Публична тайна е, че българските университети са обезкръвени откъм качествени преподаватели, а държавната акредитация на много от тях се крепи единствено на гастролиращите от ВУЗ на ВУЗ вечни професори. Излиза, че основната цел на академичната общност би трябвало да е създаването на собствени млади и качествени кадри, които да допринасят с новаторски изследвания за развитието на университета. Точно това е и смисълът на докторантските програми, завършващи с научна дисертация.
От друга страна, докторантурите са привлекателна възможност за университетските асистенти и току-що дипломиралите се студенти, защото освен неколкогодишна стипендия им осигуряват изкачване в йерархията и повишение на заплатата. Не е за пренебрегване и фактът, че образователната и научна степен доктор, както и научната степен доктор на науките са безсрочни и са единствените, признавани от всички висши училища, за разлика например дори от професурата. Поради изброените причини съмненията в истинността на една научна дисертация удрят силно не само върху реномето на даден университет, но и разклащат основите на цялото ни висше образование.
Заради подобни съмнения (подкрепени с необходимите документи) с вестник БАНКЕРЪ се свърза професорът по Международни финанси към департамента Икономика и бизнес администрация в Нов български университет – Светослав Масларов. Ябълката на раздора е
докторантурата на асистент Ирена Николова
nbsp;
Управление на валутния риск в нефинансова компания, на която първоначално научен ръководител е именно Масларов. Любопитно е, че Николова е първият завършил, след като департаментът за обучение на докторанти по специалност Световно стопанство и международни икономически отношения получава акредитация в края на 2011-а. Според професор Масларов стартът е отчайващ, а придобиването на степен доктор по икономика било придружено със системни процедурни нарушения, игнориращи разпоредбите на Закона за развитието на академичния състав в Република България. Смущаващото е, че научното жури, членовете на Съвета на Магистърския факултет, ръководителят на Икономическия департамент, ректорът на Нов български университет доц. д-р Пламен Бочков и дори министърът на образованието Сергей Игнатов не реагират на критичните доклади и сигнали, отправени от Масларов. Колкото до това дали те имат основание – всеки сам може да прецени.
Предисторията на случая отвежда към края на 2007-а, когато с решение на Съвета на Магистърския факултет при Нов български университет и със заповед на ректора Ирена Николова е зачислена като редовен докторант със стипендия към департамент Икономика и бизнес администрация. Темата на докторантурата й, както вече стана дума, е Управление на валутния риск в нефинансова компания, а научният й ръководител е проф. д-р Светослав Масларов. Три години по-късно, в изпълнение на изискванията на стандарта за кредитиране на докторанти в университета, Николова е отчислена и получава право да защити труда си. Точно тогава
започва трагикомедията от пропуски
nbsp;
и груби процедурни нарушения. С решение на Съвета на Магистърския факултет към НБУ от май 2011-а и по предложение на департамент Икономика и бизнес администрация, за научен консултант на докторанта е назначен доц. д-р Стефан Стефанов. Решението обаче е взето само въз основа на доклад на ръководителя на Икономика и бизнес администрация, без да е обсъдено и прието от Съвета на департамента. Терминологията също е изопачена, защото понятието научен консултантне фигурира нито в Закона за развитието на академичния състав и правилника за неговото прилагане, нито в университетската Наредба за развитие на академичния състав. Липсва и заповед от ректора за промяна на научния ръководител, както се изисква от нормативните документи.
Следва нова поредица от гафове. През декември 2011-а по доклад на доц. д-р Стефан Стефанов Съветът на департамента решава да проведе обсъждане на докторската дисертация на Николова и определя състав на комисия за вътрешната защита. Това става в отсъствието на научния ръководител проф. д-р Светослав Масларов и без неговото мнение и съгласие. Така са нарушени чл.13, т.3 и чл.14, от Наредбата за развитие на научния състав на НБУ, както и чл.28, т.1 от Правилника за прилагане на закона, според които такова предложение може да прави само научният ръководител. Така или иначе, комисията все пак заседава през януари 2012-а, но проф. Масларов отново не е уведомен за сбирката и логично не присъства. Месец по-късно е свикан извънреден съвет на департамента, на който според предварително съобщения дневен ред се провежда предзащитата на докторанта Красимир Костенаров, без да са включени други точки за обсъждане. Ден след това до членовете на съвета е изпратено извънредно съобщение, с което
е разширен дневният ред
nbsp;
на вече състоялия се съвет. Доцент д-р Стефанов довнася доклад, с който се предлага състав на научното жури за защита на дисертацията на Ирена Николова. Стефанов твърди, че трудът е минал предзащита, вече е в завършен вид и подлежи на защита. В новия дневен ред е включено и предложение за смяна на научния ръководител по доклад на самата Николова. Изискванията отново са нарушени, тъй като към съответния момент доц. Стефанов не е утвърден за научен ръководител. По същата причина посочената от него предзащита е невалидна. Професор Масларов не само не е предлагал предварителното й обсъждане, но дори не е уведомен за провеждането му.
На свой ред Масларов се обръща с писмо към научното жури, в което изтъква фрапантни пропуски в труда на Николова. Най-съществената критика срещу предлагания за дисертация текст е заради претенцията му за научни и научноприложни резултати, която според него е напълно безпочвена. Като принос е посочено анализиране състоянието на валутния риск и неговото управление в компаниите от нефинансовия сектор в страната, осъществено на базата на проведено емпирично изследване. На практика това би следвало да е анкета от 15 въпроса по предварително планирани критерии, която, според твърденията на автора, са попълнили 93 компании от различни сектори на икономиката. Професор Масларов обаче казва, че никъде в дисертацията и в приложенията й
няма конкретни сведения и данни
за резултатите от направената анкета и начина на тяхната обработка. Не е посочено името на нито една компания, не са споменати дори секторите на икономиката. Анкетата не съдържа въпроси за продуктовата структура на производството, за относителните стойности на вноса и износа, географската структура на покупките и продажбите, все ключови за подобна тема питания. Всички тези неясноти го карат да се съмнява в действителността на изследването, а оттам и на всички цитирани в текста резултати от него. Той изрежда и десетки слабости в защитната теза, върху които няма да се спираме.
Парадоксалното е, че за почти пет години, в които Масларов е научен ръководител на дисертацията, той така и не е видял нито анкетата, нито резултатите от проучването, въпреки че нееднократно ги е изисквал от Николова. По време на всички заключителни фази от процедурата на докторантурата професорът поставя въпроса за липсата на конкретна информация за анкетата и нейните резултати. Докторантът, новият научен ръководител, членовете на Съвета на департамента и Съветът на Магистърския факултет на НБУ обаче отминават въпроса с мълчание. В представените рецензии и становища от членовете на научното жури пък се срещат само бегли и общи постановки за анкетата и изследването. От тях така и не става ясно дали те изобщо са си направили труда да прочетат текста.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
