Тълкувателно решение на Върховния касационен съд оряза икономиите, които си позволяваха да правят някои застрахователи при обезщетяване на пострадали от пътнотранспортни произшествия. Това е проблем, който се влачи с години, каза за БАНКЕРЪ Владимир Тодоров, председател на Българската асоциация на застрахованите и пострадалите при катастрофи. Поправя се една несправедливост. Застрахователи печелеха от смърт и страдания не защото са нехуманни, а поради обърканата съдебна практика, каза за вестника и заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, отговарящ за застраховането, Борислав Богоев.
Досегашната уредба в крайна сметка водеше до лишаване на наследниците на убития на пътя от обезщетения и до невъзможност на тежкоранения в катастрофа да продължи лечението си, носеше родилните петна на застрахователната практика от първите години на прехода и на продажността на някои съдебни състави, които защитаваха интереса на застрахователните дружества да не плащат.
Един показателен пример е, когато при пътнотранспортно произшествие е убит човек. Неговите наследници имат два варианта да реагират – да потърсят обезщетение от виновния шофьор или да поискат парична компенсация от застрахователя на виновника по Гражданска отговорност.
В голяма част от случаите, поради неопитност и незнание, в съчетание с неизбежните негативни емоции, наследниците завеждат гражданско дело срещу виновника. Почти винаги го осъждат.
Към момента практиката на съдилищата е да присъждат по 50-80 хил. лв. на наследник, обясни Тодоров. Но нерядко, когато съдът е издал присъда за обезщетение от 20 000 лв. за сгазен на пешеходна пътека човек, на тази база наследниците му вадят изпълнителен лист срещу виновника. Той обаче отдавна се е освободил от всичките си пари, имоти и коли – чрез продажби и дарения. И изпълнителният лист се превръща в ненужна хартия. Тогава паникьосаните наследници хукват при застрахователя на виновника. Нерядко той започва да ги мотае с оформянето на различни документи, докато изтекат всички възможни срокове или на наследниците им мине желанието да се занимават. А по-често се случва застрахователят директно да отпрати наследниците с думите: След като сте искали парите си първо от виновния, а не от нас, няма да ви платим – вие вече имате съдебно решение, оправяйте се с него. Тогава наследниците, щат нещат , завеждат дело срещу застрахователя. И става още по-оплетено. Практиката от последните три-четири години показва, че половината състави на Върховния касационен съд излизат с решения в подкрепа на ищците, докато другата половина определя, че застрахователят не трябва да плаща. Така че имаше крещяща необходимост от тълкувателно решение на колегията на ВКС, обяснява Тодоров.
Събрали са се 17 висши съдии и са решили, че застрахователят на виновното лице е длъжен да плаща.
Преди това решение в нашата практика подобни казуси се уреждаха с допълнително дело. Вярно, това забавяше нещата с два-три месеца, но винаги сме плащали, нека кажем, автоматично и никога не сме отказвали обезщетение, обяснява доц. Стоян Проданов, заместник- председател и изпълнителен директор на ЗД Бул инс.Тълкувателното решение внася необходимата яснота и еднозначност на действията, категоричен е той.
Интересен нюанс внесе Стефан Софиянски, изпълнителен директор на Лев Инс . Той обясни, че напълно основателно застрахователите се въздържат да плащат, когато жертвата води дело срещу виновния шофьор, а не е привлечен като отговорен и застрахователят по Гражданска отговорност на водача. В подобни случаи осъдителното решение не предполага застрахователят да плаща автоматично отсъдената сума. В много случаи от нашата практика ставаше дума за застрахователна измама – жертвата си счупила крака, като ритала топка, а после пострадалият се сетил да симулира заедно със свой приятел катастрофа, за да приберат добри пари от нас, застрахователите. Когато обаче заведат дело срещу нас и то завърши с осъдителна присъда, не е имало случай да не платим, защити бранша Софиянски.
Тодоров обясни, че ръководената от него асоциация е изключително удовлетворена от решението. Членовете й подготвили предложение за промяна в Кодекса за застраховането, която да затвори тази законова вратичка за неплащане на обезщетения.
nbsp;
Как ни мотаят?
Застрахователите си измислят хиляди бюрократични пречки, за да не плащат. Отива пострадал при тях, а те му дават списък с около 30 документа, които трябва да донесе, за да си получи обезщетението. Много често хората се отказват да ги събират, защото това отнема безкрайно много време.
Въпросните документи са от дознанието, от прокуратурата и ако човек сам трябва да ги събира, това може да му отнеме години. Другото, което правят, е да не му дадат списъка в началото, а след всяка порция от поръчаните документи, му казват, че са необходими и други. В резултат лутането по различни инстанции е безкрайно.
Често от пострадал пешеходец се иска полицейският акт на шофьора, който го е ударил. Това е безумие, защото ищецът няма как да разполага с този документ, а и никой няма да му го даде, коментира Тодоров.
За съжаление дори когато са събрани всички документи, често не се изплаща цялата компенсация. Според Тодоров имало застрахователи, които плащат 50 хил. лв. за смачкан джип, но отказват да платят 10 хил. лв. за смазани крака.
