Българското законодателство се готви да възприеме новите завишени изискванията на ЕС при определянето на реалната цена на потребителските кредити – годишния процент на разходите. Това стана ясно след заседанието на Министерския съвет на 11 юли, на което бе приет проектозакон за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит.
Проектът цели да се осигурят по-ясни правила и да се обхване по широк кръг от случаи при изчисляване на годишния процент на кредита. По този начин се гарантират по-голяма прозрачност и защита на потребителите.
Кредиторите ще бъдат улеснени при изчисляването на годишния процент на разходите по кредити, което ще се извършва по един и същ начин на територията на целия ЕС. Предложената актуализация и включването на нови допускания за изчисляване на годишния процент на разходите отговоря на пазарната ситуация в държавите членки на ЕС. Тези нови допускания са дванадесет на брой, като някои от тях са доста интересни и със сигурност ще станат повод за сериозна дискусия в Народното събрание. Например една от новите клаузи гласи, че ако към момента на отпускане на кредита в ГПР има включени клаузи, които не могат да получат конкретно изражение при подписването на договора, годишният процент на разходите се изчислява, като се приеме, че лихвата, таксите и комисионите са неизменни спрямо техния първоначален размер и се прилагат до изтичането на договора за кредит. Ще е любопитно да разберем дали в тези случаи банката не може да променя ГПР при влошаване или подобряване на пазарната конюнктура.
Друга нова клауза пък казва, че ако договорът за потребителски кредит не предвижда общ размер на заема (явно има и такива случаи) се приема, че той е 3000 лева.
Трети нов текст е, че ако за ограничен период от време или за ограничена сума се прилагат различни лихвени проценти, такси и комисиони, се приема че лихвите, таксите и комисиони, приложими за целия погасителен период, са тези с най-високите стойности.
Това са само част от дългите и заплетени текстове, които Министерския съвет предлага да влязат в закона за потребителския кредит. Редно би било депутатите да получат пълна яснота за това какви ще са ефектите от всеки нов текст върху кредиторите и кредитополучателите, за да знаят какво точно гласуват. Дали обаче това ще се случи, или народното представителство ще приеме промяна в един закон, без да е наясно какви ще са последствията от него, засега може само да се гадае? Това вече неведнъж се случвало.
