Гърците избраха най-накрая новите си лидери, които са поносимо приемливи за партньорите им от еврозоната. След мощна словесна интервенция от Германия, Франция и други членове на общността, изпълнена с мрачни прогнози и отчайващи перспективи за народа, който повери съдбата си на партия, готова да анулира договореностите на страната с международните кредитори, разумът (а може би страхът) надделя. И на поправителните предсрочни парламентарни избори на 17 юни най-много гласове (29.66% и 129 места в парламента) получи консервативната Нова демокрация. Или, по ирония на съдбата, политическата сила с най-голям принос за сегашното разкрачено положение на Атина. Втора е коалицията на крайно левите Сириза с 26.89% и 71 парламентаристи, а трета – другата грешница – социалистическата ПАСОК с 12.28% от гласовете на избирателите (33 места в 300-членния парламент).
При тази конфигурация на силите единствената възможност на лидера на Нова демокрация Андонис Самарас да получи мнозинство бе да се коалира с традиционните си опоненти отляво. В този случай обединителният мотив бе да се запази членството на Гърция в еврорегиона. Така в обедните часове на 20 юни страната се сдоби с ново трипартийно коалиционно правителство на Нова демокрация, ПАСОК на Евангелос Венизелос и Демократичната левица на Фотис Кувелис, оглавено от Самарас. То ще има подкрепата на 179 членове на парламента. Кувелис отказа да номинира свои представители в кабинета, а Венизелос ще разчита на технократи.
Най-важният пост в държавата – на финансовия министър, е поверен на 65-годишния Василиос Рапанос, който от декември 2009-а е председател без изпълнителни функции на Националната банка на Гърция (най-големия местен кредитор). Той ще замени временния ръководител на ведомството Георгиос Заниас. Новият гръцки кабинет
иска да предоговори условията
по пакета от спасителни заеми, отпуснати от тройката международни кредитори – Европейски съюз, Европейска централна банка и МВФ, заради влошената икономическа конюнктура в страната. В тази връзка Венизелос и Ковелис предложиха да се излъчи специален екип, включително и с хора извън управляващата коалиция, който да преговаря по промяна на условията. Европейските лидери обаче засега изпращат противоречиви сигнали по този въпрос. Президентът на ЕС Херман ван Ромпой заяви след изборите на 17 юни, че Европа ще продължи да подкрепя Гърция. А германският канцлер Ангела Меркел отсече, че не може да става и дума за облекчаване на ангажиментите по реформата.
Потенциална бъдеща битка прозира от думите на члена на изпълнителния борд на ЕЦБ Йорг Асмусен. Той коментира на 18 юни в Берлин, че всяко решение да се даде на Гърция повече време за изпълнение на планираните фискални цели в условията на първичен дефицит означава автоматично, че ще е необходима допълнителна външна финансова помощ.( Един от основните гръцки ангажименти е постигането на първичен бюджетен излишък през 2013-а).
Все повече страни членки на еврозоната обаче гледат скептично на възможностите на Атина да изпълни изискванията за сурови икономии. Гърция приключи 2011-а с бюджетен дефицит в размер на 9.1% от БВП и очакванията са за недостиг от около 7% през 2012-а при безработица от рекордните над 22 процента.
Търговската активност почти е секнала
nbsp;
през последните шест месеца, докато страната се луташе между поредните предсрочни избори и дилемата във или извън еврозоната. Двата поредни пакета от спасителни помощи (за общо 174 млрд. евро) трябваше да помогнат на местното стопанство, но на практика имаха пренебрежимо слаб ефект върху реалната икономика, защото по-голяма част от средствата напускаха Гърция веднага след пристигането си за плащания към чуждестранните кредитори.
Проучване на Търговската камара в Атина показва, че 68 хил. гръцки фирми са преустановили дейността си през последните 17 месеца и се очаква нови 36 хил. да затворят през следващите 12 месеца. Експертите на камарата очакват БВП да се свие с нови 7.8% през тази година, тъй като дори традиционно силният гръцки туризъм е в тежко положение.
Ликвидните проблеми на банките
в комбинация с невъзможността на държавата да обслужва задълженията си през 2011-а са разлюлели цялото стопанство. Гръцки бизнесмени се оплакват, че вече не могат да получат най-обикновен банков кредит дори да представят списък със солидни поръчки към фирмите им. Нещата се влошават и от правителството, което контролира по-голямата част от икономиката и е спряло да плаща сметките си. Към края на май то е дължало почти 7 млрд. евро на частния сектор.
Някои от тези отрицателни ефекти са очевидни. Правителствени застрахователни дружества дължат 370 млн. евро на фармацевтите и в резултат някои медикаменти се намират трудно и пациентите са принудени да плащат пълната им стойност. Други последствия не са толкова преки. Например, изпълнителен директор на компания от Атина споделил пред репортер на Файненшъл таймс, че фирмата му търси нов център за съхраняване на данни извън Гърция заради опасения от изключване на електрозахранването през лятото заради дългове към енергийните компании.
Липсата на пари принуждава доста местни компании да се отказват от европейските си доставчици и да ги заменят с китайски, защото те са склонни да предлагат кредити.
Европейските кредитори били
готови на известни компромиси
отбелязва за агенция Блумбърг официален представител на Европейския съюз, пожелал анонимност. Първата стъпка в тази насока щяла да дойде след официална молба за промяна на условията по заемите, която да предизвика преразглеждане на икономическите параметри преди септември. Експерти на ЕС и МВФ щели да пътуват за Атина, за да направят оценка на изпълнението на кредитната програма и да преценят дали страната има право да получи поредния тримесечен транш. Това ще стане след сформиране на новата администрация.
Проблемът е, че Гърция може да остане без пари за заплати и за обслужване на вътрешните си задължения в средата на юли.
