Сериозни искри прехвърчаха през последните дни между министъра на транспорта Ивайло Московски и ковчежника на държавата Симеон Дянков. Макар двамата всячески да се опитват да тушират напрежението, повече от ясно е, че конфликт има. И както най-често се случва, всичко е заради пари.
Ивайло Московски ръководи един от най-тежките отрасли на икономиката, от години забатачен с проблеми: На мен ми се е паднала късата клечка – оплака се през януари самият той. – Имам най-нереформираните сектори, трябват непопулярни мерки, за да стабилизираме железници, пощи… Изскачат неприятни стари задължения, така че година на Московски може и да няма.От друга страна, задачата на Дянков е да озаптява претенциите на отделните министри за раздуване на харчовете в поверените им ведомства. Но никой не може да отрече, че вицето определено проявява пристрастия към някои от колегите си и дори неколкократно вече си позволи да дава оценки кой от тях как се справя. Изказвания, заради които се наложи на няколко пъти премиерът Бойко Борисов да му издърпа ушите.
Интересното е, че в случая с Московски нещата би трябвало да вървят по мед и масло. Не е тайна, че Дянков не харесваше предшественика му Александър Цветков. В едно телевизионно студио българският Брад Пит заяви : Имаше и друг министър, който се опитваше да бяга по тъча с аргументи, че не е сега време за реформи, той вече не е министър – Сашо Цветков. И ето че след него реформите тръгнаха. А и Московски седна в министерското кресло, след като лично бе харесан от Дянков, който дори го подложи на своеобразен тест за визията му за развитие на транспортния сектор. Затова някак изневиделица дойде решението на вицепремиера да ореже субсидията на Българските държавни железници в момента, в който Московски се опитва да започне някаква реформа там и да намери крехък компромис с противопоставящите се всячески синдикати.
Държавната субсидия за БДЖ е спряна на 100% от началото на юли. Надявам се да не се стигне до спиране на Пътнически превози и мисля, че скоро ще бъде намерено решение на проблема, отбеляза на 18 юли министърът на транспорта.
Става дума за немалка сума – по 13 млн. лв. на месец, отрязани заради неплатени траншове по заема към Световната банка от 1995 година. Това автоматично е активирало държавната гаранция и финансовото министерство е прекратило плащанията от бюджета към железниците, за да си възстанови парите. Защо обаче никой не е отчел, че през 1995-а не са съществували сегашните две дружества – Национална компания Железопътна инфраструктура и БДЖ? Реално средствата по кредита са ползвани в по-голямата си част от Железопътна инфраструктура, но под ножа се оказа БДЖ.И дали е вярно това, което говорят под сурдинка железничарите, че спирането на плащанията е свързано с предстоящата проверка на Сметната палата в БДЖ – Пътнически превози, възложена от парламентарната Комисия по бюджет и финанси?
Каквато и да е истината, отнемането на субсидията поставя дружеството на ръба на оцеляването, и то в разгара на летния сезон, когато натовареността на влаковете и приходите са най-големи. Затова и иначе въздържаният Московски си позволи да отправи доста остри думи: Нашите разчети показват, че БДЖ е недосубсидирано. Отнемайки му и малкото, което е дадено, считам, че компанията наистина ще изпадне в изключително тежко състояние. Аз вярвам, че колегите от Министерството на финансите ще намерят начин да се прехвърли това плащане действително на реалния ползвател на този заем, за да може респективно пък да бъде възстановена сумата по субсидията.
Впрочем това съвсем не е първият път, когато Дянков подлива вода на колегата си, отговарящ за транспорта. През декември 2011-а Московски води преговори в Берлин с германското финансово министерство, при което беше договорено до края на миналата годината БДЖ да изплати 15 вместо 24 млн. евро от просрочените задължения към КfW за доставката на мотрисите Дезиро. Дянков определи това като добра сделка, но остави превозвача да се оправя сам, тъй като пари в бюджета нямало.
Именно вицепремиерът отложи и заема от Световната банка за 460 млн. лв., който трябваше да бъде изтеглен още през 2011-а и да послужи за увеличение на капитала на БДЖ и изчистване на част от задълженията, натрупани от железниците. Вместо това бяха предприети радикални реформи и съкращения, така че компанията да стане финансово стабилна, а парите от бъдещия заем да се използват за инвестиции.
През миналата седмица Московски и Дянков се разминаха и във възгледите си за цифровизацията. След като кабинетът прие плана за дигитализация на ефира, вицепремиерът изтъкна, че държавният бюджет няма необходимите около 300 млн. лв. за освобождаването на заетите от военното министерство честоти.
Поставих задача на министър Ивайло Московски и неговия екип да проверят как стои въпросът в други държави от Европейския съюз. Моето мнение е, че България не е единствена в подобно положение и ако е възможно, ние трябва да искаме отлагане на крайните срокове за тази процедура. Не съм убеден, че дори е разумно да се дават стотици милиони, при положение че технологиите напредват бързо и може би след няколко години цифровизацията въобще няма да е смислено нещо, отсече Дянков. Изглежда обаче, Московски не е взел особено присърце поставената му задача или я е изтълкувал по съвсем различен начин, защото малко по-късно заяви, че през следващата година ще бъде осигурено финансиране за поетапна цифровизация – първо процедурата щяла да бъде въведена в някои райони, а после в други.
Въпросът сега е дали премиерът Бойко Борисов ще се намеси като арбитър в очертаващия се конфликт? Самият той неведнъж е казвал, че е събрал министрите си не да се обичат, а да вършат работа. Във всеки случай Ивайло Московски има големи шансове да усети подкрепата на министър-председателя, тъй като бързо успя да се намести в стереотипа му на работа. Неслучайно в спортните сайтове може да се видят изречения от рода: Бойко смени Дянков с Московски и Симеон Дянков вече не е най-върлият фен на Витоша (Бистрица). Транспортният министър е неотлъчно на трибуните при мачовете на Тигрите, развявайки знаме, каквото и в ЦСКА нямат. Московски дори облече екипа в няколко демонстративни мача – роля, в която Дянков все още не сме го виждали. На Нова година пък до полунощ си бил вкъщи, а след това при шефа. Поздравили се, пожелали си да свършат нещата, които са започнали. А какви са нещата е повече от ясно – при всяко рязане на лентички в инфраструктурата Московски е неотлъчно до премиера. Независимо от това остава според социологическите проучвания едно от най-неразпознаваемите лица в кабинета.
