Въпреки окуражителните оценки от Европа и мощното самохвалство у нас, въпреки финансовата и фискалната стабилност сега и ниво на държавния дълг към брутния вътрешен продукт от 16% (срещу над 74% при правителството на НДСВ) резултатът от емисията еврооблигации, проведена на 2 юли тази година, е обратен на пиарското говорене. Пазарите оцениха България като по-рискова сега, отколкото преди 10 години. А това е най-безпристрастната, неумолима и неоспорима оценка за подвига на правителството в мирно време.
След обявяването на параметрите на еврооблигационната емисия редица български финансисти коментираха, че рисковата надбавка (или т. нар. спред) за страната ни при дълга Дянков е 320-330 базисни пункта, докато при емисията Велчев тя е била 275 базисни пункта. На по-прост език това означава, че ако при Велчев доходността е 7.5%, то едва 2.75% от тях са рискова надбавка, а сега – при доходност 4.25% рисковата премия е 3.3 процента. Така пазарите си казаха тежката дума, нанасяйки удар по авторитета на свръхстабилната финансово България. Което няма как да се нарече успех. Тези, които гледат професионално на въпроса, го разбират, а другите, които вярват на политическото говорене, ще си останат заблудени.
Неслучайно големият критик на Велчевата емисия глобални облигации Пламен Орешарски сега признава: Успехът на всяка една емисия облигации, в това число и на новите български облигации, се измерва не от постигнатите лихви, а само от един техен елемент – спреда. Той показва истинското отношение на пазарите към една страна и нейния дълг.
Нека сега да чуем
политическото говорене
nbsp;
Ден след пласирането на емисията Дянков въведе в заблуждение зрителите и слушателите, като се зае да сравнява сделката си с тази на Велчев напълно произволно.
Сделките са много лесни да се сравнят. Гледа се лихвата, която е получена, лихвата, която ние получихме, колкото по-ниска лихва, толкова по-добре. Както при всички кредити и ние получихме 4.25, тогавашната лихва беше 7.5. Огромна разлика и на годишна основа това ти дава 62 милиона по-малко лихви на този тип дълг.
Пет години по около 60 млн. лв. прави 300 млн. лв., което било облекчението за България. С това се похвали и премиерът Борисов.
Топфинансисти обаче питат: Защо тези 300 млн. лв. да са облекчение, след като министър Дянков завари доста добри пари във фискалния резерв и можеше с част от тях да изплати дълга, вместо да взема нов и да го пребоядисва. Това не е успех. Просто соц.дългът на Тато в долари беше превъртян в 10-годишен дълг в евро от Милен Велчев, а сега се превърта в 5-годишен евров от Симеон Дянков. За какви чудеса става въпрос?
Смешно е Дянков да сравнява нашата петгодишна емисия за под 1 млрд. евро, която може да се нарече джобни пари, с емисиите на Италия и Испания, които са 10-15-годишни и са за десетки пъти по-големи суми. Според финансиста Любомир Дацов, ако нашата емисия беше десетгодишна, лихвата й щеше да скочи на 5.75%, което, съпоставено с лихвите по емисиите на двете споменати държави, нямаше да бъде никакъв повод за самохвалство. Подобна теза застъпи и финансистът Емил Хърсев, според когото надбавката за двойно по-дълъг срок щеше да скочи още с 2-3%, което значи лихва, близка до тази по облигациите на Велчев.
И за да не изключваме съвсем политическия момент, нека напомним, че и двете страни – Италия и Испания, се борят с мащабите на дълговата криза, за разлика от свръхстабилната (по думите на Дянков) България.
Ето защо може да се каже, че с тази емисия финансовият министър плати цената на пълната си дезориентация от началото на своя мандат. Заслуга на Дянков е, че забави изготвянето на стратегия за управление на дълга с три години и представи нещо като стратегия в последния възможен миг, без тя да е обсъждана, както е по закон, от Съвета за финансова стабилност. Впрочем тя бе и набързо одобрена от правителството на 11 юли. Той създаде и международно недоверие към България с опитите си да похарчи Сребърния фонд, за което беше нахокан и от Европейската централна банка. На една от последните си публични изяви Дянков направи странно признание, че не искал да харчи фонда за достойни старини.
Изнервеността в последния момент преди пускането на емисията и безхаберието в предишните години светнаха на инвеститорите малка червена лампичка, че в България нещата не вървят гладко, и ги поуплашиха, което се отрази на рисковата премия на емисията.
Просто сравняването на зелено с дълго, както в стария виц за крокодила, не издържа.
Пълно объркване вместо яснота
nbsp;
внесе ковчежникът на хазната и по въпроса колко пъти годишно ще плащаме по дълга. Министър Дянков или се е объркал, или наистина не знае какво е подписал с кредиторите ни. В интервю по Нова телевизия, ден след като пусна емисията, финансовият министър заяви, че голям недостатък на предишната емисия на Милен Велчев е, че лихвата се е плащала един път годишно – през януари. Така излизало, че наведнъж трябва да даваме много милиони. При емисията Дянков лихвата ще се плащала два пъти годишно, което щяло да разтовари хазната от харчове накуп. За да не се разстройва бюджетът през гладния месец януари.
В съобщението на английски език на сайта на финансовото министерство обаче пише, че плащането на лихвата и по тази емисия е годишно (anual). Това едва ли е толкова важно, защото простите сметки показват, че хазната ще се натовари с около 80-90 млн. лв. годишно, което не е голяма сума. Но когато подобен неистински довод служи за мерене на гребени, от неточността евтинее и министерството, и държавата.
При управлението на дълга
Дянков можеше да постъпи далеч по-етично и отговорно като поведение спрямо наследника си, който и да е той! Просто можеше да пусне две емисии през тези три години, съответно с различен падеж. Защото сега падежът на неговата емисия облигации (през юли 2017 г.) се доближава по време, както писа БАНКЕРЪ в предишния си брой, с падежа на втората емисия на Велчев през 2015 година. Така за следващото правителство е подготвен двоен товар в края на мандата му. По груби сметки България тогава ще трябва да плати около 1.5 млрд. евро по Велчевите книжа и около 1 млрд. евро по Дянковите, което значи бреме от около 5 млрд. лева.
Това говори за липсата на конкретна идея, камо ли на стратегия за управление на дълга, гневят се финансистите в държавата.
Мълвата пък донесе, че министър Дянков бил много над тези неща. При роудшоуто на емисията във Виена – Франкфурт – Лондон основно представителят на БНБ (чието име спестяваме по тактически съображения) се заел с убеждаването на инвеститорите да купят нашите облигации, докато финансист номер едно постоянно скучаел.
Най-голямата мистерия
при тази емисия обаче е защо на българските инвеститори не им бе позволено да купят от родните еврооблигации на международните пазари. Може би във ведомството на Дянков са се надявали, че сега те ще се купуват от чужденците (на вторичния пазар), но вече при по-ниска лихва – около 4.10%, което поставя нашите държатели на облигации в абсолютно неравностойна позиция спрямо чуждестранните.
Българските институционални инвеститори се чувстват измамени, признават самите те, защото бяха допуснати да подадат оферти, а след това масово бяха отрязани. Нещо, което важи и за холандските, но там поне има някакво логично обяснение предвид спънките, които те слагат на България в последните години.
Според член на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) поне пет пенсионни фонда са имали наивността да поискат да купят български държавни еврови облигации.
Шеф на голяма българска банка пък сподели, че почти всички наши трезори също са се наредили на опашката за бондове.
Три са версиите според банкери
за отказа на Дянков да пусне евробондове на банките ни.
Той бил против заради гръцките банки, които имат към 40% дял в банковия сектор на страната ни. Тези ценни книжа много добре вървели за участие в репо сделки – залагане срещу паричен ресурс. Дянков се опасявал, че гръцките банки у нас ще напазаруват големи количества от бондовете, след което ще направят репооперации с майките си в Гърция, които пък получават голям ресурс от Европейската централна банка на много ниска цена. Това евтино рефинансиране щяло след това да влезе България и да окаже натиск върху лихвените нива. Така вместо плавното падане на лихвените проценти у нас, за което ратува Дянков, би могло да се стигне до рязко понижение, което да наруши стабилността на банковата система и да се докарат загуби на негръцките банки.
Втората версия е тривиална. Дянков е решил да запази ликвидността вътре в страната, за да може с нея банките и другите институционални инвеститори да финансират дефицита в бюджета му. Въпреки че банки и пенсионни фондове твърдят, че са можели да купят не по-малко от една трета от емисията еврооблигации и това да не се усети после на вътрешните аукциони.
Но, страх лозе пази!
Има и трета версия. И тя е, че облигациите приоритетно са отишли у инвеститори, чиито интерес към емисията сам по себе си е ласкателен за България, и при такива чуждестранни институции, които са готови да държат книжата до падежа, а не да играят спекулативно. Единственото достоверно обяснение обаче може да даде емитентът, т.е. пак Дянков. Но той засега мълчи!
nbsp;
nbsp;
каре
Въпреки че от Министерството на финансите ни предупредиха, че министър Дянков иска по-дълго да изживее еуфорията си и няма да иска да отговори на опозиционните ни въпроси, БАНКЕРЪ прати на 9 юли преди обед въпросите си към него.
1. Новата емисия един или два пъти годишно ще се плаща?
2. Защо твърдите, че сте постигнали по-добри резултати от Велчев, след като рисковата премия ви е по-висока?
3. Защо сравнявате вашата 5-годишна емисия с Велчевата, която е 10-годишна и с 10-15-годишни емисии на Италия и Испания?
4. Кой е правилният прочит – спечелихме 300 млн. заради по-ниските лихви по новата емисия, или загубихме 300 млн., похарчени от вас, което наложи новата емисия?
5. Имахте ли интерес да похарчите Сребърния фонд или не, както твърдите напоследък?
ТПС под двете снимки
Набиващото се на очи самодоволство на Дянков няма нищо общо с дълговия играч Велчев, който приема успеха си спокойно, а безпристрастната финансова история отсъди, че първият е по-рисков от втория.
Факсимиле от проспекта на емисията, където ясно пише, че лихвата ще се плаща годишно, а не както твърди Дянков по телевизиите – семестриално – януари и юли.
