Ръстът на банковите депозити от април до юни тази година се забавя в сравнение с предишното тримесечие, но парите, поверени на банките, растат с неотслабващи темпове. Това показва статистиката на БНБ за периода април-юни 2012 г., публикувана на 8 август.
В края на второто тримесечие на 2012 г. броят на депозитите, направени от домакинствата, нараства с 0.6% (на годишна база), като те достигат 12.262 млн. броя при 1.7% годишно увеличение в края на март 2012 година. Размерът на тези депозити е 32.432 млрд. лв. в края на юни 2012-а.
Данните са показателни за социално поляризиращия ефект на кризата. Както казва народът, при криза дебелите отслабват, а слабите се затриват.
От една страна, намаляването на темпа на нарастване на депозитите е показателен за това, че българите, изтощени от кризата и последвалата я стагнация, масово вече нямат свободни парични средства, които да инвестират в депозити. Все по-малко нови депозанти означава намаляване на броя на хората, които си позволяват лукса да внасят пари в банка. При все че лихвите по депозитите са на добри нива и стоят на тях от доста дълго време. И след като знаем, че над 90% от инвестициите на населението са точно в този инструмент, едва ли може да заподозрем, че има някакво преориентиране на инвестиционния поток – примерно към валути или недвижими имоти, чийто пазар продължава да пада.
От друга страна, безкрайно интересно е, че броят на новите депозити нараства по-бавно, но общата сума на вложенията продължава да расте. Това красноречиво говори, че по-малко хора спестяват все повече.
Според някои икономисти обаче пестят не гражданите и домакинствата, защото имат свободни средства. Натрупванията в банките са основно за сметка на фалиращия малък и среден бизнес. Когато нищо не върви, човек затваря магазина или събаря сергията, разпродава стоката и получените пари слага на влог като физическо лице. Това е становището и на проф. Стати Статев, ректор на Университета за национално и световно стопанство.
