Безпрецедентно разнопосочни са сигналите за тона и за последиците от юлския доклад на Европейската комисия, който ще оцени напредъка ни в правосъдието през последните пет години. Все още преобладава очакването той да бъде остър, да ни укори за липсата на осъдителни присъди по знакови дела и на решителна съдебна реформа, за шуробаджанашкото кадруване в системата.
Това очакване бе подсилено от данните от оповестения през седмицата годишен доклад на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ). Според неговия текст по 62% от делата, които службата е предала на българските власти от 2006 г. насам, не са произнесени съдебни решения, а осъдителните присъди са едва шест. Показателите на България са далеч под средните за Евросъюза и на друг обект за наблюдение – Румъния. В последните три години страната ни е едноличен лидер в класацията за подадени сигнали за злоупотреби с европейски средства – през 2010 г. срещу България са подадени над 13% от всички сигнали до ОЛАФ.
Втората хипотеза е точно обратната и въпреки че е нелепа, управляващите я лансират упорито. Според тях мониторингът може и трябва да отпадне до края на годината. Аргументите са няколко – наличието му тежи и потиска националните ни органи, а те направили всичко необходимо и възможно да изпълнят препоръките. Както се изрази неотдавна заместник-председателят на Народното събрание Анастас Анастасов, положението вече е тегаво, не знам какво още трябва да направи България.
Обсъжда се и съмнението дали действащият механизъм за контрол не е вече изчерпан. Положителният отговор обаче предполага не неговото отпадане, а замяната му с друг, по-ефективен. Какъв да е той никой не се наема да прогнозира. Ако в Брюксел са измислили нещо, то би трябвало да бъде подсказано в доклада. Логично е обаче сегашните форми на сътрудничество и оценка да бъдат допълнени с по-директни форми на контрол и реформиране отвън.
Както винаги, чуват се и бодрячески призиви Европейската комисия да оцени постигнатото. Миналия месец правосъдният министър Диана Ковачева обяви след посещение в Брюксел, че генералният секретар на Еврокомисията Катрин Дей не е сърдита заради отказа да въведем пряк избор на членовете на ВСС. Имаме абсолютно разбиране и пълна подкрепа от страна на Катрин Дей и нейния екип, увери Ковачева. Казана дума – хвърлен камък.
Тази седмица стана обаче ясно, че преди да излезе от един мониторинг съдебната ни система е попаднала в друг.
Едната от препоръките гласи, че страната трябва да положи усилия за подобряване на качеството и независимостта на съдебната система. В медиите излезе и реакцията на кабинета по тази препоръка. Според управляващите тя е неясна и трудно може да се отчита резултат по нея. Призоваваме ЕК да конкретизира препоръката и да представи повече аргументи за нейното адресиране.Подчертаваме, че не е ясна причината и връзката за рефериране на тази част от препоръката с макроикономически дисбаланси. Настояваме ЕК да обясни точно към кои дисбаланси се отнася препоръката, гласи отговорът. Такава препоръка не е направена по отношение на Румъния, нито дори спрямо страни извън Евросъюза, чиито съдебни системи биват наблюдавани в рамките на този механизъм.
На този фон съдебната ни система получи неочаквано потупване по рамото от един от най-последователните й критици – американския посланик Джеймс Уорлик. Според него облакът на Красьо Черния все още висял над нея, но май вече отминавал. Уорлик виждал желание за реформа, но в същото време проблемите не били изненада за никого в тази страна, а следващите няколко месеца били много важни. Остава да видим дали зад облака на Красьо Черния ще се покаже светъл лъч или иде евробуря.
