Кризата започна да къса жива плът и от небанковите финансови институции, предоставящи кредити. Последните данни на БНБ показват, че за първите шест месеца на 2012 г. общият размер на предоставените от тях заеми е намалял от 1.97 млрд. до 1.95 млрд. лв., а необслужваните дългове са се увеличили от 355.31 млн. на 407.26 млн. лева. При това забележете: става дума за необслужвани заеми, а не за преструктурирани, чийто размер се знае само от потърпевшите дружествата. Става дума за това, че повече от 20% от предоставените кредити вече не носят какъвто и да е доход, докато на кредитора според последния доклад на БНБ при банките това съотношение е 11.28 процента. Излиза, че фирмите, занимаващи се с този бизнес, са в много по-лошо състояние от банките, което донякъде е обяснимо. За разлика от банките обаче, те не са длъжни да изпълняват изисквания за капиталова адекватност и ликвидност.
Фирмите за бързо кредитиране бяха и са последното убежище за хора (а както се оказва, и за фирми), които по една или друга причина нямат достъп до банков заем или трябва бързо (в рамките на часове) да получат малък кредит, за да си купят определена стока. Неслучайно огромната част – 1.51 млрд. лв., от заемите, дадени от такива компании, са на граждани. Около 838.27 млн. лв. от тези малки кредити са отишли за покупка на стоки в големите хипермаркети, където много от кредитните компании имат свои щандове и представители.
Другият вид кредити са обезпечените с ипотека, чийто общ размер е 566.53 млн. лв., и както може да се очаква, са предоставени за срок от над пет години.
Оказва се също така, че българите са склонни да вземат малки суми – до 400 лв., когато са им необходими за лечение, ремонти или за плащане на различни такси, независимо от високите годишни лихви по такива заеми.
Намаляването на приходите на небанковите дружества влошава финансовите им резултати. Именно за да заздрави основите на този вид бизнес, преди месец БНБ промени наредбата, регламентираща дейността му, като постави изискване фирмите по всяко време да разполагат с капитал от минимум 250 хил. лева. Това означава, че независимо от загубите, които дружеството отчита, капиталът му не трябва да пада под 250 хил. лева. До края на годината фирмите, които сега не отговарят на това условие, трябва да го изпълнят, иначе ще бъдат извадени от регистъра на БНБ за финансовите институции.
