На 1 август през 1885 г. в Санкт Петербург е отпечатана първата българска банкнота с номинал 20 лева.
Банкнотата е книжен паричен знак, имащ определена парична стойност. Той се издава от емисионна банка. Тя е завършен израз и резултат от развитието на кредитните средства за обращение. Банкнотата е полица срещу банката, а не срещу частно лице, притежава качеството всеобща обръщаемост, точно заради това е самостоятелна вещна форма на разменната стойност на стоките.
Известно е, че за пръв път банкноти са били използвани в Китай през 7 век, но в Европа това става чак през 1660 г., когато Стокхолмс Банко издава първите банкноти. Употребата на установени парични стойности и печатани банкноти става популярна през 18 век.
Повечето банкноти се изработват от тежка хартия, а понякога и от лен, памук или други текстилни тъкани. Някои страни произвеждат банкноти от пластмаса.
