Денят, в който премиерът Бойко Борисов нареди цените на лекарствата да паднат, сигурно е бил един от най-щастливите в живота на здравния министър Десислава Атанасова. Реформаторката от Русе на практика получи неограничен картбланш от началника си да прекроява, както намери за добре, лекарствената политика, но задължително да получи правилния отговор на уравнението, зададено от министър-председателя. И Атанасова сграбчи шанса да блесне, обръщайки надолу с главата текстовете във всички по-важни нормативни документи, които определят колко пари ще извадим от джоба си на гишето в аптеката. Редактирани или чакащи ред да влязат в парламента бяха Наредбата за цените и реимбурсацията на лекарствените продукти, Законът за лекарствените продукти в хуманитарната медицина, Законът за здравното осигуряване и Наредба 10, която ще позволи на Националната здравноосигурителна каса да договаря по-ниски цени на всички купувани от нея медикаменти. И така, вместо спокойствие министър Атанасова по-скоро е напът да създаде пълен хаос в системата – само и само, за да угоди на заръката свише.
Последният спорен ход на здравната администрация е проектът за изменение и допълнение на Наредбата за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, условията, правилата и критериите за включване, промени и изключването им от Позитивния лекарствен списък и условията и реда за работа на Комисията по цени и реимбурсиране. Зад безкрайно дългото име се крие основно намерението на здравния министър
да ореже с 2% надценките
на аптеки и дистрибутори, за да паднат цените на лекарствата (отпускани по лекарско предписание). Всичко хубаво, само че ефектът от тази мярка за пациентите по-скоро влиза в графата популизъм, докато собствениците на малки аптеки ще треперят как да закрепят бизнеса си.
Напълно непонятно е защо в доклада на Атанасова до Министерския съвет за промяната на скандалната наредба се казва, че не е необходимо изготвяне на финансова обосновка, тъй като корекцията не засягала държавния бюджет? Ами щом не е направен икономически анализ, как тогава министърът реши, че именно по тази схема цените на лекарствата ще паднат? Между другото, от последвалите министерски разсъждения по темата разбрахме, че силовото намаление почти няма да засегне редовия пациент. Съгласно нормативната уредба има няколко ценови групи, като в първата с цени от 0 до 10 лв. попадат около 1000 лекарствени продукта. Във втората между 10 и 30 лв. влизат около 680 медикамента, а третата над 30 лв. обхваща над 1200 лекарства. Атанасова каза, че най-съществен ще е ефектът от намаляването на надценката при скъпите медикаменти. Лекарство, което е струвало 223 лв., ще се продава за 216 лв, а такова с цена 293 лв. ще стане 282 лева. Тоест пациентите (а те са единици), чиито месечни разходи за лекарства надхвърлят 500 лв., ще спестят една двайсетачка, а останалите ще съхранят в портфейлите си малко повече жълти стотинки.
В стил гузен негонен бяга министърът отхвърли обвиненията, че това са лобистки текстове, облагодетелстващи големите вериги аптеки, обвързани с дистрибутори и производители на лекарства. Но резултатът май ще е точно такъв. На първо място, аптечният пазар в страната ни е един от най-конкурентните в Европа, а надценките на лекарствата са най-ниски спрямо тези в 17-те държави, с които се сравняваме. От последните данни, оповестени от Изпълнителната агенция по лекарствата, стана ясно, че в България сега има 4010 аптеки, обслужвани от 155 търговци на едро със 190 склада и 36 производители на медикаменти. Изглежда, че сме пренаситени от аптеки, но всъщност не е точно така заради сериозния пазарен дисбаланс. Две трети от търговските обекти се намират в големите градове като София, Пловдив, Варна и Бургас, а в населените места с под 10 хил. души население те са кът.
В столицата например, заради огромната конкуренция, фармацевтите работят на нива
далеч под максималния таван
на надценките. До най-високия възможен процент се доближават аптеките в малки населени места с население до 1000 души, където оборотът е малък. Именно те ще попаднат под удара на новата министерска наредба. Защото намалението от 2% няма да се усети от редовите пациенти, но ако оборотът на една малка аптека бъде намален с 50-100 лв. на ден, тя може и да не оцелее. Което пък ще доведе до парадокса, че ако са ни предписали лекарства за 30 лв., можем да спестим левче, но в същото време ще загубим поне 2 лв. и час-два, ако се налага да си ги закупим от най-близкото градче. Междувременно председателят на Българския фармацевтичен съюз Мирослав Ненчев отбеляза, че и сега в 39 общини с общо около 100 хил. души няма аптеки, работещи по договор със здравната каса, а с предлаганото намаление броят им ще се увеличи.
Държавата насилствено наложи волята си, задължавайки аптеките да продават без надценка лекарствата, които на 100% се заплащат от НЗОК (виж карето за КЗК). А те са около две трети от продажбите им, така че последваща дорегулация май не е необходима. Затова пък големите играчи в бранша като Софарма или Марешки, които произвеждат, внасят, имат складове на едро и вериги аптеки, могат да си позволят да работят с по-ниски надценки, както и правят. Те обаче не откриват аптеки в по-малките населени места. И ако обектите там фалират, много пациенти ще се пренасочат към най-близката аптечна верига, утвърждавайки по този начин фармацевтичните монополи.
Атанасова доста арогантно отбеляза, че аптеки едва ли щели да фалират. От началото на годината досега били разкрити 59 нови обекта, което значело, че бизнесът е печеливш. И това е така, но само определени хора излизат на плюс. Министърката да беше казала кой и къде е открил въпросните аптеки и колко са затворилите?
Има и нещо друго. Тези, които все пак не искат да фалират, тихомълком ще увеличат цените на лекарствата за свободна продажба. И пациентите ще спестяват пари от едни медикаменти, за да ги дават за други. Здравни експерти изтъкват, че напоследък свободните лекарства плавно поскъпват. При някои обезболяващи повишението е с 50-60%, а препарати за вирусни и простудни заболявания в разгара на лятото са скочили с по 30-40 процента.
nbsp;
Комисия откри поевтинели лекарства
Комисията по цени и реимбурсиране установи, че 268 лекарствени продукта са вече с нови, по-ниски цени. Държавният орган направил сравнение с референтните ни страни и открил промяната. Така например в групата на лекарствата за лечение на онкологични заболявания медикамент от 1454 лв. е поевтинял със 141 лв., а друг от 2618 лв. е намален с 317 лв. на флакон. Намаление от 80 на сто е регистрирано при лекарство, използвано в областта на кардиологията, а друго – срещу хепатит, е намалено със 141 лв. за флакон след като предишната му цена е била 1307 лева.
От проверените 954 медикамента при 488 е установена настъпила промяна на цената в референтните държави, но не се казва колко от тях са поскъпнали. При 220 продукта са в ход процедури по обжалване на откритите по-ниски цени.
nbsp;
КЗК отхвърли спорна наредба
Комисията за защита на конкуренцията уважи иск на фармацевтите и реши, че текстове от Наредбата за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти противоречат на правилата на конкуренцията и нарушават правата на аптеки и пациенти. Спорната разпоредба беше приета в края на миналата година и според нея аптеките отпускат безплатните (платени 100 % от бюджета на НЗОК) лекарства без право на възнаграждение за това. Комисията смята, че така върху аптеките е прехвърлена социалната функция на държавата да осигури за своя сметка достъп на населението до необходимите медикаменти. В същото време останалите участници на пазара – производители, вносители и търговци на едро, получават в пълен размер полагащото им се възнаграждение.
Към момента търговските обекти взимат само по два лева за рецептите за безплатни медикаменти, 40 стотинки от които се връщат в държавата под формата на ДДС.
