В края на всяко лято голяма част от българите почват да се тревожат за идващата студена зима, защото не са сигурни дали ще могат да си плащат сметките. Политическите сезони също могат да са бъдат доста хладни и неприятни, а очакванията за мраз допълнително нагнетяват усещането. Тази година мрачните пророчества подраниха доста. Още през март Меглена Кунева оповести, че ГЕРБ се готвят за предсрочни избори, месец по-късно Антон Кутев ги насрочи за наесен, а през май и Ахмед Доган се включи в хора, повтаряйки същата прогноза в Джебел. Дори и да няма такъв вот обаче, едва ли атмосферата през идващите месеци ще бъде особено жизнерадостна.
В августовските пресконференции на опозиционните партии също преобладаваха
тъмните краски
за тежкото състояние на личния бюджет, за бързо влошаващата се икономика и за очакваните спонтанни протести на гладни хора. Твърде лесно е да си прав, когато не управляваш, така че да оставим опозицията настрана. Ала и без опозиционен песимизъм сочи, че прогресивно отъняващия джоб, сближаващият се рейтинг на ГЕРБ и на БСП и традиционно неприятните изненади в последната година от управлението на всички правителства (сегашното очевидно не прави изключение) са индикациите, които подсказват, че идващата година няма да е особено стабилна за властта.
Въпреки стагнация на доходите и увеличаващата се безработица разходите за живот не спират да вървят нагоре. Националната статистика показа, че през последния месец, за който има данни – юли, инфлацията се е вдигнала с 1.5 спрямо юни и с 3.1 на сто спрямо предишната година. Токът също скочи с 13. 2 на сто, както и горивата, храните, водата, парното. Подобен ценови галоп не може да се замаже с общи приказки и с рязане на лентички. Причина за шока отчасти наистина са цените на международните пазари, но това не означава, че правителството няма да си понесе пълните негативи във вътрешен план. Предизборното разтваряне на държавната хазна за пенсионерите (все още не знаем дали за всички) и за други групи едва ли ще има характера на нещо по-различно от опит за банален подкуп. Поскъпването на живота няма как да се компенсира.
Проблемите на хората на наемния труд са
nbsp;
изключително тежки
а 2012 г. ще бъде запомнена и като година, в която безработицата се увеличава през лятото, въпреки че през този сезон тя традиционно спада. Официално регистрираните българи без работа вече са повече от 400 хиляди – с 10% повече от миналата година, или общо 12.3 % от населението. Тъй като най-тежко засегнати са по-младите, а младежката безработица е 32% при средно 22 на сто за страните от Европейския съюз, вече спокойно можем да говорим и за загубеното поколение на България. От 2009 г. университетите бълват висшисти, които си стоят вкъщи, тъй като работа за тях просто няма. Това предизвиква трайна промяна на нагласите им и трайно срива мотивацията им да се развиват. Приказките, че най-добрите от тях няма да останат безработни, са бабини деветини, в които не вярват дори онези, които ги говорят. За съжаление едва ли в следващите години обезпокоителната тенденция ще се обърне. Учителите и полицаите бяха първите професионални общности, които поискаха да получават повече, след като и премиерът Борисов оповести, че е дошло време за увеличаване на доходите.
Освен
безработните и бизнесът
също няма причина да бъде доволен от случващото се. В последните години стана правило плащанията на институциите към фирмите да закъсняват. В момента неизплатените задължения на държавата към бизнеса са около 360-370 млн., обяви наскоро председателят на БСК Камен Колев. Въпреки че сумата е намаляла наполовина в сравнение с 2009 г., когато дълговете са били 700-800 млн, лошият пример на държавата демотивира коректните участници.
Накрая и самите управляващи не могат да са особено щастливи от предстоящите месеци. В четвъртата година от началото на управлението си те вече са загубили инерция да правят по-смели ходове, изчерпването им ще става все по-видимо. Освен това все по-мръсно бельо ще лъсва по страниците на вестниците, като случая с бившата пиарка на Агенцията по храните е красноречив пример. По-трудно ще става и аутсорсването на негативните
реакции към протежета
на министър-председателя като Найденов, Цветанов и Дянков. Досега Борисов се справяше с това без особено затруднение, но сега вече няма да е толкова лесно.
Обикновено през този период свързаните с управляващите лобита се преориентират към нови политически сътрудничества, а онези, които са си мълчали поради страх, започват да се окопитват. Останалите сравнително независими от властта медии ще се вторачват вманиачено в нейните гафове, игнорирайки не по-малко неадекватната опозиция.
Важни за управляващите ще бъдат изборът за нов Висш съдебен съвет (ВВС) в края на септември и на нов главен прокурор през февруари догодина. Те ще се гледат под лупа и вероятно ще доведат до ново недоволство от ГЕРБ. След уволнението на председателя на съюза на съдиите Мирослава Тодорова те са основните заподозрени за състоянието на съдебната система. През седмицата една от опозиционните партии обяви, че вече са изтекли имената на две от бъдещите попълнения във ВСС. Ако управляващите продължат да лансират свои кадри сред магистратите, ще е лошо за тях, защото ще си навлекат критики отвсякъде и ще носят отговорност за нейните провали. Ако пък не лансират -пак ще е лошо, защото ако не участват в следващата власт, е много вероятно да бъдат разследвани.
В последните 22 години в България винаги е имало хора, които не понасят властта и осмислят живота си с показна опозиционност. Поводи да разлюбиш управляващите има бол. Хората се разочароваха от СДС и Костов заради начина, по който беше проведена приватизацията и забогатяването на сочени за близки до тогавашния син елит. НДСВ пък беше разпната между толкова много лобистки интереси, че съвсем й липсваше идентичност. Станишев стана пословичен с нерешителността и неспособността си да управлява. Днес има все повече българи, които ненавиждат ГЕРБ заради демонстративността и полувойскаркия манталитет, с който партията се асоциира. Приликата между късния социализъм и настоящето е подвеждаща. Тя не е заради полицейщината – България не е полицейска държава, защото в страната просто няма никакъв ред. Приликата идва от претенцията, че положението се държи под контрол, докато сериозните проблеми всъщност се задълбочават.
Ала не бива да се отчайваме. Вероятно ще компенсираме прекомерно коментирания национален провал на Олимпиадата с
виртуозни изпълнения
в спорта, в който безспорно сме сред първенците – оцеляването. Разбира се, превръщането на кризата в modus vivendi за българина отдавна не е новина. Упоритото тъпчене на едно място, което вече продължава толкова години, е далеч от обичайния темп на развитие, на който бяхме свикнали. Както многократно е било повтаряно, десетилетието преди 2008-2009 г. съвпадна с уникален икономически бум, който промени представите на мнозина за благосъстоянието. От началото на световната криза изминаха почти пет години, а от началото на българската – четири. Въпреки това все още е в сила нагласата, че краят й ще доведе до възстановяването на предишните темпове на растеж. Тези нереалистични очаквания между другото ще тегнат и върху всяко следващо правителство.
Но да се върнем на зимата – тя ще бъде точно толкова студена, колкото й позволим. Според календара на Маите краят на света идва скоро (на 21 декември). Според българския календар това е времето, в което, ако няма катаклизми, не трябва да правиш резки движения, за да не ти качат парното. С нетърпение очакваме да разберем кой народ е прозрял с по-голяма точност в бъдещето…
nbsp;
