Откакто на 26 юли управителят на Европейската централна банка Марио Драги обеща да направи всичко възможно, за да спаси еврозоната от разпадане, единната европейска валута започна да поскъпва към всеки от 16-те си основни конкуренти, които следи агенция Блумбърг.
Обяснението е, че Драги, който оглави ЕЦБ през ноември 2011-а, провежда коренно различен курс от предшественика си Жан-Клод Трише. Докато Трише подпомагаше задлъжнелите правителства чрез скромни покупки на техни държавни облигации, Драги се реши да купува неограничени количества държавен дълг при определени ангажименти на продавачите и без да изисква ЕЦБ да се нареди по старшинство преди другите собственици на облигации. През последната година от управлението на Трише балансът на институцията се увеличи с около 442 млрд. евро – до 2.33 трлн. евро. От началото на ноември 2011-а досега балансовото число на ЕЦБ е скочило с още 745 млрд. евро.
По този начин Драги постави всички известни капацитети по икономика – от професор Кенет Рогоф до фондовия мениджър Аксел Мерк, от грешната страна на пазара. Залозите европейският паричен съюз да се разпадне до края на 2013-а пък намаляха от над 60% през юли на 50% в момента, по данни на фирмата за залагания от Дъблин Intrade.com. В интервю за Блумбърг главният икономист на Беренберт банк в Лондон коментира, че с годините световните инвеститори са разбрали, че не си заслужава да се борят с Федералния резерв, а днес онези, които залагат на провала на еврото, трябва да осъзнаят, че ЕЦБ е толкова могъща, колкото и щатската централна банка.
Естествено, ЕЦБ не може да свърши работата на политиците и с мерките си може единствено да им спечели време, докато се спазарят. Противниците на курса на Драги пък оредяват и се ограничават до управителя на Бундесбанк Йенс Вайдман, който единствен от всичките 22 членове на банковия управителен съвет гласува против неограничените покупки на облигации. Попадналият в изолация Вайдман предположи на 18 септември, че Драги и ЕЦБ са манипулирани от сатаната. В изказване във Франкфурт той потърси потвърждение на тезата си срещу Драги в творбата на Гьоте Фауст. Според него тази класическа пиеса подчертава основния проблем на днешната базирана на хартиени пари монетарна политика и потенциално опасната корелация между печатането на пари, държавните финанси и инфлацията.
Професорът от Харвард Кармен Райнхарт заяви в изказването си на годишната конференция на Блумбърг маркетс 50 в Ню Йорк на 13 септември, че правителствата на страните членки на еврозоната трябва да направят по-дълбоки съкращения на дълга, ако искат фискалните трусове в общността да приключат без мерки за строги бюджетни ограничения.
На практика дълговите проблеми на еврорегиона са тези, които забавиха икономическия растеж. Институтът за световна икономика в Кил прогнозира в края на миналата седмица, че БВП на Германия ще нарасне едва с 0.8% през тази година срещу 3% през миналата. Германските инвеститори са запазили негативните си нагласи за икономическата перспектива на страната. Индексът, който следи очакванията им за развитието на стопанството през следващите шест месеца, е бил минус 18.2 пункта през септември срещу минус 25.5 през август.
Заради икономическите проблеми е намаляло търсенето на коли в страната, което пък е свалило европейските августовски продажби с 6.6%, по данни на асоциацията на европейските автомобилни производители (АСЕА). В Германия пазарът се е свил с 4.7%, във Франция – с 11%, а в Италия – с 20 процента. Акциите на Пежо ще бъдат извадени от водещия френски борсов индекс, след като цените им паднаха с над 50% през последните 12 месеца заради намалели продажби. Фиат пък щял да намали с 20% мениджърския си екип, за да ограничи оперативните загуби, съобщи на 20 септември добре информиран източник.
Стопанската активност в частния сектор на еврозоната е намаляла най-рязко от юни 2009-а насам, което стопява надеждите, че планът на ЕЦБ за неограничени покупки на държавни облигации ще помогне за възстановяване на растежа в общността. Комбинираният индекс, следящ продукта в сектора на промишлеността и на услугите, се е понижил от 46.3 пункта през август на 45.9 през септември. Както е известно, всички стойности под 50 са белег за спад. Най-голям принос за лошия резултат има Франция, чийто индекс е паднал от 46.3 пункта през миналия месец на 45.9 през този. Единствено в Германия се наблюдава ръст на показателя – от 47 на 49.7 точки.
У нас междубанковият валутен пазар през седмицата беше активен. Средният дневен валутен оборот достигна 2664 млн. евро (5211 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1% дял от купената и продадена валута.
