Собственикът на столичния хотел Родина Васил Нинов и още трима души са задържани на 11 юни в Солун за трафик на 168 кг кокаин. Според вътрешния министър Цветан Цветанов наркотикът е намерен в контейнер на кораб. Освен Нинов са арестувани управителят на хотел Родина Константин Георгиев, един испанец и един португалец на възраст между 40 и 50 години.
Наркотикът е конфискуван при съвместна операция на отдела за борба с разпространението на наркотици в Солун и ДЕА (Американската агенция за борба с наркотиците). Смята се, че пратката е внесена от Латинска Америка с цел да се пласира на гръцкия пазар. Стойността й на едро се оценява на 5.5 млн. евро, а на дребно – 15 млн. евро. Полицията е заявила, че става въпрос за международна мрежа за трафик на наркотици.
По време на парламентарния контрол в петък министър Цветанов загуби самообладание и в гнева си отправи призив към обществото и към политическите му опоненти да проверят кой е Васил Нинов и с кого е свързан.
Кой е Васил Нинов знаят всички онези, които са следили развитието на българския банков сектор и най-вече на малките банки, пръкнали се в зората на демокрацията неизвестно как и с неясно какъв капитал. Една от тях бе Балканска универсална банка (БУБ), в която Нинов бе мажоритарен собственик. Името й е свързано с няколко екзотични схеми и със скандалите между Нинов и собственика на Литекс Гриша Ганчев. Преди много, много години в. БАНКЕРЪ описа доста подробно всички тези събития и затова сега ще се позовем на себе си за да припомним накратко по-любопитните от тях.
Обявената в несъстоятелност през март 2000 г. Балканска универсална банка можеше да се оприличи на ограбена фараонска гробница. А през март 2001 г. следствието прибра една от последните й скъпоценности – над 27 кг от стратегическия метал цирконий. Той бе иззет от трезорите на БНБ, където бе оставен на съхранение от синдика на банката Владимир Дончев (след това депутат от НДСВ). Металът бе задържан от следствието като доказателство по дело N167, което бе образувано през септември 2000 г. срещу председателя на надзорния съвет на БУБ Васко Нинов, бизнес-партньорката му Данка Динева, изпълнителните директори на затворената кредитна институция Росен Керемедчиев и Емилия Ерменкова и още няколко длъжностни лица. Те бяха разследвани по подозрение за извършени престъпления по чл. 211, чл. 219 и чл. 282 от Наказателния кодекс или, с други думи, за измама в особено големи размери, за това че не са положили достатъчно грижи за стопанисването на повереното им имущество и за престъпления по служба.
Предварителното производство пък бе образувано по сигнал на управителя на Литекс Комерс Гриша Ганчев, чиято фирма е била ощетена с около 2 млн. лв. от Васко Нинов и от БУБ. В полезрението на разследващите попаднаха всички съмнителни операции, извършвани от длъжностните лица на фалиралата банка. Една от тъмните сделки, която бе разследвана, е как кредитната институция е станала собственик на солидно количество от стратегическия метал цирконий, който не се търкаля под път и над път.
Квесторите на банката Жельо Добрев и Кирил Коташев, които поеха управлението на БУБ, непосредствено след като БНБ я затвори на 28 февруари 2000 г., имаха подозрение, че въпросният цирконий не е нищо друго освен сплав от евтини метали. Така мислеха и синдикът на банката Владимир Дончев, както и служителите на следствието. Експертизата, направена в лаборатория Емисионен и спектрален анализ на БАН, обаче показа, че наистина става дума за метални пръчки, 99.5% от чието съдържание е цирконий.
На практика този цирконий циркулираше из българските банки от 1992 г. като обезпечение по кредити, дадени на различни фирми, докато в един момент изчезна. Следите му се загубиха за година-две, преди отново да се появи на финансовия хоризонт.
Сделки с въпросния цирконий са сключвани от бившата Стопанска банка през 1992 г., а няколко години по-късно той се появява и при операциите, които въртеше банка Славяни. Явно металът е прокълнат, тъй като и двете кредитни институции бяха затворени през 1996 година. По-късно съдбата им бе споделена и от БУБ, при която цирконият изплува чак през 1998 г., когато тя вече се контролираше от Васил Нинов.
Единственото утешение в случая с циркония е, че металът наистина се оказа ценен. Защото останалите съкровища, с които се славеше БУБ, бяха пълна химера. Малко преди банката да фалира, около нея се въртяха два големи изумруда, които фирмата Боденстаум инвестмънт, базирана в Ирландия, обещаваше да апортира в капитала на кредитната институция. Изумрудите се появиха за кратко в страната, престояха месец в трезорите на клон Калоян на БУЛБАНК, след което ирландската офшорка си ги прибра и изчезна. Малко след това от банковия пазар изчезна и Балканска универсална банка.
След фалита й бе направено изненадващото откритие, че шефовете на БУБ близо година са заблуждавали БНБ, че по сметките на кредитната институция в атинския клон на Банк ъф Сайпръс има 4.5 млн. щ. долара. Оказа се, че БУБ разполага само с впечатляващите… 477 щ. долара, а милионите само били преминали през въпросните сметки, за да напълнят джобовете на офшорките Юро Файненшъл Инвестмънт и Мултистар. За тях във финансовите среди се говори, че се контролират от Васко Нинов. Така богатствата на БУБ се оказаха прах и пепел – като тези, които пълнят ограбените гробници на фараоните в Египет.
Пак прах, но бял, сега запокити героят Васко Нинов при гръцките власти. Но, за разлика от българската му банкова авантюра, от която излезе сух, този път едва ли ще се размине с възмездието на Темида.
