В средата на 2012-а президентът на Световната шахматна федерация и бивш президент на Калмикия – Кирсан Илюмжинов – буквално излезе от сянката. През последните две години името му се асоциираше най-вече с интелектуалния спорт и обществена дейност. Само за няколко седмици обаче стана известно за три негови международни инвестиционни проекти. Както по всичко личи, в бизнеса му помагат не само парите, но също шахматът и старите връзки.
Илюмжинов започва да се занимава с бизнес още преди стане президент. След като завършва международни отношения в Московския държавен университет през 1989-а, той печели конкурс и става управляващ на съвестното съветско-японско предприятие Лико-Радуга. През 1990-а, както пишат вестниците, Илюмжинов вече е спечелил първия си милион. През същата година става съучредител на международната корпорация Сан и банка Степь. А след още две години е притежател и съсобственик на петстотин компании, предприятия и финансови структури.
През 1993-а бизнесменът победи на изборите в Калмикия, организирайки кампанията си под лозунга Богат президент – неподкупна власт. Освен с управленските си качества Илюмжинов стана известен и с това, че на няколко пъти бе в центъра на шумни скандали, но винаги излизаше сух от водата. Например на няколко пътя смени правителството на Калмикия, което в някои случаи съвпадаше с проверки от Москва.
През 1998-а президентът на Калмикия пък направо заяви, че републиката може да излезе от състава на Русия. Вестниците свързват това с появата на контрольори от Сметната палата на Руската федерация в региона. Тогавашният министър на финансите на Русия Михаил Задорнов заяви, че в Калмикия са емитирани над 200 млн. рубли. Парите обаче така и не постъпили в сметките на Националната банка на републиката (изпълняваща функцията на отделение на Централната банка на РФ), а в сметките на клирингова банка. На следващия ден Илюмжинов се отказа от думите се, отбелязвайки, че е изказал мнение като частно лице и скандалът беше потушен.
В края на 90-те години по инициатива на шахматиста в покрайнините на Елиста бе изградено шахматно градче. Комплексът от сгради е предназначен за организиране на международни турнири. Градът бе наречен Ню Васюки в чест на нереализираната идея на Остап Бендер от романа Дванадесетте стола. През 2004 г. Илюмжинов заяви намеренията си да вложи 2.6 млрд. долара в строителството на още един град на шахмата в Обединените арабски емирства. Идеята е върху 62 хил. кв. м да бъдат разположени 32 сгради, чиято архитектура и разположение да напомнят фигури върху шахматната дъска. Но този бизнес проект си остана само намерение.
През октомври 2010-а Кирсан Илюмжинов напусна президентския пост на Калмикия поради изтичане на мандата му. Оттогава потокът от новини за него почти пресъхна. Бившият президент бе споменаван най-често във връзка с шахматни турнири.
Впрочем Кирсан Илюмжинов бе забелязан в компанията на либийския диктатор Муамар Кадафи. По време на гражданската война в Либия бизнесменът дори съобщаваше на медиите какво се случва с лидера на джамахирията.
Бившият политик привлече отново общественото вниманието, когато съдейства за доставянето на мощите на Буда в Калмикия. Колкото до бизнеса, името на Илюмжинов се споменаваше единствено във връзка с краха на компанията Вель. Тя се занимаваше с леене на метали, а бившият управник на Калмикия притежаваше 18.5% от акциите й.
Обединението Вель бе създадено от 1989-а. Освен всичко друго компанията получаваше престижни контракти за реконструкция. Сред тях са реставрациите на залите на Кремълския дворец, на помещенията на Банката на Русия, на редица станции на Московския метрополитен, сгради на Руската държавна библиотека, ГУМ, хотел Савой и др. Но към 2010-а бизнесът залиня и обединението влезе в процес на банкрут.
Към 2012-а Илюмжинов престана да бъде източник на новини за деловите медии. Затова, когато в края на юни започна да анонсира един след друг свои бизнеспроекти в съвършено различни отрасли, това се оказа неочаквано за всички. На 19 юли стана известно, че предприемачът е купил 52.5% от акциите на най-голямата верига от бензиностанции в България – Петрол. Сделката бе осъществена от принадлежащата на Илюмжинов структура Credit Mediterranean.
Преди това акциите на Петрол принадлежаха на други двама руски бизнесмени – Денис Ершов (собственик на 47.5%) и Александър Мелник (5%). Останалите 47.5 на сто са собственост на българския бизнесмен Митко Събев. Вестник Ведомости уточни, че Петрол е многопрофилен холдинг, в чиито активи са 361 бензиностанции, 80 петролни хранилища, три пристанищни терминала, недвижими имоти в центъра на София, във Варна, Бургас и други големи български градове, авиокомпания с пет самолета, хотели, включително и известният петзвезден хотел Поморие на черноморското крайбрежие, и дори футболен клуб и стадион в Бургас. Фактически Петрол е монополист на пазара на горива в България. Най-големият конкурент на холдинга в България е руската Лукойл, която има дъщерна компания в страната.
Илюмжинов не разкри сумата по сделката, но подчерта, че това е само първата му инвестиция на територията на България. Той определи закупуването на Петрол Холдинг като изгодно, тъй като Петрол е с монополни позиции на българския пазар на петролни продукти. Ще има и други – в недвижимост, хотелския бизнес, транспорта и телекомуникациите, допълни бившият губернатор на Калмикия. По думите на самия бизнесмен той имал добри отношения с България от 1993-а и организирал много мероприятия в страната, включително турнир по шах.
В същото време руските делови издания отбелязват, че дълговете на българската компания надхвърлят стойността активите й, така че Илюмжинов ще трябва да направи значителни инвестиции.
На 11 юли стана известно, че Кирсан Илюмжинов и президентът на една от най-големите компании за захар в света – Sucres and Denrees (Sucres) – Серж Варсано, са подписали съглашение, според което бившият президент на Калмикия ще стане един от акционерите на глобалната компания. Предполага се, че става дума за дела в руското подразделение на компанията, но Илюмжинов настоява, че купува дял в глобалната Sucres. Засега не е известно как ще бъдат поделени ценните книжа между руските и чуждестранните акционери, но се знае, че бизнесменът възнамерява да инвестира в Sucres около 300 млн. евро.
На 13 юли пък бе съобщено, че Кирсан Илюмжинов и британската Ashmore Group ще създадат инвестиционен фонд с обем до 10 млрд. долара. Плановете на структурата са да влага парите в проекти на територията на ОНД, както и в Япония, Малайзия, Сингапур и Хонконг.
Сред приоритетите на фонда ще бъдат горивно-енергиен комплекс, металургията, телекомуникациите и хранителната промишленост. По данни на медиите не е изключено фондът да участва в приватизацията на държавни активи в Русия. Любопитно е, че досега Ashmore, който управлява активи в размера на над 60 млрд. рубли, не е създавал съвместни проекти с честни лица. Затова се предполага, че Илюмжинов е необходим на британците, за да прокарват успешно инициативите си в Русия.
За влиянието на бившия президент на Калмикия в руските делови среди може да се съди по един неотдавнашен случай – бившият съсобственик на компанията Вимм-Билль-Данн – Давид Якобашвили, съобщи, че е започнал да плаща налозите си в Калмикия. През 2011-а той е броил около 2.3 млрд. рубли, което го прави един от най-големите данъкоплатци в Русия. За промяната го убедил неговия приятел Кирсан Илюмжинов. Очевидно е, че и английските инвеститори, и световният търговец на захар разчитат тъкмо на такива приятели на Илюмжинов.
