите от него, но не и ползите.
Стигнахме до България. Дайте оценка за състоянието на финансовия пазар у нас. Вече трета година продажбите намаляват, приходите се свиват, а банките поддържат висока ликвидност, която им излиза твърде скъпо. Според вас ще има ли в скоро време промяна на това състояние?
– Предлагам ви все пак да сравнявате сегашната ситуация с периода на растеж до 2008-а, защото думите ви звучат доста песимистично. Аз пък смятам, че нещата въобще не изглеждат толкова зле. Ако погледнем кредитите, предоставени от цялата банкова система – в края на 2010-а те са 53.4 млрд. лв., в края на 2011-а те са 55.5 млрд. лв. и 55.8 млрд. лв. в края на май 2012-а. Това показва една стабилност в основния бизнес на банковата система. Същото е положението при депозитите. В края на 2010-а те са 47.3 млрд. лв., в края на 2011-а – 53.3 млрд. лв., в края на май 2012-а общият им размер е 55.2 млрд. лева. Така че въобще не можем да говорим за какъвто и да е драматизъм в банковата конюнктура.
Смятам, че секторът в момента се намира във фаза на стабилизация и повишаване на ликвидността. Когато говорим за ликвидност, трябва да направим уговорката, че имаше банки, които бяха принудени да поработят за нейното повишаване, като намалят темпа на кредитиране. Има обаче и други банки, чиято ликвидност също се увеличава, но това става въпреки тяхното желание. Те просто са принудени да приемат факта, че все повече фирми и граждани не желаят да теглят нови заеми и предпочитат да спестяват. Заради това депозитите се увеличават по-бързо от заемите, вследствие на което се повишава ликвидността. Истината е, че не парите липсват, няма ги платежоспособните клиенти, които искат да вземат заеми. И тук ще се върна към онова, което ви казах за политиците. Тяхната задача е да водят такава политика, която да вдъхне сигурност на хората и бизнеса и да им даде перспективи за бъдещето, така че да ги накара да купуват стоки и услуги и да правят нови инвестиции.
На фона на сегашната конюнктура можете ли да направите прогноза за размера на лихвите по кредитите и депозитите, защото това интересува повечето клиенти?
– Както вече говорихме, хората предпочитат да спестяват и затова депозитите растат. И тъй като въпросът с ликвидността в банковия сектор като цяло е решен, лихвите по депозитите, според мен, ще продължат плавно да падат. И смятам, че лихвите по спестяванията в левове ще намалеят по-бързо. Като банкер не виждам причина цената, която плащам за привлечените левове, да е по-висока от тази за ресурса, който получавам в евро. Затова според мен лихвените равнища по депозитите в левове ще се изравнят с тези в евро.
За кредитите… Според мен сегашните лихвени равнища по средствата, които предоставяме на клиентите ни, вече са достатъчно ниски. Не мисля, че ще има допълнително намаляване. Разбира се, всичко зависи от равнището на риска както в икономиката, така и в отделните сектори и за отделните фирми.
Този риск в икономиката ни до голяма степен зависи от онова, което се случва в Гърция. Какви са вашите очаквания за развитието на събитията там след изборите?
– Резултатът от тях е успокоителен. Но това, за което трябва да си дадем сметка всички ние, които работим на българския пазар, е, че шокът в Гърция променя пазарната конюнктура на Балканите. До 2008-а Гърция бе икономическият лидер в този регион и в него бяха инвестирани страшно много пари. Купуваше се и голяма част от продукцията на държавите от региона. Това положение вече не съществува и едва ли ще се върне през следващите десетина години. Виждам, че България успява да се адаптира към новата ситуация, защото до 2008-а Гърция бе лидер сред търговските и финансовите партньори на страната. Сега тя е на пета позиция. Това означава, че бизнесът в България е изключително гъвкав и е намерил нови пазари. Оттук нататък обаче трябва да се работи в далечна перспектива и българският бизнес да развива отношенията си с онези пазари, които не са засегнати от кризата. Защото от целия свят само Европа е в рецесия, което означава, че могат да се увеличат продажбите на български стоки в страните от Далечния изток, Русия, Латинска Америка, Северна Африка… Бизнесът трябва да е по-малко зависим от пазарите на ЕС.
Разговора води Петър Илиев
