Пренасянето на държавната администрация в интернет все по-осезаемо излиза от политическото празнословие и придобива конкретни очертания. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски подписа през седмицата нови седем договора за цифровизирането на чиновническите услуги, като първите резултати от тях се очакват още идната пролет. Става дума за изпълнението на дейностите по проекта Подобряване на административното обслужване на потребителите чрез надграждане на централните системи на електронното правителство, който се финансира с 12 млн. лв. от оперативната програма Административен капацитети има за цел създаването на регистър за електронна идентичност на гражданите.
По думите на Московски липсата на е-идентификация до момента е една от най-сериозните причини за слабото ползване на съществуващите електронни услуги и за слабата мотивация в много структури за тяхното разработване. Сега нещата ще се ускорят значително най-вече заради очакваната поносима цена за получаване на електронна идентификация. Освен това благодарение на нея всяка година ще се пестят милиони левове, тъй като администрациите няма да правят физическа проверка на самоличността на своите клиенти.
Създаването на регистъра за електронна идентичност на потребителите и изработването на първите 5 хил. електронни карти е поверено на Борика – Банксервиз. Тя предложи цена от 2.262 млн. лв. и остави далеч зад себе си конкурентите – Сирма солюшънс и Инфрасофт Интернешънъл. Борика – Банксервиз ще трябва да представи и модела за издаването на първите е-карти с чип, които да заменят сегашните лични карти. Чрез тях хората ще могат да си вадят по електронен път различни документи, да плащат данъците си, да подават заявления и данъчни декларации, да получават достъп до банковите си сметки… Засега е известно само, че е-картата ще има уникален номер, с който ще се удостоверява идентичността на притежателя й или нещо като ЕГН, но той няма да е явен. Чипът ще съдържа и електронния подпис на притежателя на картата, а евентуално в бъдеще на нея ще се качи и неговото здравно досие.
Усъвършенстването на националния портал за електронно управление, който трябва да предоставя над 200 услуги за малкия и средния бизнес, е поверено на габровската фирма Стемо, добре позната и от другите конкурси в тази сфера. Тя ще вземе за работата си 2.341 млн. лева. А срещу цена от 903 302 лв. Комсофт ще се занимава с централизираната система за управление на комуникационната и хардуерната инфраструктура.
Надграждането на единна среда за обмен на електронни документи ще се прави от консорциума Ай Би Ес Бул Ес Ай, в който влизат Пагане проект консулт и Ай Би Ес – България. Матерна България ще изгражда системата за т. нар. електронен референдум и за достъп до обществена информация срещу 1.745 млн. лева. Фирмата Телелинк също нямаше конкуренти за разработването на унифицираните изисквания към центровете за съхранение на особено чувствителна информация и ще вземе 867 456 лв. за услугите си. Последният договор, на стойност 403 хил. лв., е със Сиела Норма и е за оценката и контрола на качеството.
Така на практика остава да се подпише още едно споразумение – за разработването на система за SMS известяване на гражданите. По тази позиция на първо място бе класирана Ита груп Контрая с оценка от 100 точки и цена от 924 хил. лева. Но другият претендент – Ес Би Ди, който получи 76.317 точки и предложи цена от 657 854 лв., обжалва решението.
През следващата година се очаква да приключи и най-големият проект (за 18 млн. лв.) по пътя към е-правителството – Развитие на административното обслужване по електронен път. Договорите за него бяха подписани в края на май, като целта е да се обменя автоматично информация между различни регистри във ведомствата.
Всеки ще може да поиска удостоверение от държавата или от общината, когато му е удобно от компютъра вкъщи и ще спести от транспорт и чакане по опашки, погледна в бъдещето министър Московски. Според него вече били получени различни разработки, свързани с необходимите промени в законодателството в областта на електронното управление. Описани били и институциите, които разполагат с определен вид данни, така че електронните системи да бъдат настроени автоматично да търсят информация, а не това да се изисква от гражданите или фирмите.
