Горан Благоев е водещ на религиозно-публицистичното предаване Вяра и общество по БНТ. Роден е през 1967 година. Историк по образование, от 1993 г. той коментира директно националните празници, а в последните 13 години – и службите на църковните празници. Автор е на повече от 30 филма, издава две книги – Курбанът в традицията на българите мюсюлмани и Истории за плач и за надежда. Горан Благоев подкрепи подписката срещу раздаването на архонтски титли от БПЦ. Неотдавна Светият синод разкритикува поведението му в предаването му, а през изминалата седмица същото направиха и пловдивски свещеници.
Какво представлява архонтството и как православната църква регламентира даването на титлата?
– Трудно ми е да обясня какво представлява нещо, което на практика не съществува. Исторически то няма основание в православието. Защитниците на архонството казват, че архонт е бил и Св. княз Борис Покръстител. Първо, думата е не архонт, а архон и означава управител или владетел. В този смисъл е и титлата на Св. княз Борис, както я четем от Балшенския надпис – архон (т.е. владетел) на България. А като наградно звание в Църквата архонството е измислено от Вселенския патриарх Самуил Хандзерис през 18 в. с чисто конюнктурни цели – така, както се въвежда и у нас от някои митрополити. Тогава той е искал да спечели на своя страна влиятелните и заможните гърци в Цариград.
В наши дни архонтството се възражда през 60-те години на миналия век, когато в САЩ голямата гръцка диаспора, която е принадлежала към Вселенската патриаршия, иска да се присъединим към формиращата се тогава Американска православна църква. Вселенската патриаршия осъзнава, че загуби задокеанския си диоцез, който е източник за добри приходи. За да го запази, започва да отличава с титлата архон всички по-крупни бизнесмени и политици с гръцки произход в САЩ. Така се създава архонтският орден Св.Андрей и Вселенската патриаршия успява да съхрани влиянието си сред гръцката емиграция в Америка – противно на всякакви канони, разбира се. Защо нашите митрополити така неистово копират и привнасят това неканонично звание – сами трябва да обяснят. В правилника, който синодът прие на 20 юни, се казва, че отличието архонт се дава за особени заслуги към БПЦ – като изграждане и ремонт на храмове, подпомагане на социалната и образователната дейност на Църквата. Но в Новия завет пише, че едната ръка не трябва да знае какво прави другата – т.е. благотворителността в християнството е анонимна. Тя не бива да се афишира. Защото е благотворителност в името на Бога, а не в името на човеците, та били те и с владишки корони. Църквата обаче прави точно обратното.
Защо трябва да се дава това отличие при утвърдени от древността звания като дарител (ктитор) или благоукрасител? Тяхната единствена привилегия е била, че са ги споменавали в литургията. Кръстове, мантии, грамоти и прочие отличителни знаци не са им давани. Нелепо звучат синодалните обяснения, че архонт е синоним на дарител. Очевидно е, че владиците ни искат да регламентират връзките си с кръгове на финансово и политическо влияние, които обаче имат малко общо с практикуването на вярата. При това побългариха лиценза – ако във Вселенската патриаршия даването на званието е прерогатив единствено за патриарха, то у нас владиците си присвоиха правото всеки в епархията да си прави сам архонти – колкото иска. Представете си каква архонтска вълна се задава в българското православие…
Знае ли се какво обсъждат на Великия архонтски събор Слави Бинев, Петър Манджуков, Чомбе и останалите? И легитимен ли е този събор?
– Никой не знае. В медиите се прокрадва тук-там по нещо. Във Вяра и общество архонтът Ованес Мелик Пашаев индиректно подсказа, че настина има такъв върховен събор. При архонтисването на Чомбе чухме Галактион Старозагорски да се титулува Свещеноначалник на Великия архонтски събор. Друг архонт – Слави Бинев , изпрати приятелско писмо до духовния водач Шри Шри Рави Шанкар от името на същия този Велик архонтски събор. Забележете, архонтите, които според Галактион и Николай са светлина и пример за вярващите, призвани са да пазят чистотата на православието , се обръщат братски към представител на едно отречено и вредно за християнството източно учение. При това с мирно целувание в името на общите усилия, които трябва да доведат човечеството до сакрална просветеност. В една Църква с богословски грамотни архиереи авторите на подобно писмо биха били заклеймени като носители на съблазън и заблуди за вярващите. Но у нас те са давани за пример от висшия клир. Така че редом с въпроса защо легализира архонтството Св. Синод трябва да каже дали припознава този Велик архонтски събор? Припознаването му обаче ще е абсолютно нарушение на каноните и устава на БПЦ, защото се създава парацърковна структура.
Преувеличени ли са сравненията, които се правят между архонтския събор и тайните общества?
– Сравненията с тайните общества съвсем не са преувеличени. Дори да приемем, че Църквата има нужда от това да въздига архонти, защо те трябва да се обединяват в събор? Нали те уж са част от Църквата? Защо трябва да се формират като отделно общество, което при това няма нищо общо с мирянските братства, чието основаване е регламентирано. Подкрепяни от владиците , архонтите се изолират в елитарни кръгове, които са чужди на християнството и всъщност разделят единното тяло на Църквата, която е тялото Христово. Има податки, че поне двама от архонтите – Слави Бинев и Илко Йоцов (заместник-министър по енергетиката в кабинета Сакскобургготски) – са свързани със съчинения орден на тамплиерите. Духовен патрон на същия орден отново е одиозният Галактион Старозагорски. А е обществена тайна, че не малко тамплиери са и масони. Сигурни ли сме, че някой от архонтите не е и масон? Сам по себе си фактът, че за Великия архонтски събор почти нищо не се знае, подсилва съмнението за неговото задкулисие.
Според вас има ли връзка между раздаването на архонтските титли и борбата кой да бъде следващият патриарх?
-Тази теза все повече се налага. Доколкото за архонти се отличават хора, които разполагат с огромни средства и други механизми за неформална доминация, можем да предположим, че те ще бъдат решаващ фактор при един патриаршески избор. Знаем, че и митрополитски постове се печелят по не съвсем регламентиран начин. Схемата за купуване на гласове не е непознато явление в Църквата – за разлика от парламентарни или общински избори обаче тя е много по-невидима, защото при избирането на митрополит или патриарх участват 100-200 души. Колко му е да бъдат купени или заплашени 2/3 от тях, за да се обърне вотът?!
Позволяват ли си работещите в Църквата да изразяват по-открито недоволство от легализирането на архонтството?
– Макар и много трудно – да. Спекулация е, че няма свещеници, които подкрепят подписката срещу легализиране на архонството, която бе внесена в Синода. Напротив – имената им могат да се прочетат. Дори има и един свещеник от Пловдивска епархия. Повечето обаче заявяват негласна подкрепа. След бдението пред Синодалната палата един свещеник дойде при нас и ни каза: С вас съм, но ме е страх да се подпиша открито… Не бива да забравяме, че свещениците и монасите са под тоталния контрол на своя епархийски митрополит – ако не му е послушен, той може да го запокити в най-бедната или затънтена енория. Затова и не очаквам, ако недоволството срещу архонтите излезе на улицата, там да има много свещеници.
Получавали ли сте препоръки да се държите сервилно в предаването ви?
– За да отговоря на този въпрос, ще трябва да напиша мемоари. От ръководство на БНТ не съм получавал такива препоръки. Няма да скрия обаче, че такива препоръки съм получавал от клирици и от зрители. През тази година заради изнесените факти, свързани с агентите на ДС в Синода и с легализиране на архонтите , бях обвинен, че руша БПЦ. Първо, може ли да се разруши нещо, което е основано от Господ?! И второ – във Вяра и общество винаги съм се стремил да показвам истината за живота в БПЦ – а в него освен светли примери има и безобразия. Вяра и общество е авторско предаване, но целта ми винаги е била да има всички гледни точки. Щом научих за архонтисването на Манджуков , започнах да звъня на митрополит Николай, но той се обажда само когато има интерес. Другите митрополити също не отговаряха на обажданията ми. После пък поискаха писмена покана, а когато им я занесох, ми върнаха писмен отговор, че поради моето непочтително отношение към ръководството на БПЦ няма да пратят митрополит, който да коментира в предаването легализирането на архонтите. Кому беше нужен този цирк? И недоумявам – в какво се изразява моето непочтително отношение, след като не съм изопачил истината. Очевидно за Св. Синод почтително означава раболепно или безкритично.
Как могат миряните да предотвратят неправдите, които стават, без това да се изроди в намеса в Църквата и борба за власт?
– Духовната власт е в ръцете на епископите и свещениците и ние, миряните, нямаме претенции за нея. Имаме претенции за това как тя се използва. Протестът срещу легализирането на архонството е подписан от интелигентни, психически уравновесени, вярващи, но нефанатизирани хора. Личностите, срещу които протестираме, са наши братя в Христа. Но ние не сме съгласни да маргинализират Църквата и да я тласкат към пропастта на общественото безразличие. Има идея да се създаде едно общо движение на миряните от цялата страна, което да противостои на този процес.
Възможно ли е сегашните проблеми да се използват като повод за легитимиране на интереси и кръгове, различни от тези около висшия клир?
– Не знам какво точно имате предвид, но сме единодушни, че политически влияния в това движение няма да бъдат допуснати. Възможно е към него да бъдат проявени какви ли не апетити – включително и на православни общности у нас, различни от Българската патриаршия. Дори вече имахме предложение за съборна пресконференция. Но миряните, които инициираха подписката срещу архонтите и я внесоха в Синода, категорично се разграничиха. Ние не желаем нов разкол в Църквата. Все пак бих помолил нашите синодални митрополити да си припомнят примерите от историята за това как самозабравата на висшия клир е предизвиквала антиклерикални, по-точно антиархиерейски настроения и сред миряните, и сред свещениците.
Разговора води Димитър Ганев
