Министерството на финансите вече втори месец отчита, че консолидирания бюджет е на плюс – със 67.4 млн. лв. за първите пет месеца и със 62.4 млн. лв. за шестте месеца на годината. За големи хвалби обаче все още е рано, защото може тези успехи да са следствие от някакви епизодични действия на изпълнителната власт. Още повече че месечните излишъци издайнически подсказват, че положителният резултат за петте месеца на годината е по-голям от този на полугодието. Което навежда на мисълта, че тези излишъци са само политическа мерудия към гозбата, наречена балансиран бюджет. Която финансовите министри предпочитат. Но важен е крайният резултат.
Ако и за деветте месеца общият размер на приходите на държавната хазна е по-голям от разходите й, ще може да се каже, че финансовият министър е издържал изпита по готварство. А в случай че 2012-а бъде изпратена с излишък в бюджета (и то не на касова основа, а по европейските стандарти), Дянков и Борисов ще получат приза за майстор-готвачи.
Засега анализ на кухнята на финансовото ведомство не може да бъде направен – там вътре най-добре си знаят нещата. Отвън се вижда само, че фискалните успехи почти изцяло се дължат на
по-големите постъпления от ДДС
nbsp;
– и като сума и като процент от очакваните приходи. За полугодието на 2012-а от ДДС са събрани 3.42 млрд. лв., или 48.2% от заложените в бюджета приходи за цялата година. През 2011-а (за шестте месеца) от ДДС в хазната са влезли 2.91 млрд. лв., или 44.9% от планираните за годината. Ще рече човек, че колкото повече обедняваме, толкова по-жертвоготовни към хазната ставаме.
В действителност обаче повишението на приходите с повече от половин милиард лева, и то в условия на почти нулев ръст на брутния вътрешен продукт, е добър атестат единствено за работата на данъчните (Националната агенция по приходите). Да не пропуснем и делата, които държавата заведе срещу редица български бизнесмени за злоупотреби с ДДС. Сега от тяхната дейност няма допълнителни приходи в бюджета, но пък има спестени разходи. Тези по възстановяването на ДДС – колко точно, само данъчните си знаят и едва ли ще го оповестят публично.
По отношение на
акцизите – второто по големина приходно перо
nbsp;
увеличение също има, но то не е толкова голямо, както при ДДС. За шестте месеца на 2012-а държавата е събрала 1.83 млрд. лв. от акцизи, или със 120 млн. лв. повече, отколкото през същия период на 2011-а. Между другото това увеличение не съответства по големина на ръста на цените на горивата и повишените акцизи на цигарите. Именно затова опозицията в парламента критикува митниците, че не могат да спрат контрабандата.
Разходите на бюджета растат с 471.2 млн. лева
nbsp;
през 2012-а в сравнение с полугодието на 2011-а, но те изцяло се покриват от по-високите приходи от ДДС. При сърбани 13.22 млрд. лв. в консолидирания бюджет харчовете за шестте месеца на 2012-а са 13.16 млрд. лева.
Най-много средства хазната е дала за здравно и социално осигуряване – 2.77 млрд. лв., като това е 50% от планираната за цялата година сума. При това парите са с 530 млн. лв. повече в сравнение със същия период на миналата година. Както се вижда, и за пенсиите правителството предвижда някакви козметични добавки, само и само да замаже очите на тази част от българските избиратели. Но този път номерът няма да мине.
С общините нещата са далеч по-сложни
nbsp;
Общият размер на субсидиите, които те са получили за шестте месеца на 2012-а – 1.22 млрд. лв., е по-малък с 20 млн. лв. в сравнение със сумата, преведена за полугодието на 2011-а. Много общини се оплакват, че не получават редовно планираните средства от републиканския бюджет, което ги кара да просрочват плащанията си към фирмите изпълнители на техни поръчки и ги затруднява в издръжката на местните училища и болници. Именно тези дължими, но неплатени ангажименти на държавата към местната власт могат да влошат в края на годината отчетите на хазната. Най-страшното е, че тази скрита задлъжнялост буквално изцежда потенциала на частния сектор, който е най-големият данъкоплатец в държавата. Всъщност неизплатените задължения на държавата са бомба със закъснител, която може да взриви всеки бюджет и всяко правителство. И управляващите от ГЕРБ е добре да прочетат този урок, за да бъдат подготвени за последната си управленска година. А каква оценка ще им даде електоратът е съвсем отделна тема.
Дори бюджет 2012-а да излезе на излишък, това не може да е повод правителството да развърже предизборно кесията. Но Дянков вече го направи с анонса си за повишаването на пенсиите за следващата година, въпреки че, както споменахме, то е пренебрежимо малко спрямо скока на цените. Подобно обещание би било напълно нормално само ако не води до нови бюджетни дефицити.
Вестник БАНКЕРЪ на няколко пъти писа, че на България и предстоят години, през които ще има големи плащания по външния дълг – средно по около 1 млрд. евро през 2013-а, 2015-а и 2017 година. И за да не влезе в спиралата на постоянно нарастване на задлъжнялостта , е добре да поддържа поне балансиран бюджет – този, който Дянков се опитва да сготви, четейки кулинарната книга, но кой знае защо все го докарва до една постна пица.
nbsp;
Напук на кризата в преките данъци няма никакви изменения
И гражданите, и фирмите продължават да си плащат десятъка със забележително за кризата постоянство. Постъпленията от корпоративен данък за шестте месеца на годината са 919 млн. лв. – с 26 млн. лв. повече в сравнение с юни 2011-а. А гражданите са платили на хазната 1.15 млрд. лв. – с 80 млн. лв. повече, отколкото за периода януари-юни 2011-а. Тази устойчивост е странна на фона на постоянните фалити и безработицата, която, както стана ясно през седмицата, е по-голяма от средната за ЕС. Но според някои анализатори от началото на 2010-а насам преките данъци се крепят на едни и същи добре работещи фирми и на хората, които имат сигурна и добре платена работа.
