Страховити абсурди в българската бизнес практика разкриха шефовете на Кофас и на ЕОС Матрикс – две от големите компании в България, занимаващи се с просрочените вземания. Въпреки че профилът на дружествата не се припокрива, заключенията им са доста сходни.
nbsp;
Кофас предоставя застраховки срещу кредитен риск и специализирана информация за платежоспособността на компании у нас и в чужбина. Докато ЕОС Матрикс е фокусирана върху събирането на вземания. И двете дружества обаче са специализирани в бизнеса с кредитен риск или, казано по друг начин, с опасността от неплатежоспособност на клиентите на дадена компания и с последствията от евентуален техен фалит.
nbsp;
nbsp;
За някои може да звучи невероятно, но според международното проучване на ЕОС Матрикс
българските компании са сред най-големите оптимисти
в Европа. Около 33% от шефовете на анкетираните дружества у нас (200 на брой) очакват подобрение на икономическата ситуация. По този показател много близко до нас е Румъния, а най-големи песимисти са германците. Няма обаче обяснение на какво се дължи този български оптимизъм. Повечето показатели, които наблюдаваме, имат негативно развитие. Редовно обслужваните вземания намаляват, а тези, които фирмите отписват като безнадеждни, се увеличават, коментира управителят на ЕОС Матрикс Райна Миткова. В случая става дума само за междуфирмени задължения. От международното проучване са изключени банките и мобилните оператори, към които са повечето необслужвани дългове на населението. Анализът показва, че към септември 2012-а българските компании отчитат, че 8.3% от необслужвани вземания са отписани като загуба. Това са дългове, които не са събрани повече от пет години. През 2011-а този негативен резултат е бил едва 1.94%, а през 2010-а – 3.79 процента. Единствено Румъния ни бие по този показател, тъй като изписаните като загуби проблемни вземания в северната ни съседка от началото на годината до септември 2012-а са 9.84 процента.
При уж срината Гърция бизнесът е в много по-добро състояние. Коефициентът на загубите там е 4.88%, което потвърждава твърденията на някои банкери у нас, че в Гърция кризата не се е разпростряла върху частния сектор, а е главно в държавните финанси. Но за държава, в която всеки трети си вади хляба от държавна работа, това е огромен проблем.
nbsp;
А как е у нас?
Фискална стабилност и бизнес разруха
На второ място сме в анкетата, направена между компании от десет държави, по процент на просрочените фирмени плащания – 44% от всички договорени трансфери. Пред нас само гърците – 46%, само че техните компании са научени да застраховат кредитния си риск, което води до намаляване на загубите от несъбрани вземания. Оказва се, че голяма част от българските бизнесмени започват да предприемат действия срещу заплахата от неплатежоспособност на своите клиенти едва когато те спират да им превеждат дължимите суми.
Много често фирми идват при нас и искат да сключат застраховка срещу кредитен риск чак когато вземанията им вече са просрочени. Разбира се, има и компании, които работят сериозно, за да се предпазят от такъв проблем, заяви Милена Виденова управител на Кофас България. Тя обаче призна, че едва 3% от компаниите у нас са сключили застраховка за кредитен риск. Става дума за компании, чиито вземания по нашите критерии могат да бъдат застраховани, защото ние не обезпечаваме политически риск или риск по вземания от общини, уточни Виденова. И какво излиза – че заради липсата на застраховка срещу кредитния риск българските бизнесмени търпят много повече загуби от неплатежоспособни клиенти, отколкото са щетите на гръцките им колеги.
Сред българските компании цари и още една неправилна, недалновидна, ако щете дори
самоубийствена практика
Става дума за това, че нашите бизнесмени прибягват до услугите им едва когато възможностите да им се помогне са сведени почти до нула. Просрочените вземания растат и като обем, и като време, през което не е плащано, твърди Милена Виденова.
Управителката на ЕОС Матрикс Райна Миткова пък изнесе още по-стряскаща информация. Много фирми идват при нас да им събираме вземания, които не са плащани от една-две години и дори приближават давностния законов срок. Много често липсва или не ни се предоставя документация, която да легитимира вземането, включително приемо-предавателни протоколи или други фирмени и счетоводни книжа, удостоверяващи, че една стока или услуга е доставена и получена. При такива обстоятелства трудно може да се разчита, че дори 10% от едно вземане може да бъде събрано, казва Миткова.
Според Виденова няма голяма промяна в
профила на най-закъсалите компании
Те са в строителството. Там сроковете за отложено плащане винаги са били много дълги. По тази причина и преди кризата, а още повече след нея ние не застраховаме кредитен риск на фирми доставчици за този сектор – независимо дали става дума за цимент, фаяснови плочки, дограма , или мебели, обясни управителката на Кофас България. Към групата на най-рисковите сектори управителката на ЕОС Матрикс прибавя и туризма. Ако говорим за добре развиващи се отрасли, според Виденова това са хранително-вкусовата промишленост и производството на напитки.
В тези сектори търговските обороти са много бързи, а потреблението – по-голямо или по-малко, винаги е налице. Но пък там застрахователните измами са много чести. Затова ние много внимателно проучваме клиентите си.
Например
не застраховаме кредитен риск на офшорни компании
Проучваме също така дали клиентите ни получават финансиране, или имат вземания и ангажименти към офшорни дружества. Ако такива се появят след сключването на застрахователния договор, това може да доведе до намаляване на застрахователния лимит и дори до прекратяване на предоставената от нас полица, обясни Виденова. Тя отказа да даде пример за застрахователна измама. Не отрече обаче, че има случаи, при които клиент се договаря с длъжника си да спре да погасява дълга си, за да вземе застраховката. А впоследствие се оказва, че и клиентът, и длъжникът му са собственост на едно и също лице прикрито зад офшорна компания. Но да оставим настрани измамите.
От изказванията на управителите на Кофас България и на ЕОС Матрикс останахме с убеждението, че много от бизнесмените в България не умеят или не искат да дават пари за управление на кредитния риск на компаниите си. И това е една от причините да търпят сериозни загуби заради несъбрани вземания от свои клиенти. Жалко, защото в ситуация на криза, на която краят не се вижда, всеки лев е важен.
