Една стъпка напред, две назад, лек поклон надясно, после чупка в кръста вляво. След това – няколко гюбека и щракане с пръсти в малко приведена поза. На подобен танц прилича поведението на българските политици по темата за Македония.
Все още е твърде рано да се правят заключения дали присъдата на върховния съд в Скопие, който постанови родителските права над дъщерята на Спаска Митрова да бъдат дадени на бащата, ще промени с нещо дългата и тягостна традиция на сервилност. Макар че премиерът Борисов се полузакани страната ни да преразгледа отношението си към присъединяването на Македония към ЕС. Ударението трябва да падне именно върху полу: Няма да свържа този случай с нашето отношение към Македония в Европейския съвет, но ще кажа, че България ще бъде много стриктна, когато се приемат критериите за присъединяването към Европейската общност. Изключително стриктна. Министър-председателят коментира и че случаят е изпит по дипломация за него. Държавният глава Плевнелиев също демонстрира внимание към проблема през седмицата и каза, че президентството търси решение на казуса. При всички случаи обаче промяна в официално обявената подкрепа за присъединяване на Скопие към ЕС и НАТО не е настъпила.
Впрочем, а трябва ли да има такава промяна?
Да поставиш или не условия на Македония
nbsp;
Само преди по-малко от две седмици Плевнелиев великодушно коментира след среща с македонския президент, че историята била работа на историците, а политиците трябвало да работят за реализиране на общи проекти.Искаме да градим мостове. Да оставим историческите факти на учените, призова той. За последователността на официалната българска позиция говори и поведението на вицепрезидента. Според думите на Маргарита Попова от средата на април Сърбия нямало как да влезе в Европейския съюз, преди да е решила проблемите на българите в Западните покрайнини. Три седмици по-късно тя се поправи с признанието, че страната ни имала задължение да помага на съседите си за присъединяването им към ЕС. Според нея случаят с българския посланик в Македония, който не беше допуснат да поднесе цветя на гроба на Гоце Делчев, бил неприятен инцидент, но не трябвало да се отразява на политиката на България.
С десетилетия българските правителства си позволяват аристократично да игнорират въпросите за българското малцинство, живеещо в съседката ни, и спорните моменти, касаещи историята на двете страни. Необясними са свянът и страхът на София да отстоява последователна и ясна позиция пред Скопие. И това щеше да е по-малко дразнещо, ако като член на ЕС и НАТО, към които Македония иска да се присъедини, не разполагахме със сериозни лостове за влияние. Но пък, от друга страна, външната ни политика няма как да огрее навсякъде. За сметка на това полагаме активни усилия за освобождението на сирийците от тоталитарния режим, изпратихме и фрегатата Дръзки в мисия за либийската демокрация. Вероятно българската дипломация е зарязала провинциалните граници на Балканите и е приела нов глобален курс.
Същевременно обаче официална държавна политика е раздаването на българско поданство на македонци. По такъв начин над 42 000 македонци имат такъв. Притежаването на документа става особено престижно и защото от 2014 г. окончателно ще отпаднат ограниченията за българи на европейския трудов пазар.
Защо се държим по този начин
nbsp;
Историкът проф. Георги Марков си обяснява непостоянната позиция на поредното българско правителство по спорните теми с Македония със създаването на нов сателитен синдром и със съобразяването с външни фактори. От една страна, САЩ бутат Македония и Албания към НАТО, каза той пред БАНКЕРЪ. От друга страна, е Турция, която има особено отношение към Македония и Албания и смята, че те са в нейната зона на влияние. Македонците обаче са прекалили, смята той. Те не само крадат историята, ами си служат и с езика на омразата, а така не могат да съществуват.
Антонина Желязкова, балканист и директор на Международния център за малцинствата и културните взаимодействия, припомня несъгласието, което министър-председателят изрази в началото на месеца към евентуалното използване на името Северна Македония. Намирам спора за името на Македония за абсолютно инфантилен и съм изненадана, че България се замеси в него, коментира тя за БАНКЕРЪ. Тя обаче смята, че страната ни би могла да има много строги и настойчиви изисквания за културната и образователната политика на Македония. Струва ми се абсурдно да имаме български училища къде ли не по света, но не и в съседна Македония. В България има палестинско и сирийско училище. Според мен ние не сме и поставяли въпроса пред Скопие дори за едно българско училище.
Според Желязкова би трябвало да има двустранна комисия, която да дискутира спорните исторически проблеми. В интервю за БАНКЕРЪ преди две седмици евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев сподели, че македонците приемат идеята за двустранна комисия.
Обяснението на Антонина Желязкова за криволичещите ни позиции е малко по-различно. Подозирам, че експертните съветници на правителството са от този тип патриотари, които казват: Не, ние няма да разговаряме с Македония, защото тя е българска. И това спъва пътя да развиваме отношенията си нормално. Каквато и да е била историята, има независима Република Македония, има, макар и млада, македонска нация, съществува вече и македонски език, колкото и да се подиграваме. Трябва да се съобразим и приемем геополитическите реалности и да отправим поредица от настойчиви и строги изисквания към Македония, към които да се придържаме. Включително и да ги поставяме като условия за присъединяването й към евроатлантическия съюз.
Аз на теб – да, но ти на мен – не
nbsp;
Историята на българските реверанси към Македония датира още от отцепването на страната от Югославия. По-малко от половин година след като балканската страна обяви независимост през септември 1991 г., правителството на Филип Димитров взе решение България да стане първата държава, която да признае суверенитета й. Тогава признахме още три бивши югославски републики – Хърватска, Словения и Босна и Херцеговина. Последваха години на несигурност и кръвопролития на Балканите. С държанието си България тогава дава пример за добросъседство, ще твърдят години след това представители на СДС, намеквайки, че закъснялата реакция на международната общност е една от причините да се стигне до войната. Често се споменава и неизпълненото обещание, което дал италианският външен министър, че Рим няма да остави България сама в признаването на републиките.
По-късно, по време на правителството на Иван Костов пък, отново като приятелски жест България подари на Скопие 91 танка Т-55 и друга военна техника и боеприпаси. Страната ни щеше да става член на НАТО и затова нямаше нужда от остарелите си военни запаси. Четири години по-късно обаче македонците поеха по същия път и започнаха да претопяват и нарязват българските дарове.
Хепиендът на Балканите – невъзможен
nbsp;
Като българи трябва да признаем, че със съседите такива, каквито са сега, ни свързват повече неща, отколкото ни разделят. Точно като тях например сме обладани от исторически комплекси. В тази област македонците, разбира се, са с едни гърди по-напред, което вероятно се дължи на факта, че са млада държава. А националното самосъзнание, както знаем и от собствената си история, се гради с упорито митотворчество и дългогодишна пропаганда. Ако на тях им е виновен целият свят, на нас са ни криви предимно турците и руснаците. Напоследък и американците.
През 2010 г. македонското правителство започна мегаломанския проект Скопие 2014 на стойност 80 млн. евро, в рамките на който вече са построени паметниците на св. св. Кирил и Методий, цар Самуил, Гоце Делчев, Климент Охридски, Тодор Александров, както и на други видни македонци като Прометей. У нас, при всичките претенции за зрялост (в балкански аспект), е в ход събирането на средства за реализирането на един не по-малко безумен проект на сдружение Аз обичам България. Предвижда се до турската граница да бъде издигнат 133-метрова статуя на Васил Левски. Огромният монумент ще струва около 4 млн. евро и е проектиран така, че да се вижда чак от Турция. Наистина, това не е държавна инициатива, но кметът на Свиленград Георги Манолов подкрепи идеята, а общината ще предостави безвъзмездно място за строежа, ако се намерят достатъчно пари.
По балкански гротескно е и полунамерението на премиера да държим в шах Скопие за влизането в ЕС не заради нещо друго, а заради… състоянието на македонската съдебна система. Знам какво ще кажат – най-независимият съд е решил така -каза Бойко Борисов за делото на Спаска Митрова. – Не коментираме съдебно решение. Но, когато дойде ред да коментираме съдебната ви система, ще я коментираме така, както ние преценим. А ние ще преценим, че тя трябва да е независима, демократична, европейска, толерантна, защитаваща интересите на всички граждани. Ще съдим по европейски критерии. Е, ако наистина им станем съдник, тогава наистина ще си върнем тъпкано за всичко. Защото едва ли би имало нещо по-несправедливо и гротескно от това тъкмо България да те сочи с пръст, че не си постигнал напредък в съдебната сфера.
