От рекетьор можеш да се отървеш, ако намериш друг, по-влиятелен от него. Така звучаха постулатите, родени в най-мутренските години след идването на демокрацията у нас.Тази своеобразна рецепта за спасение обаче трудно може да бъде приложена, когато в ролята на рекетьора е влязла… държавата.
От няколко години в тази роля се вживява Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Това твърдят десетки граждани, влезли в досег с нея.
Проблемите им започнаха преди няколко години, когато първите кадастрални карти бяха готови и жалбите срещу тях започнаха да нарастват лавинообразно с всеки новоизчертан район в родината ни. Грешките си остават неизброими и често се оказва, че макар и години наред човек да е владял даден имот, да притежава съответния документ, който удостоверява собствеността му със съответните параметри, плаща си данъците за него, може да се озове в ситуация, в която според изчертаните линийки в новите кадастрални карти част от парцела му да се превърне в придатък към двора на съседа или на съседния общински имот.
Всъщност като всяко нововъведение и това дело започна с добри намерения. Още през 2001-а започна прилагането на Закона за кадастъра и имотния регистър. Неговата основна цел е създаването на единна система, включваща изграждането на нова цифрова кадастрална карта и кадастрални регистри в България, за което получихме и заем от Световната банка. Така трябваше да се гарантира по-голяма сигурност за недвижимата собственост на гражданите и по-голяма прозрачност при сделките с недвижими имоти. В системата би трябвало да са подредени и описани всички недвижими имоти на територията на страната: поземлени имоти, сгради и самостоятелни обекти в сгради (апартаменти, гаражи, магазини и др.).Тя трябва да съдържа пълната и точна информация за границите и местоположението на имотите, основните им количествени и качествени характеристики, юридическите права и ограничения върху тях. За поетапното изграждане на системата бяха изсипани милиони левове, но резултатът май не впечатлява.
Според директора на Агенцията по геодезия, картография и кадастър Александър Лазаров изработването на единен регистър на имотите у нас е истинска революция. И вестник БАНКЕРЪ нееднократно през годините е пледирал за необходимостта да се въведе единен имотен регистър с точно определени параметри на собствеността и с пълна информация за всеки имот и с историята на собствеността върху него, така че да може евентуалните промени да бъдат проследени в годините назад. Това е нещо, което преди десетки години е направено навсякъде в цивилизования свят. Друг е въпросът дали революционното начало, което постави Законът за кадастъра и имотния регистър през 2001-а, беше най-подходящо, дали преходът чрез еволюция нямаше да е по-полезен вместо метежа на революцията?!
Радикалните промени започнаха през 2002-2003-а, когато бяха завършени пилотните проекти за изработването на първите кадастрални карти. Чрез конкурси бяха избрани съответните частни фирми, които трябваше да съберат данните за всички имоти в съответния район, да изчертаят границите на всеки от тях и да отразят информацията за собствеността им. За която си дейност те, разбира се, прибраха милиони. Кой и как е свършил работата си обаче може лесно да се прецени, ако човек отдели само половин час и влезе в която и да е приемна на агенцията из цялата страна.
Системата, която трябваше да въведе ред, на практика създаде хаос. Разминаванията в документалното изображение на имота с реалността, на която се натъква всеки гражданин, на кого му се налага да продаде имот, да направи ипотека или просто да подаде документи за разрешително за строеж например, са повече от драстични. Сроковете за тяхното отстраняване са повече от илюзорни. Единственото сигурно са… таксите, които се плащат за услугите на агенцията.
За да не бъдем голословни, ще разкажем действителен случай. Гражданин купува имот в столичен квартал, който преди години е бил сред престижните вилни зони на София. Регистрира в срок промяната в собствеността на имота – в службата по вписвания, в общината, в цифровия кадастър, тъй като все още в този район не е влязла в сила кадастрална карта, и в данъчната служба. Навсякъде плаща дължимите такси и получава съответните документи. Година – две по-късно кадастралната карта на района вече е готова. За да предприеме каквото и да е последващо административно действие – например – да получи разрешение за изграждане на ограда, всеки е длъжен да се сдобие и със скица от Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Тя трябва да придружава прошението му към съответната техническа служба в районното кметство. Гражданинът подава молба за издаване на необходимия му документ, отново плаща определения от държавата налог, за да впишат името му (нещо, което би трябвало да бъде направено веднага след като сделката е била регистрирана в службата по вписвания) и… чака. След десетина дни получава заветния документ. Той обаче се оказва неверен – от терена на нашия човек са резнати стотина метра в полза на съседа. Оттук насетне следва нова процедура, която по подразбиране струва още пари. Той трябва да наеме геодезическа фирма, която да направи ново (вече частно) заснемане на терена, да изготви проект, в който да зададе отново реалните параметри на имота, да пусне документите за одобрение в агенцията, естествено, срещу нова такса и отново да… чака.
С други думи,
да плати грешката на фирмата
наета да свърши тази работа. Естествено, администрацията има обяснение за така създалата се ситуация. Според закона, след като кадастралните карти са били официално обявени (на таблото в общината и в Държавен вестник), всеки собственик е имал право да подаде възражение за допусната грешка и след като приложи доказателства в съответния срок, тя е можела да бъде отстранена без такси.
Тук обаче идва въпросът, дали всеки човек трябва да търчи периодично до съответната районна администрация, за да проверява кога е излязло и е огласено съобщение, или пък да е абониран за Държавен вестник, за да следи всяко законодателно хрумване. В цивилизования свят при подобни случаи собствениците на имоти биват уведомявани лично. У нас обаче важи правилото който разбрал, разбрал…
Според Александър Лазаров подобен род комуникация би бил немислим, тъй като това би забавило изработването на кадастралните карти с години. И в някакъв смисъл е прав – той изпълнява закона такъв, какъвто е. Друг е въпросът, защо веднага след като се появиха подобни проблеми, никой не внесе предложение за промяна в нормативите. Сегашният ред обаче улеснява администрацията, а дървото ядат отново гражданите. Отделно, че пълнят и касата на Агенцията, а оттам и държавния бюджет…
Така или иначе потърпевшите са принудени да приемат останалия някъде от римско време постулат, че незнанието на закона не е извинение. Как обаче да се примирят с друга ситуация. Разгневен собственик съди агенцията поради сериозни грешки в кадастралната карта. Печели делото и съответната заповед на агенцията е обявена за нищожна (данни за десетки влезли в сила такива съдебни решения могат лесно да бъдат открити в интернет). Въпреки всичко потърпевшият отново трябва да плати всички разноски, за да бъдат отразени в карти и документи истинските параметри на имота му. Нищо че според принципите на правото, щом една такава заповед е обявена за нищожна, следва да се върне предишният статут на имота. Да, така е по принцип. В сегашната практика тази норма не важи.
Първо плащаш, а после – каквото сабя покаже
Да не говорим, че отстраняването на подобни грешки може да се проточи във времето и човек да загуби години в чакане. Наш читател разказа, че отстраняването на подобна грешка му е отнела… четири години.
В примерите, цитирани дотук, става дума предимно за административен тормоз. Има обаче и случаи, в които грешките водят до криминални последици. Например, собственикът на даден имот е в чужбина и няма информация за случващото се, а гъвкав съсед използва преместването на границите на имота. На база новоначертаните граници може да подаде искане до съответната районна администрация и да си извади констативен нотариален акт като ползвател на имота и да разшири границите му. А когато истинският му собственик разбере какво е станало, може да защити правата си, само като влезе във фунията на съдебната ни система. А както знаем от горчивия си опит, по нашите географски ширини резултатът невинаги е на страната на справедливостта…
И всичко това се случва, при положение че готовите до този момент кадастрални карти покриват едва 18% от територията, главно в големите градове, и че са обхванати 6.5 млн. имота. Какво ли ще се случи, когато започнат да излизат следващите промени в тях, които засягат малките населени места…?! Ще успее ли бай Иван от Крива бара например да издебне навреме съобщението в Държавен вестник или обявлението в районното кметство…?!
Според шефа на кадастъра този род молби били едва 0.6% от всички, които гражданите подават в агенцията. Простата сметка навежда на мисълта, че на база 18% готови кадастрални карти 0.6% несъгласия и грешки май не са проблем за подценяване…
Грижата на собственика за имота му действително е и негово право, и задължение. Но пък трябва ли да става жертва на недомислени правила и
заложник на пробиви в системата?!
А те не са само на едно място. Например данните за собствеността не пристигат навреме в кадастралната агенция, тъй като Агенцията по вписвания не била готова с имотния регистър. Кой и защо е забавил тази неразделна част от революционното начало не става ясно. А за отговорност пък изобщо и не иде реч. Сега се правят някакви опити комуникацията между двете държавни ведомства да се засили, но кога ще има ефикасен резултат…
Инак до този момент всички харчове за офиси на агенцията, за изработване на кадастрални карти и софтуер, който би трябвало да дава актуална информация за имотите и техните собственици, са 72 млн. лева. От тях над 40 млн. са от държавния бюджет, а другите са споменатият заем от Световната банка. Колко ли ще похарчим за картографирането на оставащите 82% терени на имоти в останалата част на страната!? И има ли смисъл от това, ако българският гражданин продължи да плаща за отстраняване на чужди грешки…
